Срамежливеца и Яворнишки водопади – част от очарованието на Беласица

  Събудихме се и тръгнахме от хижа Извора, сравнително късно за хора отправили се на туристическа обиколка. Но все пак целта на този уйкенд бе покоряването на Гоцев връх, което направихме предния ден, тъй че можеше да се каже, че сме изпълнили целта си. А и все пак нали бяхме тръгнали на екскурзийка трябваше  да ни е приятно, а не да я чувстваме като задължение. А и като три мацки ти се примолят – може ли да откажеш. Всъщност това последното бе по-скоро да се изкарам „добра душа“, който познава въпросните мацки, всъщност си знае, че не са от най-примолващите се, по-скоро поставят нещата в леко ултимативен характер. :)

2.Izvora hut   Та разделихме с хижаря и хижарката от Извора, наистина много хубави хора и се отправихме към района на Петрич. Сбогувахме се и кучетата, които махаха с опашки, може би с надежда да ни съблазнят , та и ние да осиновим някое от тях, като нашите приятели от предния ден. Като гледах с какво да запълним неделята, бидех много изненадан, че всъщност в района на Петрич има доста водопади, които може да бъдат посетени. Веднага си набелязах три – ама се оказа, че леко се намират в Македония. :) Абе пак наши, ама все пак някакви митници трябваше да се минават и ако нещо ни забавеха, можеше да отнеме повечко време, та затова реших тях да пропуснем за друг път.

   Първата ни цел за деня бе да стигнем до село Камена и уж бяхме в района, ама си откарахме един час, докато стигнем дотам. Отново си спомних, колко красива е планината Беласица, в полите на което се намира то. Като висока и стройна мома е – планината де. :)  Името му е свързано с каменистата почва в района, а легенда гласи, че река Каменишка  е влачила много камъни и пясък. Селото е със смесено население – християни и мюсюлмани. Не мога да приема делението на българи и турци в подобни райони, тъй като това са си хора родени и живеещи в България, тъй че значи всички са си българи. Прекосихме село, насочвайки се по улица водеща в посока към гората, но все пак спрях да попитам един човечец, подготвящ зимата цепейки дърва, дали сме добре ориентирани.  Направо – каза той –  и в края на улицата завийте вляво … и още някакви указания, ама все още не се бях настроил на местния диалект и не го разбрах съвсем. :)

1.Sramezhlivetsa waterfall   Успях разбира се да се отклоня малко, нищо че няма къде да се загуби човек, навлязох на паркинга на някаква почивна станция, с някакви бунгала. Не, че и там неможехме да оставим колата, ама нали си знаете – с принцеси съм, трябваше да им спестя малко ходене. Нищо, че след това предвиждах да ги опъна по баира. И да – опъването е свързано с ходене по терен с чувствителна денивелация, а не това което рисува мръсното съзнание на повечето четящи тези ми словоизлияния. :)

2.Sramezhlivetsa waterfall   Паркирах около беседки ли са били, навеси ли и на два пъти се връщах – първо реших, че ми е топло, хайде да се порасъблеча малко, после пък осъзнах, че не съм си сложил туристическите обувки и хайде пак. Добре, че не съм фаталист човек. :) Даже си се чувствах страшен късметлия – с три мацки, цъкам в готино място, а времето не есенно, а направо лятно. Как да не съм на шест. :)

   Поехме по пътеката, а тя от ония широки горски пътеки, дето ти е кеф да вървиш по тях.“ Майната“ нещо пак получи факс и тръгна неудържима напред – подозирам я аз в такива моменти, че в предишен живот е била някоя планинска коза. Не, че има какво да и тежи на нея, ама едва ли е само това. Ей, я на и „църната маца“ е от онез дето слага камъни по джобовете при силен вятър, за да не я отвее нанякъде и да и излезе име, че е вятърничава :), ама не препускаше нагоре по баира, а се размотаваше след мен и мъркаше от удоволствие преминавайки през  някой огрят от слънцето участък.

   Както казах пътеката е яка, но не очаквах да срещнем някого по нея – малко непозната и пренебрегвана е тази красавица Белесица, а и си мислех, че хората вече не рискуват да тръмбоват по пътеките, а са се насочили към басейните в съседния Сандански. Е, почти веднага се разминахме с едно 5 членно семейство, което вече се прибираше, а след 10-ина минути задминахме и една двойка на средна възраст.

