Поредния ни ден в любимите Родопи започна с припичане на сутрешното слънчице на красивата гледка, която се разкриваше пред нас – долу в ниското като на длан се стелеше Ардино. След като се оправихме и стегнахме „кервана“, оставих останалите от тайфата да се наслаждават на сутришното си кафе в центъра на Read more
Настана отново онова време, в което предстоеше да се посветим на едно наше любимо занимание – годишната ни обиколка на кътче от неповторимите Родопи. Вече за шеста поредна година. А, групата ни беше ясна още преди приключването на предходната – ветераните аз, „Майната“, „Старшия“ и „Покахонтас“, Read more
Отново сме на път, отново с кола и тя отново е чужда. 
Добре, че имаме приятели. Голямо благодарско на всички симпатяги смили ли се някога над мен. Но да знаете, някой ден пак ще опра до вас. Но да не се отплесвам.
Целта ни днес е един от най-интересните старопланински манастири – Гложенския „Свети Георги Победоносец“ – „манастирът–крепост“. Намеренията ни са, да го атакуваме пешком. Защо пеш ли? Ами такива сме си, лесното не ни устройва. Тук да спрем, там да се шмугнем, да поговорим с хората, които срещнем, да се позагубим, опит да натрупаме, а може би и защото иначе няма да има какво да разказваме. Знае ли човек!?!
Ден втори от нашето сакарско приключение започна повече от оптимистично. Откриването на асфалтовият път, водещ към първенеца на най-ниската българска планина се оказа фасулска работа, но не върхът беше нашата първа цел, него си го бяхме оставили за десерт. А като за начало си бяхме избрали кратка, лежерна разходка до малко, симпатично водопадче в дерето под Вишеград. Тънкият ни замисъл в случаят беше свързан с надеждата ни, не само да се насладим на водоскока, но и да проверим възможността дали от там може да се щурмува върха – през храсталаците, та право нагоре, по някоя козя пътечка. Че иначе по асфалта си е скучно, а и горе знаехме, че ни чака бариера (върхът е военна база и на теория се води непристъпен).
Време е! Пролетта отново хлопа на вратата, а слънчо с всеки ден се застоява все повече и ни сгрява все по за дълго. Да, в началото на март си е все още хладничко, но ние вече нямаме търпение. Затова си избираме по-топлата България и с верният Фильо отново поемаме на път.
Бяхме чували за гробницата, и не веднъж сме минавали в близост до нея, но всеки път някак я пропускахме. Дали умишлено, дали защото сме бързали, не знам, но днес бяхме твърдо решени да се отбием, да надзърнем и да й кажем „здравей“.
Бях нетърпелив да започне днешния ден, макар да бе последен от нашия престой в красивата Андалусия. Нямах търпение да се измъкнем от Малага, което обаче се оказа не толкова лесна задача. Е, добре че имах едно наум и тръгнахме по-рано, тъй като задръстванията в красивия крайбрежен град бяха адски. Имаше момент в който уж бяхме на магистралата, но едва ли се движехме с повече от 30-ет километра.
Нямах търпение да поемем на път – да опознаем някои от „белите градчета“ на Андалусия. Но не само това бе причината, да не ме свърта да тръгнем. Предната вечер бяхме наели нашия „спътник“, които щеше да ни транспортира от точка до точка, от Read more
Мислех, че бяхме приключили с разходките за тази година. Планувах последните дни да ги изкарам в равносметка и поне веднъж да си взема поуки от изминалите събития. Но не така мислеха, останалите от тайфата – викат що да не завършим годината подобаващо, покорявайки още някой първенец на нашите планини. Времето позволяваше и макар да бях без кола, то и това се оказа, че няма да е някакъв проблем – „Старшия“ бе осигурил вече транспорт.
Пътувам, карам бавно и не бързам. Човек без грижи, без проблеми, човек без работа. Навън е чудно, раннобудно, страхотна есен, ден засмян.
Харесвам си селце – отбивам. Зърна ли сергийка – спирам. И ето, че пред мен изниква цехче – малко, спретнато комплексче. За жалост никой се не вижда, а исках аз да питам, за магията да поразпитам. Как се случва, що за чудо е това?
Денят според предварителните ни планове трябваше да ни заведе в района на Провадия. За съжаления настроението в колата ни бе доста минорно. И не зная кое натежаваше повече – ранното ставане, което тежеше на „Майната“ или пък мусенето й заради недоспиването й, което пък тежеше на мен. Или пък на двамата тежеше поредната загуба на волейболистите ни, Read more