Сkалния феномен „Божият мост“

Днес си имаме гост ентусиаст – едно весело, чаровно девойче, което винаги ме кара да се усмихвам. Няма, как да не си го хваля, нали си е моето – моята племенница, моята кръщелница, моята приятелка, моята принцеса.

Не дойде сама, но замислям да я отвлека, защото съм убеден, че майка и има съвсем различни планове от това дъщеря и да се разхожда на вън в този леко хладничък, ветровит априлски ден, някъде далеч от нейния поглед, незнайно какво правеща.

И тъй, като са дупе и гащи, а и защото сигурен съм се притеснява, като всяка майка, нямаше как да не си направи устата да се присъедини към нашата дружинка. Но, този път удари на камък, не можа да изтръгне и дума относно крайната ни цел, а като не знае, на къде сме се запътили няма как и да ни последва. Добре, че малката също си нямаше и на представа, че иначе каквата си е честна, щеше да си изпее всичко на секундата. Не казах на моята сестричка, не защото компанията и ни е неприятна, не защото е някоя кифла, която ще мрънка през цялото време, а защото така щях да остана за пръв път, за по дълго време насаме с моето малко момиче. Надявах се тя да се отпусне, да се забавлява, да лудува и да прави всичко, което тя желае, а защо не и някои забранени от майка и нещица, но позволени от любимият вуйчо (единственият и вуйчо) и ако някой ще го отнася, то това нека да съм аз. Поех този риск, а и тя, да си кажа честно хич не се и дърпаше.

Бяхме чели много и различни версии за мястото към което потеглихме, от вълнуващи до страшни, от сватби до смърт, някои говореха за положителна, а други, че в района се усещала отрицателна енергия. Е решихме да проверим, как пък ще го усетим ние и имали нещо странно по тия ширини. А пък и да си призная, нашата групичка не си пада много по енергиите, нас ни зарежда природата, приключението, любопитството, неизвестноста и местните хората.

И ето ни на мегдана в село Лиляче, а там що да видим –  група млади момичета, пременени в български фолклорни носии. На къде ли се бяха запътили? Какво ли празнуваха? Спогледахме се, почесахме се, но накрая зацепихме. Съвсем бяхме изключили, че днес е  Лазаровден, денят преди Цветница.

IMG_5789 P1010910

Не знам много за празника, спомням си откъсъчно разказите на моята баба. Как всички моми от село са обикаляли от къща на къща, от махала на махала. Вярвало се, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Танцували и пеели – за здраве, щастие и берекет. Стопаните ги дарявали с яйца и плодове, а момците надничали тайно и чакали удобен момент да поискат ръката на своята избранница. А на края, след като са минали през всяка къща на селото, те се отправяли към реката, в която пускали своите върбови венчета. Вярвали също, че на тази, чието венче стигнело първо, тя ще се омъжи най-напред.

Лазарките от село Лиляче бяха все още малки момичета и на дали мислеха за сватби, но пък това не им пречеше да се забавляват, пеят и танцуват от сърце. Поздравихме ги, пожелахме им весел празник и продължихме към днешната ни цел – Жабокрек.

P1010919Оставихме Филката под един голям орех и започнахме да се озъртаме, да търсим, да надничаме през доварите, с надеждата да зърнем някой местен жител. Хем да си поговорим, хем да ни покаже, по кой път да поемем, защото се оказа, че маршрутите са два – по-лесен и по-труден.

На помощ ни се притече възрастен мъж, който ни сподели, че с колата лесно можем да стигнем до местноста, има си път, чакълест, но добър. И изобщо да не му мислим, че другата пътека заобикаляла – през гората, реката и скалите и не била потдържана от години.

Благодарихме му с усмивка. Всички знаехме, че маршрут номер две е нашият, независимо, че си имахме съвсем нов, пресен ентусиаст. Нямаше да му покажем лесният начин, със нас ще се сблъска с невижданото, различното и странното. Или ще се влюби в скалите, мучурищата, дупките и баирите или това ще й е за последно.

Заредихме – за нас биричка, а за девойчето сладоледче и потеглихме към неизвестното.

Оказа се, че сладоледа е забранено вещество, особено през месец април, но аз от къде да знам (J), но това не беше достатъчно и за това поощрявах моето момиче на няколко пъти и с по глътка бира. Мислех си, че тези две забежки ще останат наша тайна, но уви. Милото ми, нали си е съвестно и не може да излъже майка си, та ме накара да й обещая, че ще и се обадя и ще й кажа, че си хапва от ледената топка и пийва от студената биричка. Звъннах, какво да се прави, и за мой „късмет“ точно в този момент задуха северняка и познайте какво последва от другата страна на слушалката – Сладолед? Бира? Това вятър ли е? Само да сте ми се върнали болни! …………………. Побързах да затворя.

На никой не му беше минало и през ум, че може да се разболеем, но поставяйки така въпроса, нямаше как да не се замисля, но не за дълго, защото пред нас се показа първото ни предизвикателство – скали, пещери и рекичка – напреееед.

 P1010925   P1010932

P1010926И още първият по-голям камък се оказа пречка. Нашето момиче се спъна, падна и нарани крачето. Сега, ако трябва да обяснявам и това по телефона, мале, мале, дано не се разболее.

