Caminito del Rey

   Бях нетърпелив да започне днешния ден, макар да бе последен от нашия престой в красивата Андалусия. Нямах търпение да се измъкнем от Малага, което обаче се оказа не толкова лесна задача. Е, добре че имах едно наум и тръгнахме по-рано, тъй като задръстванията в красивия крайбрежен град бяха адски. Имаше момент в който уж бяхме на магистралата, но едва ли се движехме с повече от 30-ет километра.

1.Guadalhorce-Guadalteba   Но все пак движението се отпуши, тъй като трафика бе към големия град, а нашата цел бе в околностите на едно малко градче във вътрешността. Бях задал координатите на GPS-а към Ардалес, но в едно от селата по пътя имаше ремонт, което ме караше да се отклоня. И оказа се, че не трябва да се доверяваме изцяло на навигациите, защо след 20-ет минутно каране по новия маршрут се оказа, че се отдалечавам и сериозно заобикалям. Обърнах и веднага натиснах малко повече газта.

2.Guadalhorce-Guadalteba   Трябваше да побързам, тъй като определен час да гонехме, но не това ме притесняваше толкова – все още имахме достатъчно време. Притеснение будеше времето – откакто бяхме тръгнали от Малага, все ръмеше, като с наближаване на Ардалес направо си заваля. А, това не бе добре. Тъй като този ден бе предназначен за една разходка из природата, а при лошо време можеше да пропадне. А щеше да е жалко – все пак това бе една от причините да избера Андалусия и трябваше да е „черешката“ на пътуването ни. Все пак с приближаване на Ардалес поне спря да вали, което даваше надежда, че нещата може и да се получат.

3.restaurant El Kiosko   Пристигнах навреме до целта ни – ресторанта El Kiosko в парка Ардалес, в близост до трите много живописни язовира – Conde de Guadalhorce, Guadalhorce и Guadalteba. Но не язовирите бяха нашата цел, а една пътека, която бе станала известна в близкото минало като „най-опасната пътека в света“. Доста примамливо ми звучеше, а аз бях разбрал за нея от филм, които гледах за един пътешественик решил да обиколи света на мотор. Е, в началото имаше и един приятел с него, но в последствие преминавайки през Африка и стигайки до Азия бе останал сам. И ако се чудите дали човека успя с амбициозната си цел да прекоси света на две колела – то какво да ви кажа, колкото и нахъсан, приключенски и безстрашен да се чувстваше…то срещна едно момиче и любовта сложи край на това амбициозно начинание. 😉  Но друга ми е мисълта – в началото на пътешествието си, преди да прекосят Гибралтар, за да се озоват в Африка, двамата приятели бяха решили да преминат през Caminito del Rey – Пъте(ч)ката на краля. И макар това да бе един мимолетен епизод от филма, то пося зрънцето на копнежа да премина и аз по следите на краля.

5.Caminito del Rey-before renovation   А, откъде идва славата й на „най-опасната“? Това е в следствие на няколкото трагични инцидента станали в началото на нашия век, когато опитвайки се да преминат по това трасе, няколко (7-8) души намират смъртта си в живописния, но опасен каньон. А, пострадалите макар и без фатален край са били значително повече. Позволявам си да изплагиатствам няколко „стари“ снимки, за да може да придобие човек бегла представа, как „caminito”е спечелила славата си. Стигнало се до там, че местните власти забранили достъпа до нея, дори разрушили началните и крайните й участъци, като неспазването на тези изисквания били придружени и от зверски глоби…Но това не спирало смелчаците.

 6.Caminito del Rey-before renovation  Но ако си мислите, че ние сме от „онези луди“, дето не им пука, то нещо бъркате. Все пак имаме развит инстинкт за самосъхранение и си треперим достатъчно над душичките, за да се впуснем в нещо толкова екстремно. :) Е, къде тогава сме поели?! – ще попита някой. Именно към пътеката, но има една малка подробност – след 2015 година тя вече е реновирана и обезопасена, достъпна за всеки един желаещ. :)

