На летището в Богота се приземихме по тъмно – беше, може би към 21:30 часа. Споменавам го, не за друго, а защото поради късният час на кацане, бяхме писали и-мейл до хотела, с идеята да ни организират посрещане и транспорт, затова след като се озовахме в залата за пристигащите започнахме да се оглеждаме и тайничко се надявахме, да зърнем имената си изписани на някоя табела. Уви, не! И не домакините ни бяха виновни, а ние сами си бяхме за бой, защото се решихме на тази стъпка в последният възможен момент и така и не бяхме дочакали потвърждение от тях.
Колумбия – опасна, солена и вълнуваща!?!
