Втория ден от Великденската ни обиколка бе запланувано отново да ни заведе до един красив и пълноводен пролетен водопад. За мен добре познат – все пак се бяхме срещали не веднъж в гоните назад, но за моите дружки в тези разходи – Майната и Църна маца, бе повод да се изфукам с едно от красивите места в моя роден край. А именно това е водопада Полска скакавица.
Таз годишното откриване на сезона ни за пролетно-есенни разходки леко закъсня спрямо предходни години. Дори и в странната 2020г. белязана от затварянето на света, бяхме успели в началото на тогавашните мартенски дни да се съберем за едно трипче в Северна Македония. Сега обаче успяхме да направим първата ни разходка едва за Великден и то в намален състав на групата ни. Read more
Идеята да изкачим първенците на всички планини в България, не зная точно кога се бе зародила в Старшия, но основното ни ядро я прегърна мисля в средата на 2016. Тогава вкупом – аз, Майната, Покахонтас и Старшия решихме да посетим вр. Богдан – най-високия връх на Средна гора. До този момент всеки от нас бе посещавал по някой друг първенец, предимно на най-масовите ни планини, като разбира се човека от когото „окрадохме“ идеята, ни водеше значително, тъй като вече си беше направил “to do” списък, включващ всички набелязаните обекти и беше посетил целеустремено някои от тях. Read more
Ден „трети“ от нашето юлско предизвикателство се падаше за запознанство с първенеца на Милевска планина – връх Милевец. Отправихме се към една от най-малките и най-бедната община в България – Трекляно. Изкачването ни следваше да започне от едно от другите села, но тъй като се съмнявахме, че там ще има магазин решихме да „заредим“ провизии от един „хоремаг“, в близост до общината. Дето се вика поне малко да има полза от такива като нас – да похарчим някой лев в местната икономика. Все пак, трябваше да Read more
Тъй… Бяхме във втория си ден на амбициозната си програма за 4 дни да покорим 6 първенеца на планините разположени около Кюстендил, Трън и Земен. След първия ден с продължителната разходка до най-високия връх в Осогово – Руен, ни предстоеше нова такава. Този път групата ни бе в пълен състав. Предния ден „Старшия“ се покри – бил се качвал на Руен, имал и ангажименти. То и аз бях ходил там – 4 пъти дори, ама не оставих дамите ни сами. 😛
Безспорно за мен първенеца на Осогово – вр. Руен е специален. Това си е моят връх. Моят връх защото е свързан с родния ми край… Моят връх защото това е върхът, който ми е позволявал да му се радвам, не веднъж и дваж… А цели четири пъти и ми предстоеше да се видим за пети път.
Ден втори. Ден спортен. Ама не защото щяхме да се отдаваме на някаква спортна активност. Определено целта бе пак да си направим приятни и ненатоварващи разходки. „Спортен“ пък бе, тъй като такова име носят две от пътеките, които щяхме да посетим. Споменах вече веднъж за тази „особеност“ на пътеките в Доспатско.
След принудителната пауза, която трябваше да изтърпим заради наложената „карантина“ и след многото прецакани планове, ето че отново бяхме на път. А, как най-добре да „рестартираме“ живота си, от това да посетим любимо място, каквито са невероятните Родопи.
Тъй, тъй… Леко-полека набирахме скорост в опитите си за покоряване на първенците на нашите си планини. И в този ден се бяхме насочили към нови две, с което (поне аз) щяхме да ги преполовим. Като освен за новите покорени върхове, член на екипа ни имаше още един повод да почерпи – помъдряваше с една Read more
Станало е традиция да празнуваме рождения ден на един от членовете на групата ни в началото на месец Ноември, та затова отново решихме, че имаме повод да се видим и съберем, както и да „свършим“ нещо, което преди време не можахме да изпълним в плана си за покоряване на първенците на всяка планина, която Read more