За 4-ти път се отклонявах от пътя Асеновград – Кърджали при село Червен и се отправях по живописния път опасан с остри завои към Горнослав и Орешец. За втори път ми се случваше да съм в района през месец Декември и макар че и преди две години и сега времето да бе сравнително топло за сезона, ни посрещна гъста мъгла, която сякаш казваше „Нямате работа тук“. Read more
Имахме още два дни от таз годишната традиционна „седмица в Родопите“, като денят бе заплануван, да се разходим по една от екопътеките, която в по-голямата си част преминава по самата българо-гръцка граница и да достигнем до един от колоритните Родопски върхове – Циганско градище.
Днешния ден бе определен за две различни забавления. След като закусихме, се отправихме на рецепцията, за да видим, дали нашата заявка бе готова. И както във всяко едно отношение домакините ни и този път не се изложиха – поръчаните велосипеди вече ни чакаха в двора на хотела.
Ето ни отново в любимите Родопи – само две седмици след предното ни посещение… Няма как – тази планина действа като наркотик, веднъж опитал от нея, си пристрастен и не можеш без нея. В началото си казваш, остана още малко и ще съм я обиколил изцяло, няма какво повече да видя там, но с времето разбираш, че си се заблуждавал, че винаги ще имаш нужда от Read more
Невероятно – бе отминала половината от настоящата година, а ние все още не бяхме посетили любимите Родопи. Това бе непростим пропуск от наша страна, които трябваше час по-скоро да коригираме. „Майната“ се обади, че е намерила много тематично място за нашата група и бе решено – тръгвахме още следващия уикенд. Освен нас двамата, компания ни правеше Read more
Започвам този разказ много преди да се е случило каквото и да е. Започвам да пиша, заради любопитството, което ме споходи, заради различната гледна точка и заради изненадата, която ще направя, а причината ще разберете малко по-късно.
Два дни далеч един от друг във времето, два дни толкова различни, два дни толкова еднакви. Две прекрасни утрини, два прекрасни изгрева. В единият случай слънцето се отразяваше в спокойните води на язовир Кърджали, където самотни лодки се поклащаха от утринния бриз, докато в другият то се подаваше, нейде в полето, зад морето от облаци и мъгла на път за град Пловдив.
След три дни из прекрасните Родопи, дойде времеи за една по-лежерна и по-цивилизована разходка, разходка без преходи и загубване. И тъй, като се шляехме из околностите на Ивайловград, най-близкото до нас айляшко предизвикателство, което открихме се намираше в пределите на свиленградското село Мезек.
Яхнахме велосипедите и бяхме много доволни, че пътешествието ни продължаваше на две колела, а не на четири. Да не ми се сърди верния ни Фильо, който ни придвижва навсякъде без да мрънка, но имахме нужда да усетим вятъра в косите си и да напрегнем малко мускулите си, тъй като този ден нямахме предвидени Read more
Днешния ден бе посветен на Ивайловградските села – една много красива и същевременно много тъжна гледка. Красива заради запазената и идентична архитектура, но тъжна заради това, че са изоставени на произвола и рушащи се. Наричат ги призрачните села, но аз няма да им дам подобно определение… Ще ги нарека непреоткритите красиви села на Ивайловград.