   Но да караме по ред – за да достигнем до началото на пътеката, трябваше да положим малко повече усилия от това да си седим удобно в колата. От ресторанта до който бяхме достигнали ни предстоеше една малка разходка, докато достигнем „входа“ на пътеката. Има два начина това да стане – по-дългия през тунела “Tunel Grande” точно до ресторанта El Kiosko, като информацията е, че оттам човек е необходимо да направи 2.7 км разходка. Ние обаче следвайки инструкцията на човека от ресторанта, в които „Покахонтас“ ползва като съблекалня, или по-скоро като „облекалня“, щото се навлече с оглед мръчкавото време, поехме по алтернативния по-кратък маршрут. Ама често да си призная идея си нямахме, че сме поели по „кратката версия“ – то човека може й да е обяснил, но предполагам, че отново сме имали леки разминавания в превода – да не забравяме, че „Старшия“ и „Покахонтас“, са с южноамерикански испански, а не с испанско-испански. :)4.tinel

   Та върнахме се малко по-назад по-пътя, където имаше един значително по-малък, грубо издълбан пешеходен тунел – “Tunel Peatunal“. Или с други думи бяхме на „шорт-кът“-а. Пък после моля ви се смятах, че сме много бързи и незагубили форма през зимния сезон. 😉

10.Caminito del Rey   Излязохме на реката – Гуадалорсе, „виновницата“ за красотите, с които предстоеше да се сблъскаме. В тази си част тя образува едно малко язовирче Gaitaneo. Всъщност не разбрах много тази структура – заобикалящите ни три огромни язовира се наричат “presa”, а пък тези значителни по-малки водни басейни, които са изкуствено създадени преграждайки каньоните се наричат пък “embalse”. Но както и да е, за нужди на разказа ми, грандоманските съоръжения са си язовири (presa), а по-малките – язовирчета (embalse). Там на отсрещния бряг пък можеше да се видят няколко от местните обитатели – пъргавите планински козички, които си поскачаха и се разхождаха небрежно по стръмните скали.

8.Caminito del Rey-Arco Gotico   Можеше да се насладим и на две от геоложките атракции – „Готическата арка“ (Arco Gotico) и „Тунела и моста на Tafonis – очертани и създадени от „тафоните“, дупки и ниши образувани във варовиковите скали в следствие на ерозионните процеси на влагата и вятъра. Определено се е получил доста ефектен резултат – няма спор нееднократно сме признавали, че природата може да създава неповторими шедьоври, а тепърва предстоеше да затвърдим тези си впечатления.

9.Caminito del Rey-Tafonis   А, ето че вече бяхме на входа към пътеката, точно навреме, че дори и подранили с около половин час. Може би тук е мястото да уточня нещо – пътеката е с линеен достъп, което ще рече, че се тръгва от точка „А“ към точка „Б“, като не се връщате по същия маршрут. Тоест входа за посетителите е през така наречения „северен вход“, а изхода й е през „южния вход“ (за нас изход). И ако няма връщане по същия път, то логично би дошъл въпроса „А, как тогава се случва това?!“. Ами чрез специални автобуси, които превозват туристите до изходната точка при ресторанта и близките паркинги.7.map Caminito del Ray

   Трябва да се има предвид, че за посещение си е необходимa предварителна организация. След реставрационните дейности достъпа до пътеката е ограничен и организиран, което ще рече че се пускат определен брой посетители, като групите тръгват във фиксирани часове за съответния ден. Аз лично държах да сме с първата възможна група за деня и именно затова бързахме да сме на време за уречения час от 9.30 часа. И защо ми е бил този зор ли? Ами след като групите са от около 60-ина човека, предпочитах поне да не застигаме изостанали от предни групи, което да създаде още по-голямо струпване, а оттам и дискомфорт за моята душа. Също така в този час – групите бяха „индивидуални“, тоест без гид, което в случая ми беше „плюс“ – вярно че от гида можеше да научим доста интересни истории, ама влаченето на всички в купом, щеше да ми дойде твърде много.