Юначе се оказа малката, сбръчка вежди, нацупи устни, почна да търка крачето и да иска да надникне, какви са последствията, но така и не й позволих да хвърли поглед, а новата глътката бира я накара да забрави. Продължихме, първо на горе по скалите, а после надолу към скалните пещери, мостове и дупки. Беше ококорила очи и попиваше жадно. Къде ти такива неща в града. Чудна скална арка се подаваше от ляво, прилепи излизаха от скалните процепи, а от дясно провирачка. Природата бе творила и тук. И отново нагоре между скалите и ето ни на полянката. А там вятър духа, та се къса, за това побързахме да се спуснем към ждрелото на малката лиляшка рекичка. И изведнъж пътечката се блъсна в поредната скала, но този път непреодолима – нито да я изкачим, нито да я заобиколим, нито да се проврем отнякъде. Или трябваше да се върнем или да си намерим брод през реката. Някой носихме на гръб, други на ръце, трети подскачаха от камък на камък, а други направо предцапаха реката, но в крайна сметка успяхме да се превърлим.

 P1010936 P1010952

P1010958 Не след дълго природата ни изненада отново – малко водопадче с голямо вирче. Ех, да беше по топло, можеше и да се цамбурне вътре, но днес ще си останем само със снимките и хубавата гледка.

 P1010968 P1010969

И тъкмо се бяхме разделили с водопада и ето ти нова среща. В галоп към нас приближаваше каруца с кон, а от зад потичкваше младо конче нагиздено с лилави зюмбюли. Празник е все пак. Кончето бе атракция, но не по малка бяха двамата мъже в каруцата – видимо почерпени, прегърнати, приказвайки си на висок глас, а  когато ни видяха дръпнаха юздите. Нямаше как да пропуснат да ни разкажат, които са, от къде идват и на където са се запътили. Веселяци, не бяха злонамерени, просто бяха запразнили от рано.

P1010975 P1010980

P1010978Отминаха така бързо, както се и появиха, а ние се насочихме към малките бели точици в далечината – стадо овчици. Почудих се дали да ги заобиколим, защото се притеснявах да няма кучета, заради малката (не че аз се страхувам по-малко, но днес в нейните очи трябва да изглеждам смелчага), но стадото си нямаше пазачи, за това се спуснахме смело напред. Кучета не се виждаха, но овце бол и то какви – специална порода. Незнам дали нарочно или това си бе естествен процес, заради приблищаващата пролет, но някой от тях се бяха разголили срамежливо, показваха я вратле, я краче, я друга част на тялото. Странни бяха и дългите им уши, които бяха кльопнали като на зайчета, но може би най-странното бе, че обърнеш ли им внимание, заговориш ли ги и после няма оттърване, цялото стадо тръгва след теб. Приближихме се, влезнахме с малката в стадото, да се омешим и ние малко с местните, да попием от тяхната миризма, да се докоснем до селото. Е някой се докоснахме, а други изпитаха леко притеснение и дискомфорт, но да не бързаме, всичко с времето си, лека по лека. И когато решихме да се сбогуваме със странните овчици, те не искаха, и наистина тръгнаха след нас. Ние се спираме и те се спират, обърнем ли им гръб обаче, те не ни обръщаха гръб, а напротив чинно си ни следваха. Трябваше да спра, да се провикна, да направя една невидима черта между нас и да им кажа, че те са до тук. И виж ти чудо, умни овчици, чуха ме, послушаха ме, спряха, а нашата петорка продължи напред през дерето в търсене на Божият мост.

P1010985P1010986

P1010990Облаците ставаха все по- черни, вятърът не стихваше, а ние излязохме на открито. Не бе най-приятното време за разходка, но пък гледките и контраста между полето, буреносните облаци и снежната планина на хоризонта си заслужаваха.

P1010941 P1020020

И за да не се наложи да обяснявам на сестра ми защо и тече носа на малката, решихме да се спуснем, малко без пътечка, надолу към дерето на реката, а от там да търсим и подход към нашата крайна цел. И така подпирайки се от дърво на дърво, минавайки през гъсти шубраци, достигнахме до прекрасна полянка ухаеща на здравец, където доловихме и първите сигнали, че наблизо има пътечка, която не само ни извади от гъсталака, но и ни отведе директно до скалният мост, образуван от река Лиляшка, която хиляди години си бе пробивяла път през варовиковите скали за да извая този природен феномен.

  P1020035 P1020041

Трудно ми бе да си представя, как тази малка рекичка е успяла да сътвори всичко това, но няма какво толкова да умувам, днес тя е малка, а каква е била преди години и какво се е случвало тук мога само да гадая.

P1020062Божият мост, така го наричат хората тук. Не разбрах защо. Трудно ми е да го опиша, н о бих го определил, като компилация от други две мои много любими природни забележителности в Българи – Чудните мостове в Родопите и Пещерата Проходна до село Карлуково.

P1020056P1020054

P1020059В едната й част открихме лабиринт от по-малки пещери, в които се гмурнахме без страх. Някои от нас де, други не посмяха. Но моето момиче не се уплаши – смела е. Ще я поканим отново да се поскита с нас, ако желае.

P1020057 P1020063

Мостът си има и друго име – Жабокрек, дадено му заради това, защото през сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават само няколко малки езерца, пълни с жаби.

Приказно местенце. И за да му се насладим до край, се изкачихме на близката скала и останахме дълго там, загледани, съзерцавайки това чудно творението на природата.

P1020094P1020090

На връщане, за да не повтаряме маршрута се спуснахме по течението на реката, която вече спомогнала дръвчетата около нея вече да са в зелена премяна по-рано от очакваното и която ни изведе почти до последните къщи на селцето. Ето ти на нов пряк път и то без кола.

 P1020117 P1020103

P1020115

Беше страхотен ден, малко студенчко и ветровито, но смеха и усмивките ни сгряваха, а и в крайна сметка никой не се разболя.