С огромна изненада разбрах, че Ryanair има директни полети от Бургас до Краков. Бърза справка показа, че те са в дните неделя-вторник. И така в началото на октомври се озовахме в един от най-красивите градове в личната ми класация – Краков.
Защо толкова бързо взех решение за това пътуване – защото наблизо бе концентрационния лагер в Аушвиц, който ми бе цел да посетя някога. Обичам историята и тя не е е само славни битки и три морета. Тя е победа за едни и загуба за други; тя е поредица от уроци и грешки. Физическите доказателства за най-черната страна от човешката и политическата история са именно в лагерите Аушвиц и Биркенау. И аз исках да ги видя.
Краков се намира в Южна Полша. По население надминава Пловдив. През него минава река Висла. Резервирахме нощувки в апартамент на 7 минути пеша от центъра. Беше без забележки и на много приемливи цени, както и всичко останало в града между другото. Местната валута е злоти, а еквивалента на стотинката – гроши. Смята се лесно – делиш злотите на две и получаваш приблизително равностойността в лева.
Пристигнахме привечер, хванахме 208 с 50 минутен билет, настанихме се. Вечеряхме в Chata Inn, което ни беше по път към центъра, който всъщност е стария град на Краков. Предупреждавам ви – поляците ядат големи вкусотии. Порциите са предостатъчни. Липсват салати, но като си получиш основното разбираш защо. Пие се предимно бира. Виното не става. Ядат супи в хлебчета, гулаш, пелмени с колбас, джолан (от сутринта!), фантастичното зеле с мръвки „Бигос“, шницел. Навсякъде където бяхме това бе менюто. Боже, колко е вкусен хлябът им!!! Понички, фунийки с масло и пудра захар, сладолед – и всичко в обеми като за гладна мечка.
След вечерята влязохме в една вълшебна приказка – казвам го като ентусиаст на ентусиаст. Не стара улица, не стара сграда – това е стар ГРАД – град Краков. Улици, площади, сгради, осветление, коне и каляски… За щастие градът не е бил засегнат от бомбандировките през Втората световна война и се е запазила цялостта и прелестта му. А и наследниците му не са дръзнали да правят „българщини“ (простете, но не намирам по-подходяща дума), а както казват от ЮНЕСКО – историческият център на града с възхищение илюстрира процеса на непрекъснат растеж на градовете от Средновековието до наши дни.
Прибрахме се предоволни късно вечерта. На следващия ден станахме рано, т.к програмата беше много нагъсто.
В традиционните закусвални нямат масички за закуска, така че избрахме любима наша класика – Costa Coffee срещу самия площад. Около час се наслаждавахме на прекалено вкусни сандвичи и кафе, след което поехме към хълма Вавел, където се намира замъка Zamek Królewski na Wawelu. Река Висла е от другата му страна – като застанете фронтално на входа, вдясно. В понеделник имат безплатен вход за археологическата част, както и за съкровищницата и оръжията. За малко повече от час разгледахме всичко, като съкровищницата и оръжията са едно голямо УАУ. Препоръчвам на всички, които обичат историята и рицарите. Дори да сте неутрални – посетете това изложение!
Още нещо – именно в този замък са коронясвали полските крале. Краков е бил столица, но и след преместването ѝ, отново коронациите са били именно на Вавел. Включително и на познатия в българската история Владислав Варненчик, предприел кръстоносен поход срещу османците и загинал при Варна. Друга важна за Краков личност е Коперник, който е живял и учил в града (в първия университет в Полша).
Оттам поехме към Казимир – някога отделен град от Краков, където понастоящем се намира еврейският квартал. Приятна и любопитна разходка, отново в старото време – все едно нищо не е пипано от тогава, но в същото време е живо. Стигнахме пазарчето, взехме си монета за спомен, грузинска закуска (толкова вкусно изглеждат, че за да си купиш не е нужно да си гладен –достатъчно е да не си сляп), подаръци. Върнахме се към центъра през есенно-златен парк, който забравихме да снимаме – знаете, понякога се захласва човек.
Върнахме се в центъра. Най-голямата сграда там бе отворена – оказа се уникално приятен пазар. На него се продаваха сувенири, свързани с Полша, Краков, обичаите. Имаше изобилие от полска керамика, овчи кожи, дрехи с фолклорни десени, кехлибарени бижута, дракони, кукли, матрьошки. От там взехме още подаръци. Тук е моментът да спомена и популярната водка Зубровка – с бизонова трева. Хвалят я като прелъстяваща и дива – ние не я опитахме.
От липса на време не можахме да се поразходим по Висла, не влязохме в църквата, не разбрахме легендите за драконите на Краков и сигурно още много неща – но за толкова време сме предоволни. Идваше ред на едно друго пътуване – посещение на концентрационните лагери в Аушвиц и Биркенау.