11.Caminito del Rey   Настана време за стартиране на нашата разходка, като заприиждаха все повече и повече хора,явно нямаше шанс групата ни да е от по-малко хора, всичко бе разпродадено, макар да бяхме извън сезона. Представям си лятото какво е, сигурно трябва да се направи резервация няколко месеца по-рано. Но там на входа аз бях впечатлен от друг „шедьовър“ – една руса прелест. Признавам си, отдавна не се бях впечатлявал толкова много от пръв поглед, но в случая имах чувството, че ми е адски трудно да извърна поглед. И въпреки че ни снаряжиха с някакви абсурдни найлонови бонета и защитни каски, в които сексапила на всеки се изпаряваше, то пак ми трябваха много усилия, да откъсна поглед от „златното момиче“ за да чуя инструктажа за мерките за безопасност, които трябваше да спазваме по трасето.

 12.Caminito del Rey-Gaitanjo dam  Тъй де, дори и наоколо да нямаше „златокоска“, то въпросния инструктаж пак щеше да ми е мъгла- решихме да го изслушаме на испански език, не само заради личните ни преводачи в лицето на двама от спътниците ни, но пък реално така щяхме да сме първите хора пуснати по пътеката. Заради това предимство и на китайски щях да ги слушам. 😉 Е, за съжаление „златното момиче“, което беше заедно с майка си, остана в следващите групи, чийто инструктаж щеше да е на английски и немски.

   Но не задълбавах по темата – все пак вече крачехме по Caminito del Rey, една моя мечта се сбъдваше и нямаше как в онзи момент да не съм щастлив. :) А, в началото на пътеката можеше да видим и една от причините за създаването на пътеката – хидроелектрическата централа Gaitanejo. Именно с „впрягането“ на водите на река Гуадалорсе чрез два ВЕЦ-а и изграждането на язовира Conde del Guadalhorce се поражда нуждата от изграждането на тази спомагателна пътека по която са преминавали работниците и са пренасяни материалите за поддръжката им.

13.Caminito del Rey-Gaitanejo Gorge   Прекрачвайки през своеобразния „портал“ поехме по стъпките на краля. Информационни табели ни информираха, за историята на пътеката, както и за кратката ретроспекция на осъществените реставрационни действия. Но от мен да знаете – хич няма да ви е до това да се зачитате, крака сами теглят към пътеката. :) Иначе интересен факт е, че дата на повторното откриване на пътеката – 26.03.2015г. всъщност е неточна, тъй като официалната церемония се забавя два дни поради обявен национален траур във връзка със самолетна катастрофа на редовна линия м/у Барселона и Германия. Но тъй като табелата е била вече монтирана – така си и останала.

14.Caminito del Rey-Gaitanejo Gorge   Едно нещо обаче ме притесняваше стъпвайки на дървените пътеки закрепени на скалата – дали в стремежа си да обезопасят маршрута, пътека не бе загубила очарованието си. „Старшия“ пък се чудеше, дали няма да чувства сериозен дискомфорт, поради „височинната си“ непоносимост. Е, отговора на тези ни притеснения дойде бързо – навлизайки в първия от трите каньона през които преминава пътеката, стана ясно че въпреки сериозното обезопасяване, това по никакъв начин не пречи на човек да се наслади на красотата, която река Гуадалорсе е изваяла в течение на милиони години, като същевременно пък помага на хората с леки проблеми във вестибуларния апарат. 😉

15.Caminito del Rey-Gaitanejo Gorge   Няма спор обаче – още първия каньон Gaitanejo успяваше да прикове вниманието ни. И как да е друго яче, след като дървените мостчета ни позволяваха да крачим през тесния процеп на каньона и да може да се възхитим на мощта на водата издълбала този 10-ина метров процеп между скалите, а пък поглеждайки надолу в „бездната“ можеше да се видят и многобройните издълбани „казани“ – оформени от песъчинките и водата.

16.Caminito del Rey-Gaitanejo Gorge   Интересно е, че именно тук може да се проследят различните етапи от развитието на пътеката. Първоначално се е простирала само в този каньон  – забити в скалата метални пръти, върху които са били положени дървени греди ниско над водата, които „път“ е бил изоставен след голямото наводнение в началото на XX век, почти унищожило електроцентралата само година след въвеждането й в експлоатация. Дето се вика, опарили се веднъж, инженерите решили да изградят нещо по-сигурно и разположили значително по-високата “balconcillos”, както е била известна пътеката докато стане известна като „пътечката на краля“.

