Богиня Атина Палада била родена от самия Зевс – излязла от главата му и вместо да проплаче като новородено, тя издала боен вик, който разтърсил до основи Олимп. Нейните символи са щит, копие, маслиновото дърво, совата и змията. Тя е символ на вечната чистота, т.к никога не е имала любовна връзка. С едно изключение, за което ще ви разкажа по-късно.
Може би се досещате, че посоката на нашето поредно пътешествие бе столицата на южната съседка Гърция – 664-хилядната Атина. Групата бе от шестима ентусиасти, които познавате от другите пътеписи. Най-известният – „Парфюмето“, също бе тук разбира се.
Полетът ни бе рано сутринта, което изискваше ставане в 5 и нещо, т.к трябваше да стегнем багажа все пак. От вечерта бяхме решили да отидем до летището с колата, която да оставим на low-cost паркинг в района. Речено – сторено. Само че на паркинга мрак, бариерата спусната, паркирана кола пред нея и джан-джун никой. Оправихме се де (тайна къде спряхме гратис), но беше кофти ситуация.
На летището си струва да се отбележат две събития. Едното е нашата рожденничка – любимата майна, а другото – неочаквания подарък от единия пътеписанчо. За дамата – червен потник (тенк ю, тенк ю), а за господина – зелена тениска. Двете са ръчна изработка от талантлива българка, с нарисувани символи, свързани с всеки един персонаж. Всички други вече бяха пременени – я с шапка, я с тениска, а за някои специални – прелестен шал.
Направи ми впечатление на летището в Атина, че единият ентусиаст беше нетипично за него минорен – все едно е давал кръв, значи. Ама не бил този път. Ей, взе да разправя, че през самолета видял всички забележителности и нямало нужда да ходи. Крив нещо беше, ама се оказа болен. С една гръцка сиеста се оправи и вечерта вече беше друго нещо.
Купихме си два тройни билета за по 24 евро и хванахме метрото. В него имаше мини концерт в чест на рожденничката – местен ром свиреше на акордеон за нея. Пътувахме дълго – около час. Стигнахме в хотела, а зад него – стар елин, който се оказа готин. Първо – прие ни в 9,30 вместо след 12,00. Второ – позволи ни да закусим. И за двете му трябваше време да помисли, защото както изтъкна „все пак съм грък”. Трето – препоръча ни за последната ни вечеря местно заведенийце, за което има специална история в края на пътеписа.
След закуска тръгнахме към историческия център, вървейки през нелицеприятни улички, пълни с изоставени и необитавани сгради. На нас като туристи ни бе интересно, но все пак става дума за немалък периметър. Част от фасадите бяха нарисувани с графити за да скрият овехтелите гледки.
Друго в изобилие в Атина са кафеджийниците – оказа се гърците пият много кафе. Дори вечер, когато туристите вечерят, местните лочат кафе. В града има улични котки – добре сложени, както и костенурки (много камънак – няма как). И бездомници има немалко.
Относно уличното движение – ако има обратното на култ, то точно това представлява пешеходецът по гръцки стандарти. Видиш ли възможност – притичваш на отсрещната улица. Светофарите въобще не са фактор. Мотори карат, но не са като италианчетатата джиит-джиит, ами са тип джигид – някак си балканското напира в тях и колкото по-ръмжи моторът, толкова по-добре. Това обаче прави ходенето в близост до булеварди непрепоръчително за дълго време, от гледна точка прекалено високи децибели. Колите им са стари. Велосипедисти не видяхме.
Друго, което също може да се заключи за атиняни е особената им настройка за работа. Към 10,00 бавно започват да „отварят сергиите”. Масово културните забележителности са с работно време до 14,30. Тогава се случвало и най-важното хранене за деня – обядът.
При избора за заведение за обяд или вечеря избирайте по гледката и обстановката. Цените са почти еднакви, както и менюто.
Стигайки до историческия център, на пешеходно разстояние са почти всички забележителности по програма тип Балкантурист. Периметърът е голям и си има ходене. Има и опашки. Най-дългата е при входа на Акропола. Цел за деня бе именно обекта, който предполага най-много време за разглеждане.
