След като сутринта бяхме отделили на старите и отмиращи македонски села, като Бабино и Железнец, в ранния следобед пристигнахме в модерната и растяща столица – Скопие. Тримца бяхме посещавали града вече, аз и „Старшия“ заедно с една друга група, с която пътувахме до Охрид, а „Покахонтас“ с нейни Read more
Сякаш неусетно се пренесохме от Прилеп до Битоля. То са някакви си 40 км, за близо толкова минути. И ако в Прилеп ни бе посрещнало цяло шествие, то по улиците на втория по големина град на Северна Македония, бе пусто и празно. Ако не бяхме наясно за това съотношение, то едва ли щяхме да предположим, Read more
Втория ден от разходката ни при съседите започна в типично наш си стил – с разглеждане на едно симпатично село, което е в центъра на Северна Македония. Или по-скоро на десетина километра от центъра, но както се изразява един зевзек – щом сме малко извън центъра, значи сме били в „сърцето“ на Северна Македония.. 😉
Сигурно за доста хора би прозвучало странно, че за тази година избрахме да посрещнем националния ни празник с обиколка при нашите съседи от … Северна Македония. Но и тази „трето мартенска обиколка“ вече можеше да се причисли към „традиционните ни“ и тъй като много добре знаехме, че „женския“ месец е в Read more
След разходката из Марсилия тематично посветена на ранните години на граф Монте Кристо или по-скоро преди да се превърне в „граф“ и е бил наперения младеж Едмон Дантес, то пък през новия ден щяхме да го посветим на друг етап от „живота му“. На онези опропастени години, които заради скалъпени обвинения, Read more
Натоварен делничен ден – звънна телефона ми. Беше „Адаша“, който в негов стил, без да ме бави, изстреля офертата си – „Отиваме в Марсилия, идваш ли?“. Трябваха ми само 10 секунди да реша, след един контролен въпрос „Кога?“ и като стана ясно, че ще е в началото на декември, когато нямаше да имам проблем да взема няколко дни отпуск… казах „Еми, не“. Да бе повярвахте ли ми?! 😉 Естествено, че бях в играта. 
С огромна изненада разбрах, че Ryanair има директни полети от Бургас до Краков. Бърза справка показа, че те са в дните неделя-вторник. И така в началото на октомври се озовахме в един от най-красивите градове в личната ми класация – Краков.
Защо толкова бързо взех решение за това пътуване – защото наблизо бе концентрационния лагер в Аушвиц, който ми бе цел да посетя някога. Обичам историята и тя не е е само славни битки и три морета. Тя е победа за едни и загуба за други; тя е поредица от уроци и грешки. Физическите доказателства за най-черната страна от човешката и политическата история са именно в лагерите Аушвиц и Биркенау. И аз исках да ги видя.
Трябваше да вземем Майната от Пловдив, това поне бе написано в първоначалното разписание, но някъде във времето нещо се обърка – наложи се да бързаме. Бързахме да минем границата, защото се очакваше да бъде натоварено, бързахме за връзката ни в Истанбул, защото турците й бяха променили часът, или пък бързахме, защото просто така сме си свикнали.
Бе време за номер 4 от списъка ни “Top Balkans”. И ако някой се чуди какво се включва в този списък, то това са най-високите планински върхове на всяка от балканските държави. Тази ни идея се „зароди“ при мен и „Майната“, след като бяхме покорявали нашия и всеобщ балкански първенец Мусала. Преди две години пък бе дошъл реда на гръцкия Митикас, а Read more
Бях нетърпелив да започне днешния ден, макар да бе последен от нашия престой в красивата Андалусия. Нямах търпение да се измъкнем от Малага, което обаче се оказа не толкова лесна задача. Е, добре че имах едно наум и тръгнахме по-рано, тъй като задръстванията в красивия крайбрежен град бяха адски. Имаше момент в който уж бяхме на магистралата, но едва ли се движехме с повече от 30-ет километра.