Бачковски водопад и местността Клувия – едно красиво кътче над манастира

    Няколко часа след началото на лето господне 2018-то… След като бе минал новогодишния купон…

   За мен Нова година е бил винаги „празника на празниците“. Но отчитайки изминалата вечер, май единствено за „майната“ може да кажем, че бе настроена за купон. За останалите май празника бе че сме се събрали заедно, на любимо място. Та тъй бяхме на линия рано на следващата сутрин. А, времето отново беше приказно, като за първия ден на годината.

   Вече имах план – не мислех, че е редно да се прибираме веднага към Пловдив и София. Щеше да е истинско кощунство спрямо слънчевия ден – да бъде пропилян по този начин. Бях замислил да се разходим пак до водопад. Дето се вика, изпратихме старата година с водопад, какво по-логично от това да я посрещнем с друг. Да ни тръгне по вода, дето се казва. Имахме нужда да се разкършим малко, след отминалото плюскане. А и бяхме близо.

   Идеята ми  бе за Бачковския водопад. Но трябваше да го съгласувам с „майната“. С нея бяхме ходили, преди време, с една друга компания, сякаш преди цяла вечност и не знаех, дали няма да й е скучно отново да повтаряме. Оказа се, че няма нищо против, тъй че идеята ми бе време да се постави на обсъждане. Е, такова почти нямаше, само „старшия“ … Я, момент, вече бе нова година и май е време да дам и нови имена… „Старшия“ все пак се „загуби“ на другия край на света, там където по-скоро трябва да го наречем … „Вожда“. Някакси повече му тича в новото му амплоа, обикаляйки южноамериканските савани, плата и планини. Е, сещам се и за някои добавки към името, ама тях ще ги запазя за себе си. :) Та, „ст..“…, „Вожда“ де, в първия момент също обяви, че е ходил на въпросния водопад, с една леко подозрителна незаинтересована нотка в гласа. Учудих се, преди време когато бяхме обикаляли в района, той ни отказа, бе решил да отиде другаде, май не му бяхме интересни в онзи състав. :) Но бързо се оказа, че както явно при много други хора и той допускаше грешка да свързва Бачковския водопад, с онзи , който се намира точно над паркинга, до една от кръчмите под манастира. Леле, колко ли народ са се подвели по същия начин… Но усетил се, че е в грешка, бързо патоса в гласа му се промени и се усети живец. Неговата любима „босата нин…“ … Я, чакайте пак… То и тя си заслужава ново име – както и да го погледна, много и тича „Покахонтас“. Та и тя не бе ходила, тъй че решихме да ги заведем там.

    Двадесет минути по-късно вече се бяхме „паркирали“ на Бачковския манастир. Определено мога да заявя, че ¾ от нас хич не са „вярващи“, но сякаш само за нас, бе светотатство да нахълтаме в манастира, след като само до преди няколко часа сме се наливали с алкохол и сме се тъпчели с храна, която сигурно би стигнала поне за седмица на едно африканско семейство … седем членно. За цялото останало стълпотворение от „уважаващи себе си православни християни“, явно нямаше нищо нередно, непочтително, да надянат смирени и хрисими „маски“ и да отидат да измолят за себе си и евентуално някой близък, по-светли бъднини. О, моля ви се, това е пошло.

Backovo monastery map   Е, ние невярващите, непристъпихме прага на манастира, а се отправихме по широката асфалтиран път даващ началото на „зелената пътека“, водеща към парка, покрай църквата костница – истински уникат и шедьовър ако си падате по църковна архитектура, задължително трябва да се запознаете с нея. Но както стана дума, нас ни вълнуваха по-скоро природните красоти. Това беше което търсехме. Малко след костницата вече бяхме извън цивилизацията заобиколени от красивата гора на резервата „Червената земя“. (в този резерват може да ви препоръчаме и друг невероятен водопад Сливодолското падало).

