Закусваме. Мълчим. Имам план за днес, но след снощното фиаско (препратка), незнам дали моята приятелка въобще ще пожелае да излезе от хотела. Опипвам почвата много внимателно и о, чудо. Дали на инат или защото наистина го искаше, но тя се усмихва и ми казва „Хайде, по-бързо, нямаме време за губене“. Втора покана не дочаках – глътнах чайчето на екс и веднага изскочихме навън.
Маракеш – перлата на Мароко
