Все още сме в Копенхаген. Събуждаме се гладни. Едва дочакваме закуската. Хапваме на бързо, но обилно, че навън си е скъпарско. Вчера се наточихме на едно малко, симпатично ресторантче, но като видяхме цена от 90 евро за порция аржентинско говедо, подвихме опашки и се врътнахме към най-близкият хранителен магазин.
Вече сити, се отправяме към парка Тиволи – гордостта на датската столица, вторият най-стар и един от най-посещаваните увеселителни паркове в Европа.
И тъй като слънчицето напича подобаващо, решавам да нахлузя късите гащета. Не знам от къде ми идват такива безумни идеи понякога. Октомври е все пак. В България е зима дет се вика, а какво да кажем за температурите в една северна държава, като Дания. Въпреки че, се оказа, че тук сняг почти не вали. Да ветровито е, дъждовно е, но температурите рядко падат под 0.
Сега, като се замисля, решението ми да сложа гащетата в раницата хич не е от нормалните. Но, така е, когато сме с нискотарифните и сме само с по една раничка, слагаш възможно най-малко обемистите дрехи.
Разказвам всичко това, защото докато бяхме там се чувствах страхотно, но като се прибрахме, такава настинка ме тресна, че съжалих многократно. Но човек се учи от грешките си – сега вече се обличам.
Както и да е. Насочихме се ние към парка, който по случай Хелуин бе украсен подобаващо – вещици, тикви, плашила, паяци и скелети. Персоналът също не оставаше по назад и бе облечен с костюми на герои, маски или други аксесоари, които забавляваха не само децата, които щъкаха навсякъде, но и нас възрастните. Имаше дори състезание за най-голяма тиква. Теглото на победителят ме изненада – цели 247,6 кг. Виждали ли сте такова чудовище?! Аз не бях.
Весело и слънчево местенце се оказа този парк – китайски павилиони, магазини-китове, влакчета на ужасите, люлки, патета, дори пиратски кораб бе акостирал на брега на езерцето.
Не очаквах да се забавлявам толкова, атмосферата бе страхотна. Паркът се преобразява само четири пъти в годината и ние имахме късмета да хванем единия от тях. Не ми се тръгваше, но беше време за бира. А пивоварната Карлсберг е перфектното място за това.
Всичко започва в далечната 1826г., когато бащата на нашият герой – Якоб Кристиан Якобсен, придобива на търг пивоварната Brolæggerstræde (това, ако някой може да го изрече, да се пробва, аз не можах). Но може би ключова се оказва 1830г., годината, в която старите пивоварни гилдии са премахнати, а това позволява на всеки желаещ да поеме нещата в свои ръце, да създава нови продукти, да се развива и да мечтае. Нашето момче това и прави. Обикаля света и мечтае, а когато посещава Бавария и отпива от местното пиво, се влюбва от първа глътка. 
Запознава се и проучва процеса на ферментация на вкусната немска бира, взема няколко дрожди и започва опити за производство на пенливата течност у дома.
Съхранението е важно и трябва да се извършва при постоянна температура и на тъмно, казва Якоб, но най-важна е чистата вода. Такава той открива на хълма Вълби, намиращ се в близост до Копенхаген. Идеалното място.
И така през 1847, в подножието на най-високия хълм в околността отваря врати новата фабрика и е създадена първата бира от баварски стил, която Якоб нарича на името на своя първороден син – Карл. Името на пироварната също се променя, като този път не само синът му е замесен, защото с втората му част, Якоб загатва, за мястото, където се намира фабриката („берг“ от датски означава „планина“).
Спирам да разказвам за миналото и се връщам в настоящето, че се обезбирих.
Пивоварната предлага опознавателен тур, от който ние се възползвахме. Разгледахме фабриката, видяхме, как се произвежда ценната течност, 
как се е траспортирала в миналото, хвърлихме едно око на огромната колекция от бирени бутилки (между които и няколко български) и разбира се, гаврътнахме по няколко бирички. В една от които се влюбих (и аз като младият Якоб). Най-вкусното пиво, което някога съм опитвал – Jacobsen Original Dark Lager, лимитирана бира, произвеждана по оригинална рецепта от 1854г. Божествена.
А за спомен от сувенирният магазин на Карлсберг си купих: кенче литър от вълшебното пиво, страхотна туборг шапка за ски и ръкавички за тъч скрийн. 
