След разходката из Марсилия тематично посветена на ранните години на граф Монте Кристо или по-скоро преди да се превърне в „граф“ и е бил наперения младеж Едмон Дантес, то пък през новия ден щяхме да го посветим на друг етап от „живота му“. На онези опропастени години, които заради скалъпени обвинения, Read more
Натоварен делничен ден – звънна телефона ми. Беше „Адаша“, който в негов стил, без да ме бави, изстреля офертата си – „Отиваме в Марсилия, идваш ли?“. Трябваха ми само 10 секунди да реша, след един контролен въпрос „Кога?“ и като стана ясно, че ще е в началото на декември, когато нямаше да имам проблем да взема няколко дни отпуск… казах „Еми, не“. Да бе повярвахте ли ми?! 😉 Естествено, че бях в играта. 
Ден втори от нашето мианмарско приключение започна с разходка, с лодка, до един от древните градове в района на Мандалей – Мингун.
„Пристанището“ открихме лесно, с билетчета се сдобихме сравнително бързо, а плаването не отне повече от час и според моето скромно мнение мина добре, въпреки риска за един от нас, който се беше сгушил и умърлушил, и за който знаехме, че не се спогажда много, много с клатушкащи се малки корабчета.
Тъй, тъй… Леко-полека набирахме скорост в опитите си за покоряване на първенците на нашите си планини. И в този ден се бяхме насочили към нови две, с което (поне аз) щяхме да ги преполовим. Като освен за новите покорени върхове, член на екипа ни имаше още един повод да почерпи – помъдряваше с една Read more
Станало е традиция да празнуваме рождения ден на един от членовете на групата ни в началото на месец Ноември, та затова отново решихме, че имаме повод да се видим и съберем, както и да „свършим“ нещо, което преди време не можахме да изпълним в плана си за покоряване на първенците на всяка планина, която Read more
С огромна изненада разбрах, че Ryanair има директни полети от Бургас до Краков. Бърза справка показа, че те са в дните неделя-вторник. И така в началото на октомври се озовахме в един от най-красивите градове в личната ми класация – Краков.
Защо толкова бързо взех решение за това пътуване – защото наблизо бе концентрационния лагер в Аушвиц, който ми бе цел да посетя някога. Обичам историята и тя не е е само славни битки и три морета. Тя е победа за едни и загуба за други; тя е поредица от уроци и грешки. Физическите доказателства за най-черната страна от човешката и политическата история са именно в лагерите Аушвиц и Биркенау. И аз исках да ги видя.
Трябваше да вземем Майната от Пловдив, това поне бе написано в първоначалното разписание, но някъде във времето нещо се обърка – наложи се да бързаме. Бързахме да минем границата, защото се очакваше да бъде натоварено, бързахме за връзката ни в Истанбул, защото турците й бяха променили часът, или пък бързахме, защото просто така сме си свикнали.
Отвън – нищо ново. Вече няколко дни, гледката от малкото прозорче на мръснобелият микробус, с който се опитваме да прекосим величествените Анди, си остава все една и съща. И въпреки, че се намираме на повече от 4000 метра надморска височина, бих асоциирал пейзажът, който преминава покрай нас, по скоро като пустинен, отколкото като планински – дръвчета липсват, хора и животни не се виждат, а по сивкаво-белият пясък се търкалят безброй кълбета сухи храсталаци. И така с часове – огромни, пусти територии, неблагоприятна за живот среда. Сурово, диво, но и някакси красиво.
Поредния ни ден в любимите Родопи започна с припичане на сутрешното слънчице на красивата гледка, която се разкриваше пред нас – долу в ниското като на длан се стелеше Ардино. След като се оправихме и стегнахме „кервана“, оставих останалите от тайфата да се наслаждават на сутришното си кафе в центъра на Read more
Настана отново онова време, в което предстоеше да се посветим на едно наше любимо занимание – годишната ни обиколка на кътче от неповторимите Родопи. Вече за шеста поредна година. А, групата ни беше ясна още преди приключването на предходната – ветераните аз, „Майната“, „Старшия“ и „Покахонтас“, Read more