Ентусиасти

С огромна изненада разбрах, че Ryanair има директни полети от Бургас до Краков. Бърза справка показа, че те са в дните неделя-вторник. И така в началото на октомври се озовахме в един от най-красивите градове в личната ми класация – Краков.

Защо толкова бързо взех решение за това пътуване – защото наблизо бе концентрационния лагер в Аушвиц, който ми бе цел да посетя някога. Обичам историята и тя не е е само славни битки и три морета. Тя е победа за едни и загуба за други; тя е поредица от уроци и грешки. Физическите доказателства за най-черната страна от човешката и политическата история са именно в лагерите Аушвиц и Биркенау. И аз исках да ги видя.

Read more

Трябваше да вземем Майната от Пловдив, това поне бе написано в първоначалното разписание, но някъде във времето нещо се обърка – наложи се да бързаме. Бързахме да минем границата, защото се очакваше да бъде натоварено, бързахме за връзката ни в Истанбул, защото турците й бяха променили часът, или пък бързахме, защото просто така сме си свикнали.

Read more

Отвън – нищо ново. Вече няколко дни, гледката от малкото прозорче на мръснобелият микробус, с който се опитваме да прекосим величествените Анди, си остава все една и съща. И въпреки, че се намираме на повече от 4000 метра надморска височина, бих асоциирал пейзажът, който преминава покрай нас, по скоро като пустинен, отколкото като планински – дръвчета липсват, хора и животни не се виждат, а по сивкаво-белият пясък се търкалят безброй кълбета сухи храсталаци. И така с часове – огромни, пусти територии, неблагоприятна за живот среда. Сурово, диво, но и някакси красиво.

Read more

      Поредния ни ден в любимите Родопи започна с припичане на сутрешното слънчице на красивата гледка, която се разкриваше пред нас – долу в ниското като на длан се стелеше Ардино. След като се оправихме и стегнахме „кервана“, оставих останалите от тайфата да се наслаждават на сутришното си кафе в центъра на Read more

   Настана отново онова време, в което предстоеше да се посветим на едно наше любимо занимание – годишната ни обиколка на кътче от неповторимите Родопи. Вече за шеста поредна година. А, групата ни беше ясна още преди приключването на предходната – ветераните аз, „Майната“, „Старшия“ и „Покахонтас“, Read more

Бягство от ежедневието, далеч от матрицата, в търсене на тишина, спокойствие и време за размисъл. Това беше идеята, от това имах нужда в този момент. Но как се открива такова местенце? – Ами, в Европа трудно, но когато си в Латинска Америка задачата многократно се улеснява.

И въпреки, че това ще бъде моята втора визита на това все още успяващо да се запази от груба човешка намеса кътче на земята, пак тръпнех, отново броях дните и не спирах да мечатя, да си мисля и гадая, какви ли изненади този път ми е подготвила майката Природа.

Read more

Как започна всичко ли? Ами, като всяко мое пътуване. Спонтанно, решено набързо, от днес за утре, без много мислене и приготовления.

Може и да звучи малко егоистично, но истината е, че в онзи момент исках да съм сам, далеч от България, да се събуждам без план и задачи, да мързелувам, да пиша, да скитам и да не бързам, да усещам, да снимам, да желая и да откривам. Но това си го знаех само аз, а на всички останали, казвах че ще пътувам до Непал с една единствена цел – подобряване на моят английски. Това естествено звучеше доста куриозно и пораждаше много озадачени погледи, ехидни усмивки и не малко въпроси, но това е, за друго така и не се сетих. А и сам по себе си английският си бе не само предтекст, но и реална цел. Но в случаят аз не мечтаех да го надградя граматически или да подобря произношението си, моето желание бе да изляза на улицата, да скърша бариерата и да общувам.

Read more

   Бе време за номер 4 от списъка ни “Top Balkans”. И ако някой се чуди какво се включва в този списък, то това са най-високите планински върхове на всяка от балканските държави. Тази ни идея се „зароди“ при мен и „Майната“, след като бяхме покорявали нашия и всеобщ балкански първенец Мусала. Преди две години пък бе дошъл реда на гръцкия Митикас, а Read more

Отново сме на път, отново с кола и тя отново е чужда. Добре, че имаме приятели. Голямо благодарско на всички симпатяги смили ли се някога над мен. Но да знаете, някой ден пак ще опра до вас. Но да не се отплесвам.

Целта ни днес е един от най-интересните старопланински манастири – Гложенския „Свети Георги Победоносец“ – „манастирът–крепост“. Намеренията ни са, да го атакуваме пешком. Защо пеш ли? Ами такива сме си, лесното не ни устройва. Тук да спрем, там да се шмугнем, да поговорим с хората, които срещнем, да се позагубим, опит да натрупаме, а може би и защото иначе няма да има какво да разказваме. Знае ли човек!?!

Read more

Ден втори от нашето сакарско приключение започна повече от оптимистично. Откриването на асфалтовият път, водещ към първенеца на най-ниската българска планина се оказа фасулска работа, но не върхът беше нашата първа цел, него си го бяхме оставили за десерт. А като за начало си бяхме избрали кратка, лежерна разходка до малко, симпатично водопадче в дерето под Вишеград. Тънкият ни замисъл в случаят беше свързан с надеждата ни, не само да се насладим на водоскока, но и да проверим възможността дали от там може да се щурмува върха – през храсталаците, та право нагоре, по някоя козя пътечка. Че иначе по асфалта си е скучно, а и горе знаехме, че ни чака бариера (върхът е военна база и на теория се води непристъпен).

Read more