 P1090460   Озовали се пред разклонение на пътеката, предложих да следваме маркировката. Уверен, че нататък е водопада. Тръгнахме, но „майната“ се обади – и предния път се объркахме тук – каза тя. Нямах такъв спомен, но се оказа, че явно не е зле, да взема нещо с „гинко билоба“  за подхранване на паметта. Тъй де, тя беше права, наистина по тази пътека водопада, оставаше под нас, но дори и да последвате примера ни – не е фатално, буквално метри би се удължила разходка ви. Е, нашата решихме да я удължим повечко. По същата пътека по която бавно-бавно се разхождахме, примрели от удоволствие от истинската жегата за сезона (сигурно бе поне над десет градуса) си спомних и за предното ни идване тук – да беше през пролетта, за майските празници, но и тогава бяхме случили на по-високи температури от нормалното. Явно този край е доста благосклонен към нашите посещения и винаги ни дарява с прекрасно време, давайки ни шанс да се насладим на разходките си.  P1090468

   Определено имахме нужда от по-продължителна разходка, тъй че водени от принципа на Кубрат Пулев „продължаваме напред“, решихме тътренето по пътечката да е в плановете ни в следващия около час. От опит знаех, че има какво още да ни предложи пътеката, а и имам малко по-далечни планове, за една още по продължителна разходка в този регион, но не сега. Въпреки че не бяхме на „религиозен туризъм“, то все пак заради приятното време и релаксираща разходка продължихме към три светини разположени в близост.

291.The Green path-amazing Rodopi mountain-Edgar  Но преди да достигнем до тях се  минава през две поляни, които според информационното табло, което е долу до манастира са „дълга поляна с каменни блокове“ и „къса поляна с чешма“. Преминавайки през тях си спомних колко красиво зелени бяха предния път когато бяхме тук, но както стана дума, то това бе в разгара на пролетта, когато тревата бе с онзи свеж и наситен зелен цвят, а поляните са изпъстрени с разноцветни полски цветя. Освен сезона, то тогава и групата излъчваше повече красота – все пак групата, която преди години предпочете да се разходи още малко, а не да заседне в някоя от кръчмите, бе съставена от цели 6 дами, коя показала бедър, коя деколте, някакси имаше повече сексапил, за разлика от този път, когато нашите прелестни спътнички го бяха заровили (сексапила де) под зимните си якета. :) Пък после, защо обяснявам, че си обичам летните разходки по планините ни, а не зимъска. 😉

P1090461   След като обсъдихме разбира се и футболната тематика с Вожда (тази необятна иначе тема, сега бе приключена доста набързо, че нещо информираността и заинтересоваността на Вожда рязко е намаляла, за което явно значение оказва часовата разлика и невъзможността да се наслаждава на европейските дербита), достигнахме до Аязмото. Туй аязмото го определят като водоизточник – я чешма, я извор някакъв, който се намира край свещен за християнството обект и обикновено на вода в него се приписват лековити и чудотворни свойства. Ама тук някакси е по-мащабно, направо си е изграден цял параклис.

301.The Green path-St Archangel Mahael chapel-the spring    Ама уж невярващи, ама си се наредихме пред водата, да пийнем превантивно еликсир за здраве и дълголетие, че дори и бръчиците плиснахме с тази водица, да ги поизгладим малко. Тъй че „д-р Енчев“ ще има доста да почакате, докато ни привлечете като клиенти – ние сме си намерили естествени-божествени естетически процедури. :)

   Близо до Аязмото, в скалата са изсечени стъпала водещи към върха й, като по средата се преминава през нов … параклис. Определено е странно, изкачвайки се нейде там високо да се изправиш пред една врата. Но това не е някаква модернистична идея. Предполагам сте чували  какво казват за земите около Асеновград, че са „българския Атон“. Ето, че пак бяхме попаднали в свято място, почитано от вярващите. Историята за него е обвита с мистика и би била любопитна за всеки. Там зад тази врата всъщност се криеше малка пещерна ниша. Именно в нея някога преди много лета, в самото начало на XVII век, две местни овчарчета открили известната чудотворна икона, която може да се види в Бачковския манастир и пред която се стичат многобройни поклонници вярващи в чудодейните й свойства. Легендата разказва как тогава по Великден те видели силна, искряща светлина да излиза от процеп на скалата.306.The Green path-stairs in the roch to the cave Покатерили се и открили там иконата, вероятно скрита  от някой монах заради честите турски опожарявания. Пренесли иконата в манастира, а на сутринта … била изчезнала. Отишли да я дирят отново в скалната ниша и оказало се  изографисаната „Богородица“ била на същото място  където била намерена. Същото се повторило на два пъти, докато тя не се присънила на един от монасите, указвайки му, че ако искат манастира да е нейна постоянна обител, то трябва да я разположат на определено място в църквата и в определен иконостас . Красива история и красиво място.