17.Caminito del Rey-Gaitanejo Gorge  Трябва да се има предвид, че когато става въпрос за дължината й – 3 300 метра , както е в повечето източници в които би попаднал човек, всъщност се има предвид маршрута включващ преминаването именно през трите каньона, докато тя набъбва до над 7 км, като се добавят подстъпите от началната точка от ресторанта и продължението до El Choro. Тъй че стартирайки в началото на Gaitanejo имаше обозначение през 50-100 метра каква част от опознавателната обиколка сме изминали.

18.Caminito del Rey-the Soto   В този участък може да се видят и остатъците от някогашната електропреносна мрежа, която е била изградена по протежение на пътеката и нещо което лично мен много ме изненада – целия маршрут е бил осветен с електричеството от електроцентралата, което го е правило напълно проходим и през нощта. И това в началото на миналия век – nice,a ?! 😉

19.Caminito del Rey-the Soto   Някакък неусетно успяхме да преминем тези малко над 150-ет метра преди пътеката да се спусне по виещи стъпала към реката – долината Soto, която е преход м/у двата каньона Gaitanejo и El Tajo de las Palomas. От там се откриваше по-различна гледка към каньона по който бяхме преминали. Там ме чакаха и моите приятели – не зная аз ли се бях замотал в опитите си да успея да запечатам хубави кадри на „процепа“ през които минахме. Всъщност доста непосилна задача както се оказа – трудно се лови тази красота с техниката, с която разполагахме. Виждайки на сериозна дистанция пред мен моите хора, си спомням че си помислих, че „Старшия“ е избързал пред останалите от първата група, с която бяхме стартирали, за да направи някоя друга хубава снимчица преди човекопотока, да залее дървените мостчета, но съдейки по снимковия материал, които ни изпрати впоследствие, по-скоро „шубето“ от високото му е давало зор да се придвижва по-бързо, а не мерака към фотографското изкуство. :)

20.Caminito del Rey-the Soto  21.Caminito del Rey-the Soto  22.Caminito del Rey-Las Palomas Cliff

  Веднага след като се „събрахме“ отново, навлязохме в El Tajo de las Palomas – втория каньон изпречил се на пътя ни. В самия му подстъп на отсрещната страна можеше да се видят ж.п. релси – част от старата линия свързваща Малага и Кордоба. Именно с появата й през 60-те години на XIX век може да се каже, че се е зародила идеята, да се използват ресурсите на околията, да се построят хидроенергийните съоръжения, както и “Caminito”-то. А, преминаването й през каньоните на река Guadalhorce е било най-сложната и трудоемка част от маршрута с най-важните и живописни тунели, мостове и виадукти на трасето.

24.Caminito del Rey-Las Palomas Cliff-Puente del Rey 23.Caminito del Rey-Las Palomas Cliff  За разлика от Gaitanejo този каньон е изсечен в значително по-ниските скали на „дивите гълъби“, като преминаването на пътеката през горния му ръб, сякаш не го прави толкова впечатляващ, но определено и той си носи своята красота, като си има своята „богата“ история. Все пак да видиш как преминава с бясна скорост влака в отсека между двата изсечени тунела на отсрещния бряг си носи своя колорит. Там се намира и „Puente del Rey“ или „Мостът на краля“ … или пък просто “Puentecito“ допреди да му се лепне това тежкарско название.

Но защо този мост и пътеката се назовават „кралски“ и какво общо имат с испанската монархия е естествения въпрос, който всеки би си задал. Лично аз си представях, че има някаква легенда за някоя испански монарх, върл привърженик на туризма, на красивите места или нещо подобно, които е решил да изразходва част от хазната за една своя прищевка – да изгради  маршрут където може да избяга от дворцовите интриги… Но истината си е съвсем прозаична. Както стана дума, пътеката е имала основно практическа роля по обслужването на електроцентралите в дефилето и изграждането на язовира. Малкото, невзрачно мостче също е било създадено с тази цел – на влаковите композиции било удобно да спират в този участък и да доставят необходимите материали и провизии за строителството на споменатите вече проекти.

