Хижа Безбог – Попово езеро (Папаз гьол) – Самодивски езера – Краледворска лява порта – заслон Тевно езеро

В късния следобед на лежерна августовска събота отминаваща в нищоправене, дойде позвъняване с покана за разходка на следващия ден до Тевно езеро. Идеално, казах си, и без никакви проучвания и приготовления се явих в 7,15 сутринта на уроченото място за среща. Събрахме се петима ентусиасти, четирима от които за първи път като планинари в Пирина и аз – с известен опит и лоши спомени от прекалена физическа умора.
Стихнахме с колите до хижа Гоце Делчев над Добринище към 10,00. Лифтът до хижа Безбог се оказа работи до 16,30 и най-голямата изненада за мен – не ни устройвало. Защо питам, нали само разходка до езерото?! Ами тя е четири часа в едната посока ми обясняват…Теоретически, практически, физически и психически нямах готовност за такъв преход. Дипломатически приех.
Карахме с колите по черен път, който компенсира около 2/3 от пътя на лифта. Останалата част до хижа Безбог извървяхме за около 15-20 минути. Стигнахме хижата, хапнахме бобец и кюфтенца и газ към целта. Искам да похваля госпожата на тезгяха – най-приятната и мила планинарка-барманка. Мисис бе изключително любезна и ентусиазирана да ни обслужи и нахрани. За разлика от господина от кухнята (подозирам Мистър), който като видя какво си поръчвам само каза рязко Седни някъде и чакай. Ама нищо, нищо.
Подминахме Безбожкото езеро, намиращо се в непосредствена близост. Не мога да преценя дали хижата е като брошка на езерото или езерото е брошка на хижата. Но със сигурност си отиват и са в хармония – и от близо, и от далеч.

IMG_0076

Вървейки по-нататък се насладихме на страхотна планинска разходка. Леко изкачване, с невероятна гледка към отдалечаващите се хижа и езеро, последвано от чудесни пътеки, обсебени от планински клекове – зелени, свежи и закачливо натаралежени. Аз се смълчах – никога не бе ми се представял Пирин толкова зелен и толкова красив. Освен зеленото, рекичката и приятните разговори, начесто ни се усмихваха и красиви пирински цветя. Наежели се бяха и магарешки бодили с нежните си лилави цветове.

IMG_0088 IMG_0091

След около час и половина стигнахме езеро, преливащо от синьо. Езеро пълно с живот. С пасажи от много-много малки рибки. Нежно прегърнато от мраморните пръсти на Пирин. Езеро заслужаващо да бъде обиколено от всички страни за да бъде видяно отвсякъде. Езеро, с което слънцето обича да си играе и да променя цветовете му. И да го гъделичка, а то дискретно да отвръща с леко вълнение. Вероятно много красиво и през есента, и през зимата, и напролет. Езеро, прегърнало малко островче зеленина в пазвата си. Езеро, заслужаващо да се пишат пътеписи за него. Попово езеро – между Джангал и Сиврия. На 2234 м. надморска височина, 132 дка площ и 29,5 м дълбочина (четвърто по големина в България след Смрадливото, Горно рибно и Близнака, и второ по дълбочина след Окото – всички в Рила).

IMG_0097 IMG_0110 IMG_0113 IMG_0117

Нямаше време за дълго любуване, т.к целта все още бе далеч. Ако имате един свободен ден и желаете планински преход, х.Безбог-Попово езеро препоръчвам като маршрут. Ако сте големи ентусиасти, то тогава продължете през Самодивските езера и Краледворската лява порта, до Тевно езеро.
Продължихме напред, често обръщайки поглед към Попово езеро. Всеки път поглеждайки към него, то ни показваше новата си синя одежда. Много красиво.
Взе обаче Ирин-Пирин да си показва характера. Камъче тук, камъче там. Кратка почивка на някой камък. Оп, около него боровинков храст. Добре, има надежда. Продължаваме. Не, няма надежда. Стигнахме Самодивските езера, но бързо ги подминахме. Одобрително, но с туширана емоция от въздействащото Попово езеро, умората и притесненията от по-нататъшния маршрут. Продължихме към Краледворската лява порта в мъки. Тежко изкачване, бавно, ние без щеки, че нали на разходка бяхме тръгнали. Периодично се питахме ще ходим ли въобще до езерото или не. Най-вероятно нямаше да ходим. Още катерене. Още. Стигнахме. Млъкнахме.

IMG_0119

Порта, защото се намира между два върха. Порта, която те извисява. Порта, която ти дава неописуема панорама. Порта, отворена за теб. Порта, от която се вижда целта. На един поглед разстояние виждаш как тъмнее. Виждаш нещо като хижа и нещо като езеро. Ама не точно хижа и не точно езеро.

IMG_0120

Нямаше как да не отидем. С такъв ентусиазъм закрачихме на там. Взехме го за около половин час, но единият другар като отидохме вече беше сложил масата. Толкова голяма засилка бе взел, че подрани порядъчно, постлал бе вестника на Кауфланд на импровизираната маса, извадил бе нож и вилица и ни чака. Започна да се сбъдва подтискания ни копнеж да хапнем. Стройно се организирахме спрямо изискванията на Мис, направихме жива верига за доставката от кухнята до отвън и в крайна сметка се наградихме много, много добре. Лещичка, салатки, кюфтенца, сланинка, омлетче. След четири часа преход дойде време за пир.
А около нас стои безмълвно, дистанциращо и привличащо, магнит за небе и земя, място за среща на деня и нощта, темното Тевно езеро.

IMG_0130 IMG_0132

И тук престоят ни не бе дълъг. Дойдоха няколко коня и ни принудиха да напуснем. Хапнаха те десертче и други екстри, ама изнахалстваха и трябваше бързо да си съберем багажа. Коне-стръвници.
Тръгнахме на обратно. Мотивира ни пресмятането колко по-бързо можем да вземем дистанцията до колите. Тук идва моментът, в който да вложа всичко от себе си за да опиша болката и умората четири часа по-късно. Но няма. Защото знам, че за част от преживяното не ми стигат думите; че не показват достатъчно снимките. И докато е така, ще има в мен ентусиазъм за още едно приключение.