Трябваше да вземем Майната от Пловдив, това поне бе написано в първоначалното разписание, но някъде във времето нещо се обърка – наложи се да бързаме. Бързахме да минем границата, защото се очакваше да бъде натоварено, бързахме за връзката ни в Истанбул, защото турците й бяха променили часът, или пък бързахме, защото просто така сме си свикнали.
На път към „Земята на красивите коне“