Бира пия, ски карам, ама тия ръкавици за какво са ми, да ме пита човек. Много ми се смеят моите приятели, че нали не си падам по модерните технологии и нямам смарт фон, но видиш ли ръкавици вече си имам. Но хората са казали, все от някъде трябва да се започне. Истината е, че когато ги купувах си нямах и напредстава, че се използват за това, просто ми хареса комбинацията на черното с трите бели пръстчета – весела и раздвижена.
Щях да пропусна и още нещо интересно свързано с Карлсберг! Две от най-големите забележителности на Копенхаген – фонтана Гефион и статуята на Малката русалка са дарени на града именно от пивоварната Карлсберг. Якоб е бил не само човек с мечти, но и човек, мислещ за бъдещето, човек който е искал да остави след себе си нещичко не само на своето семейство, но и на любимият си град.
Напускаме бирената фабрика леко опиянени, усмихнати и развеселени. Напускаме и Копенхаген, който определено ни изненада. Два дни отлетяха много бързо. Казваме довиждане на този прекрасен и гостоприемен град, на Малката русалка, на Тиволи, на красивите паркове, хубавата бира и хилядите велосипеди. Казваме довиждане на една от най-старите държави в Европа, държавата в която е нормално да си дебел, в която хората са щастливи, обучението безплатно, а домашният уют на почит.
Качваме се на влакчето и след има няма 30-тина минутки, пресичайки Йоресундския пролом акостираме в Швеция. Ред е на Малмьо.
Настанихме се и направо в кръчмето, с идеята мачле да зяпаме и да продължим с бирите. Но ударихме на камък. Ни футбол гледахме, ни манджорно ни сервираха. Имаше някакво парти или нещо подобно, вече не помня. Знам само, че излязохме от заведението гладни и дълго се лутахме из тъмните улички на Малмьо в търсене на нещо вкусно и в същото време евтино. Но тук по тия ширини, тази думичка е непозната – скъпичко си е за нас.
Гаден сандвич от заведенията за бързо хранене или нещо подобно засити донякъде гладът ни. Другото (чипс и бира) си го набавихме от малко магазинче без персонал. Влизаме, оглеждаме се, никой. Правим няколко крачки, озъртаме се, камерите ни следят, но пак никой. Разхождаме се, разглеждаме, вземаме каквото сме си набелязали и тръгваме да излизаме. На касата, никой. И как ще платим? Помислили са и за това шведите. Имахме два варианта – с карта (каквато ние не притежавахме) или в брой (на кеш машина). Но вариант номер 2 ни коства допълнителна таксичка. 
Тук плащанията в брой не се толерират.
Това, което ни направи впечатление в магазина, освен това че липсваше персонал, бяха цените на бирите. Докато в Дания цената бе кажи речи фиксирана, то тук тя варираше. От най-ниска за най-нискоалкохолните, до сериозна за високите %. Но истината е, че бира с по-високо съдържание на алкохол тук много рядко може да види човек. 3,5% е максимума и то не за друго, а защото в Швеция продажбата на алкохолни напитки със съдържание над този % са обект на специални правила – лицензи, високи данъци и тем подобни. Ако искаш.
Сутринта отново хапнахме обилно, но не само. Този път, тъй като бяхме на шведска маса (е на какво да сме в Швеция), успях да сгъна и един мега огромен сандвич за из път, а и няколко ябълчици между другото. Момчетата ми се смяха, но по обяд, като им пристърга и като извадих това чудовище, натъпкано с какво ли не, започнаха да се облизват и да се увъртат около мен. Огря ги. И по едно плодче намазаха, какво да ги правя.
Споменаването на шведската маса, ме подсети и за още няколко шведски постижения, за които сигурен съм всеки е чувал – шведският огън, швeдcĸaтa cтeнa или шведската тройка например. Естествено, най-пикантна най-интересна е историята за шведската тройка, известна нам, като комбинация от трима души намиращи се заедно в едно легло, осъществяващи полов акт, ĸaтo нaй-чecтo това ca двaмa мъжe и eднa жeнa. 