26.Caminito del Rey-Las Palomas Cliff   И едва когато на 21 май 1921г. испанския крал Алфонсо XIII пристига с железницата да положи последния камък на язовирната стена на – Conde de Guadalhorce и преминава през мостчето и пътеката, тя се сдобива с кралското си наименование. Ей, ама как е достатъчно една кралска особа да се докосне до нещо и вижте с какво по-тежкарско име се сдобива – „Caminito del Rey” в сравнение с  “balconcillos”. 😉 25.Caminito del Rey-Las Palomas CliffВсъщност „генератора“ на всичко това е най-вече известната индустриална фамилия в региона – Лоринг и свързания с тях граф Rafael Benjumea Burín, проектирал повечето от хидротехническите съоръжения и в последствие удостоен с титлата граф de Guadalhorce, в чест на когото в последствие е наречен и първия построен язовир.

27.Caminito del Rey-Las Palomas Cliff   И след като бяхме вървели през скалите в продължение на близо километър – ето ти изненада. Пред нас се разкриваше широко, изпълнено с растителност място. Е, изненадата бе за моите дружки – аз разбира се бях подготвен предварително какво да очаквам и бях наясно, че следваше El Valle del Hoyo.

   Несъмнено долината внася голямо разнообразие по маршрута – след като до този момент буквално бяхме провесени от високите скали над тясното корито на реката, вече крачехме сред буйна зеленина, стъпили здраво на земята. 28.Caminito del Rey-Hoyo Valley Казват, че това е най-скучния етап от маршрута, ама я питайте „Старшия“ дали смята така – някак доста по усмихнат и лъчезарен ми се струваше, усещайки почвата под крака си, докато реейки се на 50-ина метра върху дървените мостчета ми се струва, че бе позагубил цвят и духовитост. 😉 Даже разправяше, че от притеснение чувал бучене в ушите, а там в ширналата се долина пред нас е почувствал истински покой и тишина. Е, в последствие предполагам е разбрал, че бученото в ушите не е било заради високо кръвно и напрежение, а чисто и просто заради бързо течащата из теснините вода на Guadalhorce. 😉 И още малко да се направя на интересен на негов гръб – мисля, че туй ширналото се пространство пред нас географски се назовава „депресия“, което може да съвпада с настроението на всеки, които е очаквал от начало до край да се намира в теснините на каньоните, ама ако питаме „Старшия“ сигурно ще каже „Абе, каква депресия бе, то това си е направо оптимизъм…“:)

29.Caminito del Rey-Hoyo Valley   Много подходящо място за една почивка бе едно малко езерце, което изникна по средата на маршрута в най-ниската част на долината – Sapito Pintojo. Известно и като „езерото на желанията“, но то това име по-скоро може да е в бг-изворите, тъй като в туй „гьол“ се виждаха метнати неколко монети – явно следвайки се добрия стар обичай, да се хвърли у бистрата вода некой цент, с надеждата че ще ни огрее да влезем в бъдеще, в ролята на „Терминатор (2)“ с култувата му реплика “I’ll be back”. :) Правя и едно уточнение – хвана ме страх да попитам „Старшия“ и „Покахонтас“ за евентуален превод на туй название, да не вземе да го опишем като „гьола на петнистата крастава жабка“ (от sapo – крастава жаба и pinto – петнист). :)

30.Caminito del Rey-Hoyo Valley   А разходката през долината ни срещна с останките от някогашния канал през които в миналото е била насочвана водата, към електроцентралата – на места стените му достигат над 2 метра, което отново идва да демонстрира колко сериозно съоръжение за времето си е било изградено тук. Информационната табела пък указва, че в „Ямата“ (Hoyo) може да се срещнат и някой редки видове от флората и фауна, а недей зад дървета току-до реката може да се открият останките на някогашна къща, която е била обитавана до 70-те години на миналия век и е била част от малкото стопанство на семейството, чийто дом е била. В днешно време доста нерантабилно би излязло на някого да се засели – всяко излиза и съответно влизане след това да се таксува с входната такса, освен ако не се отвори едно кафенце, продаващо няколко неща на значително завишени цени, то даже само от тоалетна биха се направили пари. :)

