Да посетиш Азия, да прекараш почти цял месец в Непал и да не отскочиш до Хималаите си е направо грехота. И дали защото и на мен ми беше любопитно или защото малко ми беше доскучало, но след 10 дни прекарани в Катманду и околностите на града и аз се предадох, и аз реших да се пробвам.
След една бурна нощ в столицата на Тайланд, изпълнена с главоболие и неразположение за едни, посещение на вече познати места за втори и много нови предизвикателства за трети 
(препускане с тук-туци, похапване на скакалци, foot масажчета, освежаващи коктейли, поднесени на 
59-ят етаж на тузарски скай бар със страхотна гледка, както и задължителното отскачане до улицата с „дамите“ практукиващи най-древната известна нам професия, в търсене на преживявания, които биха разширили кръгозорът ни), дойде време и за нещо ново. Този път ново не само за моите дружки, но и за мен самия.
Ден втори от нашето мианмарско приключение започна с разходка, с лодка, до един от древните градове в района на Мандалей – Мингун.
„Пристанището“ открихме лесно, с билетчета се сдобихме сравнително бързо, а плаването не отне повече от час и според моето скромно мнение мина добре, въпреки риска за един от нас, който се беше сгушил и умърлушил, и за който знаехме, че не се спогажда много, много с клатушкащи се малки корабчета.
Как започна всичко ли? Ами, като всяко мое пътуване. Спонтанно, решено набързо, от днес за утре, без много мислене и приготовления.
Може и да звучи малко егоистично, но истината е, че в онзи момент исках да съм сам, далеч от България, да се събуждам без план и задачи, да мързелувам, да пиша, да скитам и да не бързам, да усещам, да снимам, да желая и да откривам. Но това си го знаех само аз, а на всички останали, казвах че ще пътувам до Непал с една единствена цел – подобряване на моят английски. Това естествено звучеше доста куриозно и пораждаше много озадачени погледи, ехидни усмивки и не малко въпроси, но това е, за друго така и не се сетих. А и сам по себе си английският си бе не само предтекст, но и реална цел. Но в случаят аз не мечтаех да го надградя граматически или да подобря произношението си, моето желание бе да изляза на улицата, да скърша бариерата и да общувам.
Възможно ли е самолет да излети по-рано от планираното? Не знам, звучи ми странно, но истината е че днес ми се случи. Бординга започна и след има-няма 5 минутки бе приключил. Излетяхме с цели 20 по-рано. Дали защото всичките 23-ма пътници, желаещи да пътуват до кралство Бутан с полета от Катманду вече се бяха качили, настанили удобно и тръпнеха в очакване, или пък нещо с времето се беше объркало, нямам идея, а и в крайна сметка какво значение имаше. За мен бе важно (въпреки, че все още ми е трудно да го асимилирам), че и аз съм тук, и аз влизам в тази бройка, и аз летя за Бутан.
Готови сме отново за път. Предстои ни вътрешен полет от Chiang Mai – град в Северен Тайланд до остров Ko Samui, намиращ се някъде в Южнокитайско море или по-точно в заливът Сиам. Нови два часа във въздуха, незнам колко станаха вече.
Казвам „Довиждане“ на джунглата и планините, големите реки и слоновете. Време е за слънце, море, плажове, коктейли и купон.
Часът е 6:00 сутринта. Половин час преди да чуем алармата, някой здраво чука на вратата: „Хайде ставайте, събуждане за разходката до Златния триъгълник“. Не сме поръчвали нищо такова, но скачаме, бърз душ, закуска на крак и директно в буса.
Ж.п.гарата беше препълнена. Места за сядане нямаше. Повечето хора бяха захвърлили своя багаж и се бяха опънали на пода в очакване на своя влак. Това направихме и ние. Остават ни още 40 минути. Тази вечер ни предстои нощно пътуване с влак до северните части на Тайланд. Какви ли изненади ни очакват там? Read more
07.11.2015г. Днес баща ми има Рожден ден. Става на 64г. и за съжаление, както се случва почти всяка година, отново няма да съм си в къщи, за да празнуваме заедно. Тъжно, но поне този път причината е основателна – предстои ми пътешествие, първото по-дълго пътуване в живота ми. Дестинацията е Тайланд. Заминавам с жена, с която се запознах преди 6 месеца и която с желание прегърна идеята за това пътуване. Какво ли ни очаква? Read more