Дa, нo тoвa e cъвpeмeннaтa ни пpeдcтaвa зa швeдcĸa тpoйĸa. Истината е че пpeз 1775 г. ĸpaлят нa Швeция пo тoвa вpeмe Гycтaв ІІІ – Кралят-реформатор (не знам дали шведската тройка има нещо общо с това му прозвище) нaeл съвсем официално гpaф Адолф Фредерик Мунк да му помогне при сексуалния акт със съпругата му кралица София Магдалена, тъй ĸaтo нe мoжeли дa зaчeнaт нacлeдниĸ. Гpaфът естествено се отзовал (може ли да се откаже на крал) и действал като сексуален инструктор по време на сеансите между кралската двойка. Но пo вpeмe нa aĸтa, неволно или не докоснал интимните части, както на краля, така и на кралицата. А както знаем, в дворците очи и уши бол, та много бързо мълвaтa излязлa oт paмĸитe нa двopa и сe paзпpocтpaнилa из цялa Eвpoпa. Може да звyчи нepeaлиcтичнo, но тoвa си e caмaтa иcтинa – документирана в шведският национален архив.
Навън е пусто, нищо не работи, шведите май обичат да си поспиват през почивните дни. Да раничко е, но не чак толкова. Към нас се приближава мъж, единственият на улицата. Започва да ни разпитва, но и да ни разказва. Само аз го слушам, другарите ми избягаха, под предтекст че ще правят снимки на Кметството, старинните сгради обкръжили площада и статуята на крал Карл Густав. Кралят, който през 1658г. успява да завладее голяма част от датските територии и да ги приобщи към Шведската империя – една от най-големите европейски сили по това време.
На мъжът хич не му пука, че слушателите му намаляват. Думите извират без пир. Сменя езиците, така бързо, както и темите. Шведски, руски, английски, а от време на време и по някоя немска псувня излиза от устата му. Говори бързо, почти нищо не му разбирам. Започна с извънземните, мина през политиката, световните конспирации, та чак до войната с руснаците. Знаех, че всичко това не е нормално, но продължавах да го слушам. Истината е, че колкото и несвързани неща и небивалици да ми наприказва, толкова и интересни ми сподели. Разказа ми за инвазията на Русия през далечната вече 1808г. Войната, която води до разпадане на Шведската империя и присъединяването на Финландия към Руската. От него научих, че така нареченият шведски език всъщност не е шведски, а северногермански език и че съвсем наскоро (2009г.) книжовният шведски е приет за национален език в страната. А бе шантава работа.
Интересна среща. Човекът явно знаеше много, но се бе изгубил някъдето по пътя. Казах му довиждане, а той не спираше да ми говори, дори и след като се отдалечих.
Продължихме напред по празните улици в търсене на туристическото бюро. А когато го открихме бяхме приятно изненадани – то работеше. 
Грабнахме една карта и потеглихме към високата, усукана сграда в далечината, която си набелязваме, като нашата първа цел и която се надявахме да разсее поне малко мрачното настроение, което бе обзело този спящ все още град.
Разстоянието се оказа не малко, но с наближаване на „Извитият торс“ (най-високият небостъргач на скандинавския полуостров и втората по височина жилищна сграда в Европа), слънчицето започна да ни се усмихва, а местните да се показват, кой джогинг да прави, кой кучето да разходи.
Но хората, които виждахме хич не ми приличаха на шведи (високи, светли и руси), а по скоро имаха южняшки черти – бяха някак по-мургави, по-ниски и по-кльощави. Имигрантите в този северен шведски град май са в повечко! И това не се оказа само моя фантазия, а факт, защото 43% от жителите на Малмьо се водят, като хора с чужд произход. Нека сметнем – при население от 270 000 жители, това ще рече близо 130 000 човека – множко са вярно. Нищо лошо няма в това разбира се, но определено се набива на очи. Моето мнение е, че границите скоро ще изчезнат, светът ще се промени, ще се появяват нови раси.
Ситуацията е още по-странна имайки предвид, че снощи във влака видяхме доста шведи, който се връщаха от работа не от къде да е, а от Копенхаген. И какво излиза, страната „внася“ имигранти, за да работят, а в същото време местните ходят на работа в съседката. Но и това сигурно си има обяснение. 
В Щвеция може би е по-евтино за живеене, а в Дания може би заплатите са по-високи, а и образованието е безплатно. Тарикатска работа – работиш и учиш в Дания, а живееш в Швеция. Моите разсъждения се оказаха верни, но само в частта за работата (почти 10% от населението на Малмьо работи в Копенхаген), но отностно образованието, мисля че съм в грешка, защото се оказа, че държавата плаща на шведските младежи по 187 евро месечно, за да посещават училище. 
