Остия Антика – първото пристанище на Римската империя

Остия Антика – първото пристанище на Римската империя

   През този ни трети ден, имахме отново половин свободен ден, преди да се отдадем на хобито си, заради което се бяхме озовали отново в Рим и не искахме да го похабим, както предния ден. Тогава уж трябваше да го посветим на припомняща обиколка из центъра на Рим с групата с която бяхме дошли, за да не се цепим все, но така се случи, че май нищо съществено Read more

Тиволи – Вила Грегориана

Тиволи – Вила Грегориана

 След като събрахме сили с похапване, което бе нещо средно между обяд и вечеря и след като краткото преваляване ни отмина, беше време да продължим с разходката ни из това страхотно местенце наречено Тиволи.

    Бхме видели, че в близост до площад Пиаца Гарибалди, се издига крепост, която нямахме против да поразгледахме. Read more

Tиволи – Вила д’Есте

Tиволи – Вила д’Есте

   Бях отново на път за Рим. Преди няколко години имах щастието да посетя „вечния град“, но бе толкова за кратко, а аз бях толкова впечатлен, че си дадох едно обещание – да се върна отново и да го разгледам както трябва. И изпълних обещанието си – преди две години се върнах и обикалях и обикалях, къде ли не в града и Read more

Мароко – пустинята Сахара

Мароко  – пустинята Сахара

Пейзажът започна да се променя. Цветовете се завръщат. Дюни се виждат в далечината. Песъчинките блестят от километри.  Сахара е пред нас.

Посрещат ни мъже, с обрулени от вятъра лица, oблечени в дълги цветни роби с качулки и широки ръкави, обути със сандали от козя кожа, запасали финно изработени ками, а на главите си са поставили прекрасни тюрбани. Бербери – нашите водачи днес. Синьото е техният цвят, защото е цветът на небето, черният пък е табу, защото за тях той носи само мрак.

Read more

Кралство Мароко – част I

Кралство Мароко – част I

Как започна всичко ли? Ами, изненадващо. С награда „Служител на годината“. Голям късмет, но заслужен. Не малка сума, която вървеше с условието да се използва за пътуване – за двама. Спечели я моята приятелка и за мое щастие покани мен, да и бъда спътник по време на това екзотично пътешествие. Дестинацията, която избра бе Кралство Мароко – един непознат, по-различен свят, примамващ ни със своите цветове, храна, аромати, слънце и не на последно място пустинята Сахара – блян за моята половинка.

Read more

водопад Боров камък

водопад Боров камък

   Имах личен ангажимент във Враца – близък приятел ме бе поканил да съм част от негов семеен празник и нямаше как, а и не исках да му отказвам. Но пък това бе и уикенд в който можеше да се съберем с постоянните ентусиасти – затова бе решено и те да дойдат с мен и докато през единия ден аз имах нелеката Read more

Някъде из Врачанския Балкан

Някъде из Врачанския Балкан

Този път посоката беше ясна много преди да потеглим. „Парфюмето“ беше поканен на кръщене във Враца, а каква по-добра възможност от това да се разходим и опознаем необятният Врачански Балкан. Времето беше подходящо – очакваше се слънчев уикенд, снежеца почти се бе разтопил, което беше предпоставака за пълноводни реки и водопади, а тук водопади, не като да няма.

Read more

Попинолъшки водопад и … на гости на Иван Рилски в Тремошница

Попинолъшки водопад и … на гости на Иван Рилски в Тремошница

   Трети ден от третомартенската ни разходка – бе време за трети водопад в красивия Пирин. Този път обаче, бях наясно, че нямаше да имаме кой знае какъв преход – водопада се намирал съвсем близо до пътя твърдяха хора от Сандански. А, те Read more

До водопад Скока – през китните пирински села Любовище и Кашина

До водопад Скока – през китните пирински села Любовище и Кашина

   Бе Тодоровден. Научих го докато чакахме на гарата в Сандански, към нас да се присъедини още един член на нашата група. Макар и Тодоровден да не е „застопорен“ за календара, като Иванов- или Гергьовден, то принципно винаги зная кога е. Член на семейство ми празнува на този ден и винаги ни информира, а аз гледам да присъствам на празника  Read more

Влахински водопад

Влахински водопад

   Официалното откриване на сезона бе планувано за големия ни национален празник – 3 март. Общо взето дата се знаеше, но само това. Даже когато го решихме, че тогава ще открием таз годишните пътувания, бяхме само двама ентусиасти – аз и майната. Другите имаха свои планове – едни че ще са на дългосрочно пътуване Read more