Какво има там няма да ви разказвам, т.к не искам да възхвалявам излишно. Със сигурност си струва да се посети. Със сигурност не е по- от Перперикон. Направили са го да прилича малко на Стария Пловдив. За да продължа легендата за Атина и нейната чистота ще вметна, че Партенонът от Акропола е наречен така именно на Атина – партенос значи девица. Препоръка – идете рано за да минимизирате съвместното посещение с хилядите туристи. Именно огромните тълпи попречиха да оценим и да се насладим на тази забележителност подобаващо. В началото на ноември бяхме по къс ръкав и ни беше топло.
От там лека полека се придвижихме към Арката на Адриан и Храма на Зевс (там където са се състояли първите олимпийски игри). Тук вече наистина аз поне си дадох сметка реално за мащаба. Наблюдавах на спокойствие, без тълпи, като мълчалива миниатюра пред огромните колони. Именно в този храм се е намирало едно от седемте чудеса на света – статуята на Зевс Олимпийски. Била много красива и респектираща и създаваща внушението, че ако Зевс стане ще разруши покрива на храма. Това е легенда разбира се, но при вида и размера на колоните смея да си го представя.
Трябваше обаче да бързаме т.к 14,30 минаваше и изключително ангажиран господин от персонала ни подканваше със служебната си свирка да напуснем. Пресякохме в посока парка, който наричат Националните градини. Е, тук може да се прекара много време. Тишина, спокойствие, сенчести пътеки, пейки, микро езерца със златни и незлатни рибки, костенурки, котки, крякащи папагали, малко дворче с дребен рогат добитък, задължителното езеро с патки и мостче. В края на парка пишеше, че има ботаническа градина, която не посетихме. Следвайки табела за кафе се озовахме на голям булевард, по който тръгнахме към Парламента.
Сградата на Парламента не е нещо особено. Оставаха десетина минути до смяната на караула и затова зачакахме на първа линия седнали на земята. Начинът, по който изглеждаха войниците, както и самото предаване на поста (нещо между марш и танц) по-скоро забавляваха, отколкото да олицетворяват държавност, армия, институция и т.н.
Последва среща с друга компания от София, чиито последен ден в Атина бе днес. Докато пихме кафе с тях, единият ентусиаст се оттегли за да си почине и възстанови. Час-два след това минахме да го заберем и да потърсим къде да полеем празника на готината майна. Все още не знаехме къде е истината в заведенията и затова не ни се получи толкова бързо намирането на място. Все пак се спряхме в нещо като голяма дюнерджийница, което се оказа много правилен избор. Това бе най-сладкото ядене след толкова дълъг ден.
На следващата сутрин от хотела хванахме в посока Монастираки за да добием представа за така популярната част на Атина със сергии и шарения. В последствие се върнахме там за да купим подаръци. В програмата за деня отметнахме Библиотеката на Адриан, Римската агора и Античната агора. Последва разходка в посока обсерваторията. Попаднахме в много приятен парк с красива гледка към Акропола. Т.к бяхме шест човека не се движихме съвсем компактно – и единият го загубихме. Със свирня тип „нашия сигнал” го открихме облегнат на едно дърво. Починахме малко и така между другото си говорихме как обсерваторията я няма, т.е объркали сме се. Тръгнахме да си ходим, че гонихме залеза. И пътьом видяхме къде е трябвало да идем – стояхме за кратко, т.к нямаше време.
А залезът искахме да наблюдаваме от хълма Ликавитос. Хванахме нещо като лифт, който приличаше на мини трамвай, движещ се почти вертикално нагоре. Някои побързаха да седнат най-отзад за да имат видимост към гледките, но освен метални въжета нищо друго не видяха в тази тъмница. Возихме се минута-две и стигнахме хълма. По снимките ще добиете впечатление какво видяхме от там. Имаше доста хора, но не толкова, че да попречат да се насладим на гледката. Не бяхме обезбирени. Не бързахме.