P1090462   Изкачвайки се по стълбите нагоре, можехме да хвърлим и поглед на местността Клувия, буквално от старогръцки – клетка, което отново е аналог с пещерата в която е открита иконата, своеобразна скална клетка.  Предния път на тази импровизирана скална площадка си спомням, че ни направи впечатление, че имаше завързани парцалки от дрехи-нещо което впоследствие видях в Демир баба теке. Обърках се малко, този обичай християнски или мюсюлмански е? Което пък ми напомни за още една красива история свързана с откритата току-под нозете ни икона. Както отбелязах за нея се носят многобройни истории за това как е изцерила и помогнала на много хора. За нея се казва, че не е нужно да си вярващ християнин, за да може да разчиташ на помощта й – разказват се легенди как е помогнала и на друговерци. Именно в такива чудеса бих искал да вярвам – да не се прави разлика между хората дали палят свещ докато изричат молитвите си  или се молят клекнали върху някакво килимче.

 P1090467 Знаех, че ако продължим по пътеката врязана в скалата, то тя ще ни отведе до изградената в близост църква свети Архангели – извисяваща се над района, кацнала на една скална площадка. Някъде бях прочел, че носи това име в чест на единия овчар открил иконата, който се е казвал Ангел, но дали е така наистина нямам представа. Иначе, както и на други преди мен, впечатление ми направи, че доста хора  са идвали там, не за да останат насаме със себе си, не да се помолят, дори не просто като обикновени туристи, а просто за да си покажат простотията, драскащи по стените на храма.

P1090470   И ето, че се отправихме към „десерта“ на днешната разходка. А уж, това трябваше да е „основното“. Използвам тези кулинарни сравнения, тъй като по пътя на връщане „Вожда“ ни впускаше в дебрите на южно американската кухня, обяснявайки какви „отвари“ са творили заедно с Покахонтас, за да запазят своите стройни тела и да се сдобият със (свръхестествени?!) сили. „Майната“ също беше погълната от темата – все пак се говореше за някакво ястие, в което се споменаваше нейното изкушение – царевица. Аз лично май благнеех някъде другаде – какво да се прави, тази тема въобще не ме привлича и някакси не съм от хората дето намират забавни, предаванията от рода на това някакви си хора да са строени пред тиганите и хвърлят вътре какви ли не продукти и подправки, за нещо което след това го сервират в една голяма чиния, с разни добавки, на които им казват украса. Казват, че било вид изкуство, ми то и операта е такова, ама и него не разбирам. :)363.The Green path-Slivodolsko padalo waterfall

   Но за водопада ставаше дума. Ето че вече бяхме пред него. И ако трябва да продължа с кулинарната терминология, то изправени пред него имахме чувството, че ни се поднася гурме феерия за небцето, фаршировано и поширано от виртуозен “master chef”, едно неповторимо фондю …. Идея си нямам какво съчиних в момента, предполагам някаква тотална тъпотия… Ле-лее, ама само как високопарно звучи, а? :) Е, та и ефекта от водопада си бе „ле-лее“. Определено шедьовър, но не кулинарен, а природен. И ако трябва да го опиша по някакъв начин, то бих го определил на къдрава дългокоса красавица (къдравелка), тъй като водите му падаха и се разбиваха на различни височини, създавайки в мен именно илюзията за водна къдравелка. :) А, че е наистина много красив е достатъчно да спомена, че предния път и „майната“ и още няколко нейни посестрими се „счупиха“ да позират, а това е мноооого нетипично за тях. :)

   А за да може да го фокусираме почти в цялата му прелест, трябваше малко да се потрудим. Да прескочим реката и да се изкачим по склона. Но си заслужаваше усилията за всеки един кадър и спомен. :) Разминахме се сухи и от този водопад, но пълни с прекрасни емоции. :)

                                              P1090481  P1090471

   Настанало бе време обаче да „подковем“. А, недейте сега си представяте, че щом си имаме „Вожд“, то той се придвижва на кон, който в случая има нужда от „обущар“, да му сложи една подкова. Термина „подковем“ е специфичен за ¾ от този ни състав, един неизменен ритуал при посещение на Родопите и се състой от следните моменти – намиране на хубава кръчма или поне някоя баба-готвачка, поръчване/хвърляне на скара на една хубава „подкова“ домашен суджук и това гарнирано с местни пържени картофи и студена бирица. Имаме си страхотен ритуал, нали? 😉 Завидях си. :) За Покахонтас пък остават тревите, ама да ги яде, не ги пуши. Последното уточнение, за да не тръгнат някакви слухове. :)