Непал – напред към Анапурна!

Да посетиш Азия, да прекараш почти цял месец в Непал и да не отскочиш до Хималаите си е направо грехота. И дали защото и на мен ми беше любопитно или защото малко ми беше доскучало, но след 10 дни прекарани в Катманду и околностите на града и аз се предадох, и аз реших да се пробвам.

Времето, според мнозина не беше най-подходящото (юни се води дъждовен), но истината бе, че и моите мераци не бяха грандомански – нито към Еверест се бях запътил, нито изкачване на някой осемхилядник планирах. Искаше ми се само, ей тъй, едно око да хвърля и на снежнобелите хималайски върхове да се порадвам.

И така! Избрах си да зърна Анапурна – 55 километров планински масив, в който се включват един връх над 8000 метра, тринадесет върха над 7000 метра и още шестнадесет над 6000 метра – едно такова никакво масивче, направо смешна работа.

1280px-Annapurna_Massif_Aerial_ViewОсемхиледникът се казва Анапурна I, но аз си го нарекох: „Първият сред най-големите“. И не защото е по-висок от Еверест или в скоро време се очаква да се случи нещо подобно, а защото „Богинята на плодородието“ (това пък е преводът на името му от санскрит, наречен така заради многобройните пълноводни реки, които тръгват от подножието му) е водач в няколко други интересни класации. DSCN0019Той е:

  • първият изкачен от човека осемхиляд­ник, а датата е 3 юни 1950г.;
  • единственият с височина над 8000 метра покорен от първият опит;
  • най-смъртоносния – всеки трети дръзнал да го предизвика е намерил съдбата си там;
  • има най-малко успешни изкачвания от всички свои стърчащи над 8К метра събратя;
  • и е първи в топ 10 на осемхилядниците, но от зад напред (т.е 10-ти), със скромните 8091 метра;

Интересен е Анапурна, но и коварен и плашещ, а стъпиш ли горе, оставаш завинаги в историята му. Има около 260 изкачвания и пет от тях са български (за съжаление, в черният списък на върха са записани и двама от нашите сънародници).

Е, аз няма да го изкачвам, а ще му се наслаждавам, затова зарязвам лошите мисли и се стягам за път – утре потегляме. Не съм сам, ще ме придружава местен водач – задължителен или по скоро силно пожелателен при този вид преходи. Целта ни е базовият лагер на Анапурна, а преходът ще трае около 6-7 дни. Да си кажа честно нямам търпение. Качвал съм се и по-нависоко, P1160120 но този път си мисля, че ще бъде нещо специално.

Автобусът от Катманду до Покхара (мястото от където ще тръгнем нагоре) беше учудващо комфортен и удобен, а цената му, както разбрах малко по-късно варира – от 15-20$ и зависи, както от „класата” на превозното средство, така и от това дали е обявено, че разполага с wi-fi. Въпреки, че дори и да пише, че го предлагат, това не е гаранция, че ще го има, но това е друга тема.  А и истината в случаят бе, че без интернет бих преживял, но без гледките, които се откриваха отвън, това пътуване би било доста тегаво.

В случая извадих късмет. Бях настанен на седалките, които се намират от дясната страна на автобуса (не тези зад шофьора). P1150886А това бе важно, защото всичко най-интересно, на което човек може да се порадва докато пътува към Покхара, се оказа, че се показва точно от тази страна. Гледките отвън определено си заслужаваха – пред погледът ми изникваха един след друг чудни пейзажи – редуваха се зелени долини и мочурливи оризища, високи хълмове и влажни гори, а някъде между тях криволичеха пълноводни реки, над които висяха десетки въжени мостчета. А хората, те бяха навсякъде – едни работеха на полета, други перяха на реката, а трети просто си почиваха, готвеха или се трудеха над някое ръкоделие – всеки по своите задачки.

Пътуването беше прекрасно, само да не бе толкова продължително. Е, да спряхме на няколко места за тоалетна и хапване, но близо 8 часа клатушкане, по разбитият от тежкотоварните машини път, ми дойде малко в повече. Но това е, друг начин няма, т.е има, но той не се води от най-сигурните – малко самолетче, каца на малко летище, а пилотите май не са от най-добрите (4-5 разбили се самолета за 2 години ми звучи доста рисково). Не съм от песимистите, но това да си под стрес цели 2-3 часа ми се струва безсмислено. И колкото и шокиращо да звучи (все пак се намирах в Непал, а тук бъркотията по пътя е невиждана), но този път статистиката е на страната на сухоземният транспорт. И може би затова и аз си избрах да пътувам с автобус.

