Натоварен делничен ден – звънна телефона ми. Беше „Адаша“, който в негов стил, без да ме бави, изстреля офертата си – „Отиваме в Марсилия, идваш ли?“. Трябваха ми само 10 секунди да реша, след един контролен въпрос „Кога?“ и като стана ясно, че ще е в началото на декември, когато нямаше да имам проблем да взема няколко дни отпуск… казах „Еми, не“. Да бе повярвахте ли ми?! 😉 Естествено, че бях в играта. 
Ден втори от нашето мианмарско приключение започна с разходка, с лодка, до един от древните градове в района на Мандалей – Мингун.
„Пристанището“ открихме лесно, с билетчета се сдобихме сравнително бързо, а плаването не отне повече от час и според моето скромно мнение мина добре, въпреки риска за един от нас, който се беше сгушил и умърлушил, и за който знаехме, че не се спогажда много, много с клатушкащи се малки корабчета.
Тъй, тъй… Леко-полека набирахме скорост в опитите си за покоряване на първенците на нашите си планини. И в този ден се бяхме насочили към нови две, с което (поне аз) щяхме да ги преполовим. Като освен за новите покорени върхове, член на екипа ни имаше още един повод да почерпи – помъдряваше с една Read more
Станало е традиция да празнуваме рождения ден на един от членовете на групата ни в началото на месец Ноември, та затова отново решихме, че имаме повод да се видим и съберем, както и да „свършим“ нещо, което преди време не можахме да изпълним в плана си за покоряване на първенците на всяка планина, която Read more
С огромна изненада разбрах, че Ryanair има директни полети от Бургас до Краков. Бърза справка показа, че те са в дните неделя-вторник. И така в началото на октомври се озовахме в един от най-красивите градове в личната ми класация – Краков.
Защо толкова бързо взех решение за това пътуване – защото наблизо бе концентрационния лагер в Аушвиц, който ми бе цел да посетя някога. Обичам историята и тя не е е само славни битки и три морета. Тя е победа за едни и загуба за други; тя е поредица от уроци и грешки. Физическите доказателства за най-черната страна от човешката и политическата история са именно в лагерите Аушвиц и Биркенау. И аз исках да ги видя.
Трябваше да вземем Майната от Пловдив, това поне бе написано в първоначалното разписание, но някъде във времето нещо се обърка – наложи се да бързаме. Бързахме да минем границата, защото се очакваше да бъде натоварено, бързахме за връзката ни в Истанбул, защото турците й бяха променили часът, или пък бързахме, защото просто така сме си свикнали.
Отвън – нищо ново. Вече няколко дни, гледката от малкото прозорче на мръснобелият микробус, с който се опитваме да прекосим величествените Анди, си остава все една и съща. И въпреки, че се намираме на повече от 4000 метра надморска височина, бих асоциирал пейзажът, който преминава покрай нас, по скоро като пустинен, отколкото като планински – дръвчета липсват, хора и животни не се виждат, а по сивкаво-белият пясък се търкалят безброй кълбета сухи храсталаци. И така с часове – огромни, пусти територии, неблагоприятна за живот среда. Сурово, диво, но и някакси красиво.
Поредния ни ден в любимите Родопи започна с припичане на сутрешното слънчице на красивата гледка, която се разкриваше пред нас – долу в ниското като на длан се стелеше Ардино. След като се оправихме и стегнахме „кервана“, оставих останалите от тайфата да се наслаждават на сутришното си кафе в центъра на Read more
Настана отново онова време, в което предстоеше да се посветим на едно наше любимо занимание – годишната ни обиколка на кътче от неповторимите Родопи. Вече за шеста поредна година. А, групата ни беше ясна още преди приключването на предходната – ветераните аз, „Майната“, „Старшия“ и „Покахонтас“, Read more
Бягство от ежедневието, далеч от матрицата, в търсене на тишина, спокойствие и време за размисъл. Това беше идеята, от това имах нужда в този момент. Но как се открива такова местенце? – Ами, в Европа трудно, но когато си в Латинска Америка задачата многократно се улеснява.
И въпреки, че това ще бъде моята втора визита на това все още успяващо да се запази от груба човешка намеса кътче на земята, пак тръпнех, отново броях дните и не спирах да мечатя, да си мисля и гадая, какви ли изненади този път ми е подготвила майката Природа.