След посещението на Carta и Фагараш в късния следобед пристигнахме до „next point“ от нашето пътуване из земите на страшния граф Дракул, Брашов ни посрещна с леко натоварен трафик, след приключване на работния ден на местните хорица. Имахме леко притеснение как ще се справим с паркирането, понеже се Read more
След двудневния ни „трекинг“ до „покрива на Румъния“, по първоначалната ми програма ни предстоеше да направим едно ново преходче, из склоновете на Карпатите. Но хубавото е, че когато аз или моите приятели организираме някое пътешествия, то тези предварителни планове, са само „препоръчителни“, но не и задължителни. 
Явно обаче, че ходенето Read more
Събудихме се рано – с изгрева на слънцето и мога да кажа, че въпреки съжителството с още двадесетина „съквартиранти“ през тази вечер, съм спал почти непробудно. Явно ние бяхме едни от първите ентусиасти престрашили се да се излюпят от спалните си чували, но нямаше как – по предварителни данни ни предвещаваха едно дълго, дълго ходене, споменавайки се Read more
Следващите два дни от пътуването ни в северната ни съседка, щяха да бъдат посветени на изкачването на планинския първенец на Румъния – връх Молдовяну. Част от втората по дължина планинска верига в Европа – Карпатите. Простиращи се на 1 500 км по дължина, преминаваща през цели 7 страни – Read more
За десерт в плана за днешния ден, бях оставил едно място на което бях попаднал съвсем случайно при разглеждане на това какво може да видим пътьом. Оказа, се че е съвсем близо от мястото, където бяхме спрели колата си преди да се изкачим по хилядите стълби водещи ни при страшния Влад Цепеш и останките на крепостта му Пойенари. Общо взето след един завой и Read more
След като миналата година покорихме още един от планинските първенци на Балканския полуостров, то започваше в главите ни, да се заражда една идея – да превземем всичките им подобни на полуострова. Едни мои познати ми дадоха идея за Румънския Молдовяну. Елате с нас – поканиха ни те, но гледайки плана им за бясно препускане, отговорих Read more
С усмивка на лице и лека носталгия се връщам назад към румънското ни великденско пътуване, за което другите ентусиасти намекнаха тук. Желанието ми е да започна този пътепис с чувствата, с които напуснах Румъния. Може би защото зная за живота по Румънско по време на управлението на Чаушеску, може би защото ми стана мъчно в някои моменти заради липсата на самочувствие на северните ни съседи, но някак си румънците ми станаха по-симпатични след тази тридневна обиколка – заради добротата си и простотата си в най-чистия смисъл на думата и следите, или по-скоро необратимите все още последствия, от комунистическо време. Някак си точно на място ми идва да цитирам част от „История” на Никола Вапцаров: Живот ли бе – да го опишеш? Живот ли бе – да го разровиш? Разровиш ли го – ще мирише и ще горчи като отрова. Read more