32.Caminito del Rey-Hoyo Valley 31.Caminito del Rey-Hoyo Valley  Безгрижно се носехме из „долина“ и леко се изкачвахме към последната част от маршрута ни – „десерта“, а някой би се изкушил да го нарече „черешката на тортата“ – каньона Gaitanes. В имащ се авторитетен наш ежедневник бях попаднал на информация, че това е „ каньона на циганите“. Не е чудно, че след като определям този маршрут като моя (вече) „сбъдната мечта“,то бях запознат доста детайлно с него. Никъде обаче, не ставаше дума за „цигани“, „роми“ или както искате наречете представителите на този етнос. Реших, че объркването идва от “gaitan” с „gitano”, ама по този въпрос това са си мои догадки и не съм се консултирал с „испано“-знайковците от групата. 😉

33.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon 34.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon  Та вече бяхме пред „входа“ на последния каньон, като предстоеше отново да се изкачим по яките дървени мостчета и да „полетим“ над отвесните стени на скалите. Но преди да се  качим на дървената пътека, можеше да се види затворената врата на “канала“ – алтернативен маршрут, които се ползва при лошо време или опасност от срутвания през последния участък, като по този начин се избягва затварянето на пътеката и връщането по обратния път. Маршрут, който никой не иска да вижда, защото би се лишил от страхотното преживяване, което Gaitanes предлага.

Възкачвайки се отново по дървената пътека, буквално се разхождахме стотина метра над дъното на реката. В началото нямаше как да не хвърлим поглед назад към разкриващата се долина Hoyo. Но колкото и заслужаваща да е гледката, краката сами теглят, да поемат по висящата пътека. А, именно тук докато се преминава през U-образния участък, може да се види най-добре старата пътеката и най-вече състоянието в което се е намирала и съответно и защо си е била спечелила прозвището на „най-опасната в света“.

41.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon  39.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon

  А пък на отсрещната страна няма как да не приковат вниманието нишите San Cristobal. На тази скала с  естествени кухини редовно се провеждат състезания по алпинизъм, като „трасето“ определено не е за всеки. Поне на мен ми изглежда дооооста трудно, ама едва ли точно аз съм критерии за трудност в тези дисциплини. 😉 Иначе в нишите може да се видят два от акведуктите по които преминава ж.п. линията от Кордоба за Малага, като на по-големия успяхме да видим и преминаващия влак.

35.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon-St Cristopher's Niches  37.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon-St Cristopher's Niches  36.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon-St Cristopher's Niches

   За по-голяма атракция в тясната част на каньона е направена стъклена площадка – „Balcon de cristal”, която вдига адреналина на по-страхливите туристи, тъй като ги кара да се чувстват едва ли не увиснали в пропастта. Лично аз обаче не почувствах „особена тръпка“ на тоз балкон, а дори и при „Старшия“, дето минава уж за по-бъзлив от височините, не видях някаква промяна в пулса му и жизнените показатели, издаващи някакъв вътрешен дискомфорт. 😉 Площадката разбира се бе перфектна за позиране към моста и виадукта, през които пътеката преминава на отсрещната страна. 38.Caminito del Rey-Gaitanes CanyonРазбира се ние не направихме изключение, само че гледайки снимката ни, някой би си помислил че „Майната“ някакси страни и се дистанцира от групата ни застанала по-встрани. Но това го отдавам на факта, че имаше предупредителна табела, че на този „стъклен балкон“ е препоръчително да се намират до четири човека, а ние с фотографа, които бяхме хванали ставахме петима. Но пък замисляйки се сега „Ама дебел ли ме нарече тази смела госпожа?!“ – ако трябва да перифразирам Ицо Хазарта. :)

 42.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon-Aqueduct  Ама да си призная, че може пък и да не съм обърнал много внимание на тръпката, която предизвиква „стъкления балкон“ в народа около мен, щото там някъде се появи и оназ руса прелест, която бе приковала вниманието ми в началото на разходката и в мен пробягна съвсем друга тръпка. :) Почувствах ток по тялото си, въпреки че електроцентралата в каньона отдавна не работи. 😉

44.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon-Aqueduct   Но отново имах сериозен дразнител пред себе си, които да ме откъсне от тази вдъхновяваща „Рапунцел“ – Puente Colgante – висящия мост свързващ двете отвесни скали на каньона. Яко е – 35 метрова разходка (каквато е дължината на моста), в която се наслаждаваш на 105 метрова бездната под себе си. Ама някакси отново не почувствах някакъв адреналин от този факт – определено „сигурността“ витае навсякъде по трасето и това наистина е така – въпросния мост е „претърпял“ успешни опити да издържи 50 000 кг. тежест преди да бъде отворен за посетители. 43.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon-Aqueduct Иначе възкачвайки се на моста осъзнахме визуалната заблуда, която се получава поглеждайки от стъклената платформа към акведукта създаден още през 1904г. за транспортиране на водата от единия склон до другия, за да я превърне в електроенергия.