Върнахме се към града пеша. Вечерта прекарахме в едно от централните заведения. Някои неща в него бяха твърде гурме, но така или иначе всичко бе на ниво. Обслужва ни една забележителна дама – възпитана и деликатна. Бе така добра да даде наличните си монети за да провери нашият колекционер дали сред тях има евроцент, който все още не е в колекцията му.
Сутрин номер три започна с почерпка от двама ентусиасти, изтичали да купят от недалечната кафеджийница местно силно кафе. Служител на хотела обаче вгорчи ситуацията. Разбирайки, че сме от България каза Welcome to the paradise. Всички се втрещихме от самочувствието му, а Парфюмето се зачуди на глас този в Родопите бил ли е?! Хапнахме за трети пореден път едно и също и тръгнахме за останалите от културната програма – Керамейко и Лицея. Именно след посещението на Лицея групата ни се раздели.
Четирима избраха да прекарат лежерно деня, посещавайки Националните градини, обсерваторията, централния пазар. Разказваха, че са си починали, били се излежавали по поляните и т.н. Именно тук е моментът да споделя за опита на Атина в любовните игри. Та, Хефес се опитал да приближи Атина и я грабнал в прегръдката си. Атина рязко се дръпнала, а спермата на Хефес попаднала на бедрото и′. Тя избърсала крака си с овча вълна и я захвърлила на земята. От това парче, с помощта на Гея (богинята на земята) се родил Ерихтоний, който в последствие станал цар на Атина. Е, не знам къде около Акропола са лежали моите приятели, ама да имат едно на ум.
Другите двама от шестицата отидохме до Пирея – древното пристанище на Атина. Хванахме от спирката на метрото влакче, което първо се движи като метро, а после излезе над земята и звучеше като влак (тудуф-тудуф). Последната му спирка бе ж.п гара. Предната вечер имаше спор влак ли минава или метро, който и днес не решихме. Насочихме се към пристанището, където имаше няколко големи кораба, които не бяха нищо особено. Решихме да отидем до някой плаж и вървяхме доста време докато стигнем до заветната плажна ивица. Видяхме едно кафе-самоделка на самия бряг и пихме по едно фрапе. Приятна беше компанията и няма как да не бъде приятно изживяването. Десетина ентусиасти плуваха в морето. Почти до брега имаше пейка, на която една възрастна двойка се бе настанила.
В обратна посока се придвижихме доста по-бързо, защото ни чакаше надолнище. И в Пирея имаше много стари и ненаселени сгради, някои пред разруха. Те създават доста вехт вид, мрачен и отблъскващ. Хванахме влака и слязохме на метростанцията в центъра. Минахме през Монастираки и се насочихме към хотела. Там старият елин ни даде препоръка къде на две пресечки нагоре след кръговото да отидем за последната си вечеря в града – при Паола. Уговорихме се с другите ентусиасти да се чакаме пред кафеджийницата и пет минути по-късно се озовахме при Паола.
Седнахме отвън и докато се чудихме вътре ли, вън ли, дойде една девойка да ни настани. Единият ентусиаст с много живописен жест и чист български език и′ каза, че Щее седнем въътре. А тя на чист български отговори – ама вие българи ли сте? Печели точка елинът, че ни изпрати и запозна с това красиво и работливо момиче от Русе, но фактът, че искахме местно заведение и храна, а той препоръча и един вид си присвои наш′то – непростимо.
Някои ентусиасти нямаше да ядат, т.к бяха преяли, ама ядоха. Други пък си поискаха всички налични монети за проверка за колекцията. Добре изкарахме при тази разговорлива дружка. За Атина ни разказа, че истинския облик на града е в покрайнините, а не в центъра. Богатите въобще не се мяркали там, т.к имало много бежанци. Попитахме я и дали ще гласува за президент на следващия ден. Каза, че и за който и да гласува ще бъде грешка, т.к не е в течение с политическата обстановка в България. Каза и че мечтае да се върне в България; че няма никакви приятели в Атина. Ако е запомнила името на сайта ни вероятно в момента чете този текст. Надявам се да осъзнае, че тя и родителите и′ са малка България; че онази вечер всички бяхме в България. Наздраве!