Сякаш неусетно се пренесохме от Прилеп до Битоля. То са някакви си 40 км, за близо толкова минути. И ако в Прилеп ни бе посрещнало цяло шествие, то по улиците на втория по големина град на Северна Македония, бе пусто и празно. Ако не бяхме наясно за това съотношение, то едва ли щяхме да предположим, Read more
Втория ден от разходката ни при съседите започна в типично наш си стил – с разглеждане на едно симпатично село, което е в центъра на Северна Македония. Или по-скоро на десетина километра от центъра, но както се изразява един зевзек – щом сме малко извън центъра, значи сме били в „сърцето“ на Северна Македония.. 😉
Сигурно за доста хора би прозвучало странно, че за тази година избрахме да посрещнем националния ни празник с обиколка при нашите съседи от … Северна Македония. Но и тази „трето мартенска обиколка“ вече можеше да се причисли към „традиционните ни“ и тъй като много добре знаехме, че „женския“ месец е в Read more
След една бурна нощ в столицата на Тайланд, изпълнена с главоболие и неразположение за едни, посещение на вече познати места за втори и много нови предизвикателства за трети 
(препускане с тук-туци, похапване на скакалци, foot масажчета, освежаващи коктейли, поднесени на 
59-ят етаж на тузарски скай бар със страхотна гледка, както и задължителното отскачане до улицата с „дамите“ практукиващи най-древната известна нам професия, в търсене на преживявания, които биха разширили кръгозорът ни), дойде време и за нещо ново. Този път ново не само за моите дружки, но и за мен самия.
След разходката из Марсилия тематично посветена на ранните години на граф Монте Кристо или по-скоро преди да се превърне в „граф“ и е бил наперения младеж Едмон Дантес, то пък през новия ден щяхме да го посветим на друг етап от „живота му“. На онези опропастени години, които заради скалъпени обвинения, Read more
Натоварен делничен ден – звънна телефона ми. Беше „Адаша“, който в негов стил, без да ме бави, изстреля офертата си – „Отиваме в Марсилия, идваш ли?“. Трябваха ми само 10 секунди да реша, след един контролен въпрос „Кога?“ и като стана ясно, че ще е в началото на декември, когато нямаше да имам проблем да взема няколко дни отпуск… казах „Еми, не“. Да бе повярвахте ли ми?! 😉 Естествено, че бях в играта. 
Ден втори от нашето мианмарско приключение започна с разходка, с лодка, до един от древните градове в района на Мандалей – Мингун.
„Пристанището“ открихме лесно, с билетчета се сдобихме сравнително бързо, а плаването не отне повече от час и според моето скромно мнение мина добре, въпреки риска за един от нас, който се беше сгушил и умърлушил, и за който знаехме, че не се спогажда много, много с клатушкащи се малки корабчета.
Тъй, тъй… Леко-полека набирахме скорост в опитите си за покоряване на първенците на нашите си планини. И в този ден се бяхме насочили към нови две, с което (поне аз) щяхме да ги преполовим. Като освен за новите покорени върхове, член на екипа ни имаше още един повод да почерпи – помъдряваше с една Read more
Станало е традиция да празнуваме рождения ден на един от членовете на групата ни в началото на месец Ноември, та затова отново решихме, че имаме повод да се видим и съберем, както и да „свършим“ нещо, което преди време не можахме да изпълним в плана си за покоряване на първенците на всяка планина, която Read more
С огромна изненада разбрах, че Ryanair има директни полети от Бургас до Краков. Бърза справка показа, че те са в дните неделя-вторник. И така в началото на октомври се озовахме в един от най-красивите градове в личната ми класация – Краков.
Защо толкова бързо взех решение за това пътуване – защото наблизо бе концентрационния лагер в Аушвиц, който ми бе цел да посетя някога. Обичам историята и тя не е е само славни битки и три морета. Тя е победа за едни и загуба за други; тя е поредица от уроци и грешки. Физическите доказателства за най-черната страна от човешката и политическата история са именно в лагерите Аушвиц и Биркенау. И аз исках да ги видя.