   От оназ гледна точка сякаш моста минава току-върху акведукта, но приближавайки се виждаше, че не е така. 45.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon-Hanging FootbridgeПредполагам „изместването“ на новия мост от акведукта е най-вече с цел за по-голям „уау-ефект“ с оглед на това, че може да погледнеш бездната под краката си. Ама, как да оценя този ефект, след като на същия мост се появи Рапунцел?! То викам си, трябва да погледна надолу, ама погледа не ще и не ще. Гледа си наред и това си е и не щото ме е шубе. 😉 Но пък „кралица Ариана“ (майката на Рапунцел ;)), явно имаше проблемите на „Старшия“ с височините, тъй като се подложи на сериозно позиране, стиснала здраво перилата на моста възкликвайки с гордост и облекчение „Успях“. 46.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon-Hanging FootbridgeИ точно след като вече набирах смелост да завържа някакъв диалог с момичето със „скандинавско излъчване“, като и предложа да ги снимам заедно с майка й и …

47.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon-Hanging Footbridge… нали се сещате как във филмите преди всичко да рухне тотално има някакъв ужасен скърцаш звук, подсещаш че се задава катаклизъм. Е, в случая „катаклизма“ бе „Старшия“, който застана в другия край на въжения мост, паднал на колене и започна да издава вопли, че видите ли си „умира от страх“. Позьор – уби ми момента, мацката се изнесе набързо от моста, за да позволи да му снимаме маймунджулъците на това момче. :)

   И ето, че вече бяхме в заключителната част от разходката ни, разхождайки се отново по „дървена пътечка“ на отвесната южна стена – La Encantada, на върха на която е имало резервоар, в които се е събирала водата преминаваща по високия акведукт-мост, преди да поеме рязко по 400-ин метровата денивелация и да превърне тази мощ в електроенергия.  В този си участък преди края си, пътечка леко се изкачваше, за да премине над ж.п. моста, като този участък е яко укрепен, като в клетка, което предполагам е заради евентуално възможни падания на камъни от трептенията на преминаващите влакове. Е, в този участък не видяхме премиващ „железен кон“, за да установя достоверността на теорията си.

    48.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon-Aqueduct and Hanging Footbridge  49.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon-Southern Wall  50.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon-Southern Wall

52.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon-Southern Wall

   И макар, че преминахме покрай „3 300“-я метър – табелата, която оказва официалния край на Caminito-то, то имаше да извървим малко над 2 км до реалното приключване на маршрута, преминавайки покрай стар каменен мост, вилата на може би главния виновник, това място да се превърне в това, което го виждаме днес – Rafael Benjumea, бъдещия граф Гуадалорсе, както и изградения пункт в които се оставят предоставените ни в началото каски, докато достигнем автобуса, които да ни върне обратно до колата.

53.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon  54.Caminito del Rey-Gaitanes Canyon

   Слизайки доволен от автобуса и отправяйки се към колата си, доволен че осъществих една мечта … ето ти изненада. До колата ни бе отново „Рапунцел“ …. ама не чакаше мен :( Просто бяха паркирали до нашия „500Х“ и се оказа, че „скандинавското излъчване“, всъщност е „арийско“, ако се съди по австрийския регистрационен номер. А пък ако се съди по багажа, които бяха натъпкали, то явно сериозна семейна обиколка бяха предприели. Ех, може би беше пореден знак това, а аз не се възползвах. 😉 59.Marchena

55.Marchena   За деня имах още планове – посещения на още две градчета, в близост до Севиля. Не че не можехме да се насладим на деня около красивите пейзажи, с които се сблъскахме около трите язовира, но все пак вечерта ни предстоеше обратен полет и предпочетох в последните си часове в Андалусия, да се помотаем нейде по близо до Севиля.