Покхара, за моя голяма изненада се оказа не само вторият по големина град в Непал, ами и туристическата столица (ако мога така да го нарека) на страната, отправна точка за преходи към базовите лагери на цели три от 8 хилядниците – Дхаулагири, Анапурна I и Манаслу. P1150822Град, без прах (за разлика от Катманду), с огромен парк и езеро, пълно с чудните, шарени лодки, от където човек може да се наслади на прекрасни гледки към величествената планина.

Какво друго има в Покхара ли? – Ами, хотелите и агенциите са на всяка крачка, и ако човек желае да му излезне по евтинко, по-добре да си организира трека в планината тук, на място. P1150806Крайната цена, според моето скромно мнение може да падне (в зависимост от способностите ви да преговаряте) почти двойно. Водач също може да си наемете от тук, и то не от някоя агенция, където ще ви сложат някое и друго процентче отгоре, а направо от улиците (сами се предлагат), но за по-сигурно е да попитате в хотела, в който сте отседнали или да се ослушате още на автогарата. Цената и в този случай би била по-ниска от тази в столицата, не само защото тук конкуренцията е много по-голяма, а и защото така бихте си спестили разходите за транспорт, нощувките в Покхара (две задължителни) и хонорарът за два дни (времето на пътуването от Покхара до Катманду и обратно) на водача. Което в крайна сметка никак не е малко и би било равносилно на още ден-два престой в планината. Но пък да си кажем честно, 8 часа на отиване и още толкова на връщане без компания в автобуса би било доста скучно (поне за мен). А и в моят случай и разликата в цената не беше толкова голяма, защото аз наех Сонам (така се казва моят човек) не чрез агенция, а чрез познати в Катманду.

                                   P1150859 P1150858

Симпатичен младеж се оказа Сонам, будист, винаги усмихнат. Първите му думи, когато се запознахме бяха: „Приятно ми е Сонам. Кръстен съм на марка за дрехи”. Веднага се ухилих, самоиронията му ми хареса – от моята партия е, ще се разберем.

P1160953И така! След една нощувка в Покхара и лека аклиматизация с новите атмосферни условия и ето, че мигът настъпи. Готов съм, Анапурна аз идвам. Това бяха мислите ми, когато заспивах вечерта, а също и когато отворих очи сутринта. Бях се замечтал за номер 10 в света, но дали!

Думата „Намасте“ е като мехлем – чуят ли я непалците и се ухилват до уши, а след това разговорът си започва, ей така, от нищото. Така стана и с възрастният човек, който мина покрай мен. Заговорихме се и от дума на дума стигнахме и до целта на моето пътуване и така разбрах, че за да стигнеш до базовият лагер на Анапурна, който се намира на 4130 метра надморска височина, ти е необходима поне седмица, без да бързаш. По принцип може да се случи и за ден по-малко, но в комбинация със сериозно препускане. Е да, ама не! Първо аз съм тук да се наслаждавам, а не да търча нагоре и второ, дните които бях планирал за планината не бяха нито 7, нито 6, а само 5. За къде ли съм се бях запътил? Май трябва сериозно да си поговоря със Сонам!

Веднага дотърчах при него и много скоро разбрах, че грешката е вярна – бях си платил за преход не до базовия лагер на Анапурна, а до Poon Hill – връх с височина 3200 метра, който се намира в близост до селцето Ghorepani. Това нищо не ми говореше, а как е станало, така и не разбрах, но важното в онзи момент бе как се чувствах – бях меко казано разочарован.

P1150973И колкото и да умувахме със Сонам през следващият час, и както и да въртяхме нещата, ситуацията все си оставаше шибана. Всичко беше предварително платено – транспорт, с който да се придвижим до началната точка на трека, нощувки, храна и т.н. Е, да имаше вариант, но трябваше да удължа прехода с четири дни и да доплатя една сериозна сумичка.

„Каквото си надробил, това ще си сърбаш“ и „Каквото посееш, това ще пожънеш” – не е една, а цели две мъдрости са измислили старите хората, за подобни случаи. P1150874Бях в капан, нямаше бягство от ситуацията. Но, като поразмишлявах малко, осъзнах, че това мое положение хич не е чак толкова лошо в крайна сметка. Не за друго, а защото: от една страна аз вярвам в случайността и съдбата, а от друга незнанието, за къде отивам, би направило пътуването ми още по-интересно и загадъчно. Е да, няма да видя Анапурна I в цялата й прелест, но пък знае ли човек, може и на по-големи красоти да се насадя!

И за да не съм съвсем капо, независимо че ми предстоеше преход, реших да си спретна един хималайски изгрев от езерцето на Покхара към планината, а пък каквото ще да става.

