Отново сме на път, отново с кола и тя отново е чужда. Добре, че имаме приятели. Голямо благодарско на всички симпатяги смили ли се някога над мен. Но да знаете, някой ден пак ще опра до вас. Но да не се отплесвам.
Целта ни днес е един от най-интересните старопланински манастири – Гложенския „Свети Георги Победоносец“ – „манастирът–крепост“. Намеренията ни са, да го атакуваме пешком. Защо пеш ли? Ами такива сме си, лесното не ни устройва. Тук да спрем, там да се шмугнем, да поговорим с хората, които срещнем, да се позагубим, опит да натрупаме, а може би и защото иначе няма да има какво да разказваме. Знае ли човек!?!