Гложенският манастир – манастирът крепост

Гложенският манастир – манастирът крепост

Отново сме на път, отново с кола и тя отново е чужда. :) Добре, че имаме приятели. Голямо благодарско на всички симпатяги смили ли се някога над мен. Но да знаете, някой ден пак ще опра до вас. :) Но да не се отплесвам.

Целта ни днес е един от най-интересните старопланински манастири – Гложенския „Свети Георги Победоносец“ – „манастирът–крепост“. Намеренията ни са, да го атакуваме пешком. Защо пеш ли? Ами такива сме си, лесното не ни устройва. Тук да спрем, там да се шмугнем, да поговорим с хората, които срещнем, да се позагубим, опит да натрупаме, а може би и защото иначе няма да има какво да разказваме. Знае ли човек!?! :)

Read more

Сkалния феномен „Божият мост“

Сkалния феномен „Божият мост“

Днес си имаме гост ентусиаст – едно весело, чаровно девойче, което винаги ме кара да се усмихвам. Няма, как да не си го хваля, нали си е моето – моята племенница, моята кръщелница, моята приятелка, моята принцеса.

Read more

водопад Боров камък

водопад Боров камък

   Имах личен ангажимент във Враца – близък приятел ме бе поканил да съм част от негов семеен празник и нямаше как, а и не исках да му отказвам. Но пък това бе и уикенд в който можеше да се съберем с постоянните ентусиасти – затова бе решено и те да дойдат с мен и докато през единия ден аз имах нелеката Read more

Някъде из Врачанския Балкан

Някъде из Врачанския Балкан

Този път посоката беше ясна много преди да потеглим. „Парфюмето“ беше поканен на кръщене във Враца, а каква по-добра възможност от това да се разходим и опознаем необятният Врачански Балкан. Времето беше подходящо – очакваше се слънчев уикенд, снежеца почти се бе разтопил, което беше предпоставака за пълноводни реки и водопади, а тук водопади, не като да няма.

Read more

По стъпките на цар Иван Шишман – между крепостта Боженишки урвич и Чекотински манастир

По стъпките на цар Иван Шишман – между крепостта Боженишки урвич и Чекотински манастир

   Идваше поредния уикенд на лятото и бях леко раздвоен. Хем не ми се пътуваше отново нейде надалеч, а пък от друга страна мисълта два дни да остана в София в нищо правене, бе непоносима за душата на един ентусиаст. Затова и стигнах до Соломоновско решение за себе си – единия ден да си почина, а другия да оползотворя с разходка до някоя по-близка дестинация. И изглеждаше, че този път всичко ще се нареди от Read more

Някъде около Мъглиж

Някъде около Мъглиж

Всичко бе планирано. Вече три седмици се уговаряме, от къде ще тръгнем, къде ще спим и кой ден ще го атакуваме. Избрахме си средата на месец юли и две нощувки в хижа Плевен. Синоптиците предсказваха бури и градушки, но ние тайничко се надявахме времето да е с нас и да ни се отвори възможност да го покорим. Известен е с мъглите си и лошото време, със загубилите се хора и с дългите и уморителни преходи – връх Юмрукчал. Името ми харесва, отива му. Не знам защо през 1950г. са решили да го преименуват. Не казвам, че Христо Ботев не заслужава, връх да носи неговото име, но според мен тия двамата хич не си приличат – единият плешив и голобрад, а другият с буйна коса и гъста брада. Може пък да е заради нравът им, знаели човек.

Read more

Преображенски манастир – една разходка от Велико Търново

Преображенски манастир – една разходка от Велико Търново

   След като се бяхме заредили адски положително от първия ни трип за деня и запознанството ни с прелестите на Хотнишкия водопад, бе ред да продължим нататък по предварително изработена ни програма. Началото беше повече от добро, но пък и Read more

Хотнишки водопад

Хотнишки водопад

   Отново бе празник и отново бе време да го отпразнуваме, както ние си знаем и както ни харесва – с разходка до някоя красиво кътче в нашата скъпа родина.  А, казвам, че е било празник, не само че бе „разпети петък“ преди Великденските празници, а и защото основната ни група отново се бе събрала след един месец, което за нас си е празник сравним с Великден.

  Read more

Разходка до Разбоишкият манастир, Устинският водопад и Котлите

Отново сме готови за път. Този път сме само двамата с моята приятелка. И двамата си имаме книжки, но и двамата си нямаме коли. Караме много рядко, шофираме, само когато се налага и не знам защо, но тази чест все на мен се пада. Погледнах я и този път с надеждата, че тя ще седне зад волана, но уви, единственото, с което ме възнагради бе нейната чаровна усмивка.

Read more

из Дряново и Шипка

из Дряново и Шипка

   Последния ден от нашата „празнична“ обиколка започваше в друго красиво градче в Габровска област – Дряново. Града известен най-вече покрай Дряновския манастир, намиращ се в близост до града, а и с най-известния си син Кольо Фичето – най-изтъкнатия архитект през възраждането. За мен лично сутринта Read more