   Първото градче, което бях избрал бе Marchena на половината път до летището – едно от многото бели градчета в областта, но извън туристическия поток. 56.MarchenaПристигнахме около обяд и първото, което ни зарадва бе, че този път нямаше да се налага да плащаме за паркинг (още беше болезнен спомена ни от предния ден в който разходите за паркинг в Гибралтар и Малага бяха далеч повече от разходите по наема и придвижването на колата ни) – оказа се, че някакви будни граждани се възпротивили срещу „синята зона“ и осъдили общината тя да отпадне. :)

57.Marchena   Оказа се, че макар градчето да не е припознато от туристите, то има какво да предложи за една приятна разходка. Бързо намерихме центъра и на площадчето пред общината решихме да се подкрепим с по едно кафенце. Предходния ден бяхме установили в Малага, че там си има „определен“ термин за всяка дължина на кафето – явно покрай туристите от цял свят, всеки с предпочитанията, са се обособили тези специфични думички, с които лесно да се задоволят всякакви прищевки на любителите на кофейновата напитка. „Майната“ също беше намерила аналог на своето любимо „ристрето“, в случая – “nubo”. Затова и доволна заяви, че иска „Café nubo”, а чичото зад бара, се намръщи и отговори нещо от рода на „тези глупости да си ги говорим в Малага и че тук не вървят“. :)  Посмяхме се и той с нас. :)

58.Marchena  Но бях казвал, че Marchena си има своя чар и има какво да предложи макар да е не е някаква туристическа атракция. В землището му са открити древни археологически останки, които може да се датират назад във времето с присъствието на финикийци, картагенци и римляни. Но днешната градска зона може да се каже, че се е формирала през мюсюлманското присъствие на Иберийския п-в. В последствие е било „столица“ на херцогство Аркос, управлявано от явно силната фамилия по тези земи – Ponce de Leon.

   Една от версиите за името на града се свързва с множеството маслинови дървета, които растат от стари времена – казват, че мавританското име на града е Marshēnah, което в превод е „на маслиновите дървета“. Именно представителите на арабската династия, обаче са обособили днешния исторически център на градчето, очертавайки го чрез издигане на крепостни стени, които отчасти може да се видят и до днес, заедно със задължителните църкви.

60.Marchena   Но решихме да не бързаме и да си намерим някое местенце да хапнем на спокойствие. По уличките си намерихме едно малко ресторантче, в което местните похапват – припознахме го като такова по непретенциозния вид и няколкото възрасни местни жители, които точно бяха приключили с обяда си. Дори съдържателя, явно чул непозната за него реч в първия момент се притесни и реши да ни насочи към друго заведение, където може да ни обслужат на английски, но след като разбра, че двамина измежду нас поназнайват родния му език ни прие любезно и ни нагости – още се облизваме на салатата, която „Майната“ си поръча – уж за нея, а се оказа, че стига и за четирима ни. Разбира се, в сблъсъка между „натуралния испански“ и „еквадорския-испански“ на моите приятели имаше леко недоразумение – ние искахме да похапнем разни мезета от месце-хамонче, чоризо, ама човека ни беше разбрал, че искаме „месо“ и беше извадил една голяма „мръва“, но след като се уточни недоразумението, не само че си получихме мезенцето, ами ни сервира и месце да похапнем – определено испанската кухня отново ми показа, колко много съм бъркал за нея и се наслаждавахме на всичко, което човека ни сервира, а пък и той определено ни се радваше виждайки, че оценяваме усилията.61.Marchena Въобще престоя ни в Marchena си беше страхотно попадение, макар че не видяхме много хора по улиците – градеца е от онези „романтични“ местенца, в които “siesta”-та е все още жива и хората си почиваха по това време. Да ви кажа завидях им за работното време.

Време бе обаче да си вземем „Довиждане“ с Андалусия…  Определено тази част на Испания успя да ни спечели и я обикнахме, оставяйки ни страхотни спомени, а в мен пък пося семенцата на едни бъдещи планове да обиколим и около другите й емблематични места, като Гранада, Кордоба, а защо не и онова малко градче, което всички от нашето поколение помним от сериалчето от детството ни „Синьо лято“ – Nerja…