„Празник за душата“ – с.Любча и с.Чавдар

„Празник за душата“ – с.Любча и с.Чавдар

   Ден втори. Ден спортен. Ама не защото щяхме да се отдаваме на някаква спортна активност. Определено целта бе пак да си направим приятни и ненатоварващи разходки. „Спортен“ пък бе, тъй като такова име носят две от пътеките, които щяхме да посетим.  Споменах вече веднъж за тази „особеност“ на пътеките в Доспатско.

Read more

„Рестарт“ с разходка около Доспат

„Рестарт“ с разходка около Доспат

   След принудителната пауза, която трябваше да изтърпим заради наложената „карантина“  и след многото прецакани планове, ето че отново бяхме на път. А, как най-добре да „рестартираме“ живота си, от това да посетим любимо място, каквито са невероятните Родопи.

Read more

Влахина и Малашевска планини – някои ги изкачват за ден, а ние за …година

Влахина и Малашевска планини – някои ги изкачват за ден, а ние за …година

    Тъй, тъй… Леко-полека набирахме скорост в опитите си за покоряване на първенците на нашите си планини. И в този ден се бяхме насочили към нови две, с което (поне аз) щяхме да ги преполовим. Като освен за новите покорени върхове, член на екипа ни имаше още един повод да почерпи – помъдряваше с една Read more

Време за реванш – да се върнем в Стъргач и Боздаг

Време за реванш – да се върнем в Стъргач и Боздаг

   Станало е традиция да празнуваме рождения ден на един от членовете на групата ни в началото на месец Ноември, та затова отново решихме, че имаме повод да се видим и съберем, както и  да „свършим“  нещо, което преди време не можахме да изпълним в плана си за покоряване на първенците на всяка планина, която Read more

от крепостта Устра до Циганско градище

от крепостта Устра до Циганско градище

      Поредния ни ден в любимите Родопи започна с припичане на сутрешното слънчице на красивата гледка, която се разкриваше пред нас – долу в ниското като на длан се стелеше Ардино. След като се оправихме и стегнахме „кервана“, оставих останалите от тайфата да се наслаждават на сутришното си кафе в центъра на Read more

Мисия родопски крепости – Вишеград, Патмос и Кривус

Мисия родопски крепости – Вишеград, Патмос и Кривус

   Настана отново онова време, в което предстоеше да се посветим на едно наше любимо занимание – годишната ни обиколка на кътче от неповторимите Родопи. Вече за шеста поредна година. А, групата ни беше ясна още преди приключването на предходната – ветераните аз, „Майната“, „Старшия“ и „Покахонтас“, Read more

Гложенският манастир – манастирът крепост

Гложенският манастир – манастирът крепост

Отново сме на път, отново с кола и тя отново е чужда. :) Добре, че имаме приятели. Голямо благодарско на всички симпатяги смили ли се някога над мен. Но да знаете, някой ден пак ще опра до вас. :) Но да не се отплесвам.

Целта ни днес е един от най-интересните старопланински манастири – Гложенския „Свети Георги Победоносец“ – „манастирът–крепост“. Намеренията ни са, да го атакуваме пешком. Защо пеш ли? Ами такива сме си, лесното не ни устройва. Тук да спрем, там да се шмугнем, да поговорим с хората, които срещнем, да се позагубим, опит да натрупаме, а може би и защото иначе няма да има какво да разказваме. Знае ли човек!?! :)

Read more

Долменско ми е!

Долменско ми е!

Ден втори от нашето сакарско приключение започна повече от оптимистично. Откриването на асфалтовият път, водещ към първенеца на най-ниската българска планина се оказа фасулска работа, но не върхът беше нашата първа цел, него си го бяхме оставили за десерт. А като за начало си бяхме избрали кратка, лежерна разходка до малко, симпатично водопадче в дерето под Вишеград. Тънкият ни замисъл в случаят беше свързан с надеждата ни, не само да се насладим на водоскока, но и да проверим възможността дали от там може да се щурмува върха – през храсталаците, та право нагоре, по някоя козя пътечка. Че иначе по асфалта си е скучно, а и горе знаехме, че ни чака бариера (върхът е военна база и на теория се води непристъпен).

Read more

На гости на траките от Сакар планина

На гости на траките от Сакар планина

Време е! Пролетта отново хлопа на вратата, а слънчо с всеки ден се застоява все повече и ни сгрява все по за дълго. Да, в началото на март си е все още хладничко, но ние вече нямаме търпение. Затова си избираме по-топлата България и с верният Фильо отново поемаме на път.

Бяхме чували за гробницата, и не веднъж сме минавали в близост до нея, но всеки път някак я пропускахме. Дали умишлено, дали защото сме бързали, не знам, но  днес бяхме твърдо решени да се отбием, да надзърнем и да й кажем „здравей“.

Read more

Caminito del Rey

Caminito del Rey

   Бях нетърпелив да започне днешния ден, макар да бе последен от нашия престой в красивата Андалусия. Нямах търпение да се измъкнем от Малага, което обаче се оказа не толкова лесна задача. Е, добре че имах едно наум и тръгнахме по-рано, тъй като задръстванията в красивия крайбрежен град бяха адски. Имаше момент в който уж бяхме на магистралата, но едва ли се движехме с повече от 30-ет километра.

Read more