Тогава за какво им е да ходят в Дания и кой бяга от парички за едно-две напивания. А тук не като да няма младежи – почти половината (48%) от населението на града е на възраст под 35 години.
Но нека оставя статистиката и се върна при небостъргача. Чудна сграда, страхотна идея, но не само тя бе различна, интересна и иновационна. 
Много ми харесаха и футуристичните, нестандартни скулптори и паметниците, издигнати на фона на старите, полусъборени и неизползвани сгради, площадките за скейборд, които бяха почти на всяка крачка, крайбрежният парк с изглед към моста Йоресунд и още много други странности и чудатости, които създаваха едно по-весело настроение. Градът сякаш оживя, започна да ни се усмихва.
Нашата шведска разходка продължихме пресичайки Парка на хората – най-старият в Малмьо – място за срещи, спорт и почивка. Направен e така, че вътре в него са създадени множество по-малки паркчета – уединени и усамотени. В едно се играе футбол, в друго са изградени места за пикник, в трето младежи тренират странни, невиждани до днес от мен спортове, езеро с патета, детски площадки, места за отдих и какво ли още не. За всекиго по нещо.
А някъде в края на парка пред нас се откри и местната гордост – стадионът на футболен клуб Малмьо. Отборът наскоро бе станал известен с влизането си в Шампионската лига и това допълнително ни провокира да се приближим и да разгледаме. Беше затворен, но това което успях да зърна отвън ме шаштиса. Стар, очукан, ръждясал и неугледен, с изпочупени седалки и неподдържана трева. 
На това ли му викат гордост. А ние се оплакваме от нашите. Моите приятели направиха едно кръгче да го мернат от всички страни, но аз го бойкотирах. И така пропуснах да видя бижуто, космически кораб, който бе кацнал непосредствено зад старият и вече неизползван стадион. Заблуждавах се и за още нещо, че отборът от третият по големина град в Швеция е станал известен наскоро. Истината е че ФК Малмьо е много по титулуван дори от нашите така наречени „грандове“, защото през сезона 1978/79 играе на финал за КЕШ с английският Нотингам, загубен от шведите с 1-0.
Следващата ни отбивка бе до старият ренесансов замък, намиращ се в друг, не по малко красив и зелен парк на Малмьо. 
Тук паркове бол.
Основана през 1434 г. тази крепост стотина години е била една от най-важните за 
Дания (до 1542г. Малмьо е бил датски), която със своя ров и кръгли червени канони е била непревземаема дълги години. Във времето крепостта е имало много и различни функции – затвор, монетен двор, а за кратко дори и кралска резиденция. Днес замъкът е една от най-интересните атракция в града. Не само, защото тук могат да се видят затворническите килии и уредите за изтезаване от време оно, бойниците и кулите, както и стаите и мебелите на кралските особи, но и защото днес замъкът е дом на множество галерии, музеи и фотоизложби – жабешката най-много ме изкефи.
Времето и тук отлетя. Кратка разходка из старият град, бърз поглед на църквата с облаците (моя интерпретация), 
моста с железните обувки (според мен отливки на обувките на известни шведи) и за финал слънчевият и романтичен Lilla Torg – малко площадче намиращо се в сърцето на стария град на Малмьо, заобиколено от старинни къщи, симпатични магазинчета и уютни ресторантчета и барове, от които и ние се възползвахме за една последна шведска слънчева баня в комбинация с бутилка шведско пиво.
А накрая, летището ни изпрати с цветни пейки и картини. Колко малко му трябва на човек, за да се усмихне. Е няколко интересни и забавни факта за 
Швеция също вършат работа:
- В Швеция има повече от 300 000 човека, носещи фамилията Карлсон.
- През зимата в най-северните части на Швеция слънцето грее само по 3 часа на ден.
Но за сметка на това през лятото дните са дълги, а нощите кратки. - Проституцията в Швеция е легална, но не е легално да ползваш услугите на проститутка.
- Около 20% от полицейските участъци в Швеция затварят през лятото, защото всички отиват на почивка.
- В Швеция има най-много ресторанти Макдоналдс на глава от населението в цяла Европа.
- В Швеция е разрешен аборт заради пола на бебето.
- Ципът, морското витло, хладилникът, компютърната мишка и пейсмейкърът са шведски изобретения.
- Шведите пият повече кафе на глава от населението от всяка друга държава в света.
- Шведите консумират най-много кетчуп в света.
Довиждане Малмьо, довиждане Швеция.