И уж тръгнах рано и поради тази причина очаквах да не срещна много хора, а то – децата вече се къпеха във водите на езерото, „рибарите” вече бяха метнали своите въдици и мрежи, а в будисткият манастир, който се бе усамотил в един от ъглите на парка, сутришната молитва тъкмо бе приключила и младежите се бяха събрали на раздумка.

   P1150785 P1150853 P1150803

С планината отново ударих на камък (времето този път ми изигра лоша шега – облаците се бяха спуснали и бяха скрили върховете), но тишината в комбинация с песента на чудните, шарени дългоопашати птички беше прекрасна. А връщайки се в хотела, Сонам ме посрещна с приятна новина – бе успял да промени леко първоначалния ни план и бе намерил вариант да се отбием за една нощувка до едно странично от пътя ни селце, от което се откривала чудесна гледка към цели три осемхилядника и един от тях бил точно Анапурна. Е, все е нещо – няма да атакуваме базовия лагер, но все пак ще имам шанс да я видя.

P1150812Ами хайде, да потегляме, няма за къде повече да го отлагаме. Скочихме в джипа, който си бяхме предварително резервирали – пътищата в планината не че не са достъпни и за друг вид транспорт, но с джипове е най-бързо и най-безопасно.

Следващите 40 километра изминахме за 1:20 часа – бавничко, но славничко – изкачвахме се все пак, а и завоите не бяха никак малко. Но аз не обръщах внимание нито на скоростта, нито на времето, аз се бях залепил на прозореца и зяпах – наслаждавах се на зеленината и маранята. P1150882Облаците бяха слезли ниско долу и създаваха едно такова приказно, тайнствено усещане.

И ето ни на изходният пункт (селцето Nayapul). И чак сега разбрах защо ми е нужен гид (след това щях да открия и много други ползи от Сонам, но до сега смея да кажа, че се съмнявах и все ми се струваше безсмислено да плащам за водач – все едно в Родопа планина някой да те води).

В случая се бяхме спрели пред малка бутка, от прозорчето на което се подаваше ръка, а Сонам извади от раницата си няколко документа и й ги подаде. Какво ли пък ще е това? – си помислих тогава. P1150891И така разбрах, че района около Анапурна (а и не само) се води защитена зона и за да бъде допуснат до нея всеки чужденец, предварително трябва да се е сдобил с разрешение за влизане в  опазваната зона, както и с така наречаната TIMS карта, която пък ти дава възможност да пътуваш и пребиваваш в района. С всички тези документи моят човек се беше сдобил още в Катманду и сега му остана единствено да плати така наречаната входна такса (по мои наблюдения 30$), която е задължителна при преминаването на подобни пунктове (използват паричките за поддръжка, сигурност и т.н.) и да подпечата картите, които трябваше да пазим и показваме при евентуална проверка. Стана бързо и безболезнено – не ни отне повече от 5 минутки. Не че сам човек или група от хора не биха се справили, но вътрешно останах с усещането, че това не се толерира и май е забранено, или ако не е въпросите биха били повечко от обикновеното, а спънките безброй.

   P1150895 P1150894 P1150905

И така, напред и нагоре. И след, като преминахме по въженият мост над малка рекичка и излезнахме от селото, в което денят отдавна бе започнал (е, не за всички), поехме по чакълестият път. И така може би 30 минути, но погледът ми все надолу, в дерето бие – към реката, която се виеше успоредно на пътя и малките парцели с ориз осеяни навсякъде под нас, където от време на време освен преобладаващото зелено се мяркаха и някакви цветни петънца, които бях сигурен, че идват от дрехите на хората, които обработват земята.

   P1160008 P1150931 P1150972
 Нямах си и на идея, каква ще е реакцията на Сонам, затова изчаках още малко, с идеята той да предприеме нещо, но след като нищо не се случи, лекичко му намекнах, че там долу е моето място – сред хората, речните брегове и животинките, не на прашният, скучноват път, а на меката тревица. А слезнал веднъж, връщане нямаше. Е, само при нужда, но при първа възможност отново се спускахме. А там беше повече от вълнуващо. Сонам ме научи на няколко непалски изречения и аз мигновено се възползвах от тях. Както вече неведнъж съм се убедил – един поздрав, една усмивка и едно благодаря могат да разтопят всеки човек, затова стъпя ли в непозната страна, първата ми работа е да науча поне 10-тина думи на местният език, които правят чудеса, отварят сърца.

