от крепостта Устра до Циганско градище

от крепостта Устра до Циганско градище

      Поредния ни ден в любимите Родопи започна с припичане на сутрешното слънчице на красивата гледка, която се разкриваше пред нас – долу в ниското като на длан се стелеше Ардино. След като се оправихме и стегнахме „кервана“, оставих останалите от тайфата да се наслаждават на сутришното си кафе в центъра на Read more

Мисия родопски крепости – Вишеград, Патмос и Кривус

Мисия родопски крепости – Вишеград, Патмос и Кривус

   Настана отново онова време, в което предстоеше да се посветим на едно наше любимо занимание – годишната ни обиколка на кътче от неповторимите Родопи. Вече за шеста поредна година. А, групата ни беше ясна още преди приключването на предходната – ветераните аз, „Майната“, „Старшия“ и „Покахонтас“, Read more

Еквадор – Амазония

Еквадор – Амазония

Бягство от ежедневието, далеч от матрицата, в търсене на тишина, спокойствие и време за размисъл. Това беше идеята, от това имах нужда в този момент. Но как се открива такова местенце? – Ами, в Европа трудно, но когато си в Латинска Америка задачата многократно се улеснява.

И въпреки, че това ще бъде моята втора визита на това все още успяващо да се запази от груба човешка намеса кътче на земята, пак тръпнех, отново броях дните и не спирах да мечатя, да си мисля и гадая, какви ли изненади този път ми е подготвила майката Природа.

Read more

Непал – Как започна всичко?

Непал – Как започна всичко?

Как започна всичко ли? Ами, като всяко мое пътуване. Спонтанно, решено набързо, от днес за утре, без много мислене и приготовления.

Може и да звучи малко егоистично, но истината е, че в онзи момент исках да съм сам, далеч от България, да се събуждам без план и задачи, да мързелувам, да пиша, да скитам и да не бързам, да усещам, да снимам, да желая и да откривам. Но това си го знаех само аз, а на всички останали, казвах че ще пътувам до Непал с една единствена цел – подобряване на моят английски. Това естествено звучеше доста куриозно и пораждаше много озадачени погледи, ехидни усмивки и не малко въпроси, но това е, за друго така и не се сетих. А и сам по себе си английският си бе не само предтекст, но и реална цел. Но в случаят аз не мечтаех да го надградя граматически или да подобря произношението си, моето желание бе да изляза на улицата, да скърша бариерата и да общувам.

Read more

вр. Миджур – хем на покрива на Сърбия, хем у нас

вр. Миджур – хем на покрива на Сърбия, хем у нас

   Бе време за номер 4 от списъка ни “Top Balkans”. И ако някой се чуди какво се включва в този списък, то това са най-високите планински върхове на всяка от балканските държави. Тази ни идея се „зароди“ при мен и „Майната“, след като бяхме покорявали нашия и всеобщ балкански първенец Мусала. Преди две години пък бе дошъл реда на гръцкия Митикас, а Read more

Гложенският манастир – манастирът крепост

Гложенският манастир – манастирът крепост

Отново сме на път, отново с кола и тя отново е чужда. :) Добре, че имаме приятели. Голямо благодарско на всички симпатяги смили ли се някога над мен. Но да знаете, някой ден пак ще опра до вас. :) Но да не се отплесвам.

Целта ни днес е един от най-интересните старопланински манастири – Гложенския „Свети Георги Победоносец“ – „манастирът–крепост“. Намеренията ни са, да го атакуваме пешком. Защо пеш ли? Ами такива сме си, лесното не ни устройва. Тук да спрем, там да се шмугнем, да поговорим с хората, които срещнем, да се позагубим, опит да натрупаме, а може би и защото иначе няма да има какво да разказваме. Знае ли човек!?! :)

Read more

Долменско ми е!

Долменско ми е!

Ден втори от нашето сакарско приключение започна повече от оптимистично. Откриването на асфалтовият път, водещ към първенеца на най-ниската българска планина се оказа фасулска работа, но не върхът беше нашата първа цел, него си го бяхме оставили за десерт. А като за начало си бяхме избрали кратка, лежерна разходка до малко, симпатично водопадче в дерето под Вишеград. Тънкият ни замисъл в случаят беше свързан с надеждата ни, не само да се насладим на водоскока, но и да проверим възможността дали от там може да се щурмува върха – през храсталаците, та право нагоре, по някоя козя пътечка. Че иначе по асфалта си е скучно, а и горе знаехме, че ни чака бариера (върхът е военна база и на теория се води непристъпен).

Read more

На гости на траките от Сакар планина

На гости на траките от Сакар планина

Време е! Пролетта отново хлопа на вратата, а слънчо с всеки ден се застоява все повече и ни сгрява все по за дълго. Да, в началото на март си е все още хладничко, но ние вече нямаме търпение. Затова си избираме по-топлата България и с верният Фильо отново поемаме на път.

Бяхме чували за гробницата, и не веднъж сме минавали в близост до нея, но всеки път някак я пропускахме. Дали умишлено, дали защото сме бързали, не знам, но  днес бяхме твърдо решени да се отбием, да надзърнем и да й кажем „здравей“.

Read more

Caminito del Rey

Caminito del Rey

   Бях нетърпелив да започне днешния ден, макар да бе последен от нашия престой в красивата Андалусия. Нямах търпение да се измъкнем от Малага, което обаче се оказа не толкова лесна задача. Е, добре че имах едно наум и тръгнахме по-рано, тъй като задръстванията в красивия крайбрежен град бяха адски. Имаше момент в който уж бяхме на магистралата, но едва ли се движехме с повече от 30-ет километра.

Read more

Pueblos Blancos – белите градчета на Андалусия

Pueblos Blancos – белите градчета на Андалусия

   Нямах търпение да поемем на път – да опознаем някои от „белите градчета“ на Андалусия. Но не само това бе причината, да не ме свърта да тръгнем. Предната вечер бяхме наели нашия „спътник“, които щеше да ни транспортира от точка до точка, от Read more