   P1160003 P1150917 P1150969

Краят на юни е – сезонът се води дъждовен, въпреки че до сега не ме е валяло. Истината е че не съм избирал, в кой период от годината да дойда (всичко се случи спонтанно и на бързо), но съм радостен, че съм тук точно сега. Туристите са малко, почти не се виждат (по един-два се падаме на гид), докато октомври и ноември всичко било фул, твърди Сонам – хотелите са пълни, пътеките са претъпкани, а един гид водел от 12-15 човека. И сега, когато е тихо и спокойно и местните не са толкова ангажирани с туристите, а животинките в гората не са толкова изплашени от шумотевицата и гюрултията идваща от пътеките и лагерите съм сигурен, че ще успеем да зърнем и да се насладим на много повече неща. Ще имаме време да се спираме и да говорим с непалците, да чуем техните истории  и защо не да се посмеем заедно. Това беше нашият план – бавно и забавно, с повечко отбивки, разговори и почивки. Пет дни на релакс и  докосване до природата.

  P1150927 Първият ден го карахме наистина лежерно (според Сонам) – само 5 часа преход. Вървяхме и си бъбрехме. Аз питах, а той ми разказваше. А най-интересно ми стана, когато ми заговори за кравите и воловете, които срещахме на всяка крачка по пътя. Същите, които са свещени за индуисите, но само те, не и биковете, яковете и другите им производни, които всеки може да си хапва, когато си поиска.

Това в интерес на истината не знам до колко е вярно, но е факт, че една голяма част от индусите (80% от населението на Непал) са вегетарианци, а пък тези които все пак си хапват месце, избягват да консумират говеждо. P1150961Факт е също, че за индусите, кравата олицетворява изобилие, чистота и святост, тя е символ на безкористната жертва и тъй като дава мляко, се приема и като символ на майчинството. Но по-интересно за мен беше да разбера, че в страната живеят не само индуси, но и будисти (близо 13% от непалците изповядват тази религия), за които тези животни не носят същата символика.

И какво би станало, ако едните ги почитат, а другите колят? – война. И може би случайно или не, но двете религии са намерили начин да съжителстват заедно (сякаш се допълват). Будистите си хапват месце (не всички, защото и при тях %-та на вегетарианците е висок, но в Непал съм сигурен, че консумират), но религията им забранява да убиват. И поради тази причина те са принудени да водят животното, което искат да бъде заклано и разфасовано, на специални за това места, където пък работят индуси, които от своя страна, дори и да им бъде доведена крава, не биха й посегнали. И може би поради това, кравите и воловете по тия ширини да си живеят мирно и необезпокоявани от никого. Но ако си мислите, че се айлячат не е вярно, защото и двете животни помагат на човека – едните мляко и масло дават, другите удрят едно рамо при оран и при пренасяне на тежки материали.

   P1150963 P1150959 P1150965

Мястото, в което отседнахме за първата ни нощувка, трудно може да се нарече село. 6-те, 7-те къщички разположени в близост до реката обаче бяха спретнати и чисти, а това ми бе достатъчно. Имахме си и малко магазинче, което за мое голямо учудване и радост предлагаше ледено студена биричка – рядко явление по тези места и може би заради това цената за чужденци бе двойна. Но аз реших и този проблем – за да не ме цакат молех Сонам да ми купува. В началото се колебаеше и дърпаше, но с всяка следваща спирка сам предлагаше да ми свърши тази безценна за мен услуга.

                                   P1160052 P1150999

Какво още?  – Видях, как се играе карамбол (странна игра, целта на която е да се вкарат няколко пула в четирите малки дупки разположение по ъглите на правоъгълната дъска – абе, нещо като билярд, ама не с щека и топки, ами с пулове и пръсти), научих се да играя непалски карти (оказа се, че съм много добър), опитах Raksi (доста силно алкохолно питие, което се приготвя от просо или ориз) и въпреки 5 часово вървене, си направих и лека разходка до трите водопада, които се намираха в близост до лоджето, където успях да направя няколко тайни снимки на любимите ми хвъркати. А бе голям кеф.

          P1160063 P1160062 P1160077 P1160031

Вечерта обаче заваля, изрази се зверска буря – ламарините дрънчаха, дърветата пращяха. Така и не се престраших да отида до тоалетната, която се намираше в другият край на „селцето“. А на сутринта все едно нищо не се беше случвало – времето бе приятно за разходка, а гледките и усещането бяха още по невероятни, заради изпаренията на водата, леко студеният, но свеж въздух и разбира се нежните капчици роса, които все още се забелязваха да се стичат по растенията.

   P1150994 P1150856 P1150908

   P1160021 P1160010 P1150759