                                    3.Sramezhlivetsa waterfall  4.Sramezhlivetsa waterfall

   Леко и ненапрягащо достигнахме до една беседка, до която имаше една малка поляна, с една информационна табела. От онези моите любимите, дето нищо не ти казват и не те информират. :) Върнах се до беседката, тъй като пътеката се спускаше към реката. И защо ги обяснявам всички тези подробности с разни ливадки, табели, беседки … ами докато крачех надолу получавах някакво усещане за нещо познато, ама се чудех защо ли?

   Е, след като зад една скала се откри водопада и дървената площадка пред него, се досетих откъде това „дежа вю“ – оказа се, че с „майната“ сме били на гости на този водопад, точно две години по-рано, когато бяхме изкачвали беласишкия първенец Радомир. Само дето тогава бяхме поели по един черен път от съседното село Самуилово и отбихме да видим водопада, минавайки покрай полянката, табелата, беседката. :) Ей, смени му малко маршрута на градското чедо и му гледай сейра. 😉

         5.Sramezhlivetsa waterfall  6.Sramezhlivetsa waterfall  7.Sramezhlivetsa waterfall

   Но там бяхме не да гледаме моя сейр, а да видим „Срамежливеца“. А, името най-вероятно му е лепнато, защото наистина се е скрил навътре между две скали и може да го видиш едва, когато се изправиш пред него. Сякаш го е срам да се покаже пред гостите, както аз когато бях малко детенце. Иначе дебита на водата хич не е малък и не се стича едва-едва „срамежливо“. Има си сериозен дебит и наистина си е красива гледка да се наблюдава.  Все пак със своя пад на водата от 21 метра, водопада си е впечатляваща гледка и успява да задържа вниманието на турист-будалите като нас.

                              8.Sramezhlivetsa waterfall   9.Sramezhlivetsa waterfall   10.Sramezhlivetsa waterfall

   Ама след като установих, че вече съм се запознавали със „Срамежливеца“, реших да го поогледам и от друг ъгъл. Викам си що да не се кача отгоре му, да хвърля един поглед отгоре. Докато драпах отстрани, на два пъти аз самия щях да се хвърля, но все пак се добрах непокътнат. Е, самия пад на водата не се виждаше особено, то като се замисля, малко са били случаите в които и от върха на водопада си е заслужавала гледката, ама пък ако не се бях изкачил, после щеше да ме гложди вътрешно, дали не съм пропуснал нещо. Ей, пустото му любопитство.

13.Sramezhlivetsa waterfall

   Бях частично компенсиран обаче – там горе, малко преди водопада, на реката имаше едно скрито вирче, с едно малко водопадче, което щракнах и после можех да се похваля пред мацките, че да не си мислят, че онзи лудия нещо пак го е прихванало и обикаля наоколо безцелно. :) Даже го „зумнах“ с фотоапарата, да изглежда по внушително, та да ги хване малко яд, че не са ме последвали. Ама нали съм добра душа, след това им показах и реалната ситуация. Що ли се сетих за онзи лаф – Защо жените не можели да паркират? Щото мъжете ги лъжели, че онези десет сантиметра всъщност са 20. :)

                                                11.Sramezhlivetsa waterfall  12.Sramezhlivetsa waterfall

   Направих се още малко на фотограф, като се спуснах малко по течение на реката, опитах се да хвана замислената физиономия на „Самодивата“, нирваната в която бе изпаднала „майната“ и блаженното изтягане на „църната маца“, ама май не ми се получи особено. Ще го отдадем на светлината, не на фотографските ми способности. :)

14.Sramezhlivetsa waterfall

   Слязохме доста бързичко по обратния път и запрашихме към съседното село Яворница, където също трябваше да има водопад. Направихме една хубава обиколка на селото по две причини – първата е, че мацките решиха да си вземат по една бирица и обиколиха минимум две магазинчета около мегдана, уж да търсят от любимото си пиво, ама то по-скоро да огледат момците от селото, а такива имаше селото си е живо и има население от над 850 души според последното преброяване.

   Освен това пък според проучванията ми трябваше да намеря джамията, откъде започвала пътеката, но всичките пресечки на главната улица, по които се опитвах да поема се оказваха непроходими за Филката и имаше опасност да оставя част от него там. Паркирах се до мегдана и хайде пеш тръгнахме да търсим джамията. Но ако ще търсите упътване на място, препоръчвам да попитате за гробището, тъй като малко се зачудиха като попитах за джамията, а реално храма се намира точно там.

   Достигнали до там имаше маркировка за еко-пътека, която бе със звучното име  „Пеперудите и цветята на Беласица” , колко тематично, след като за моята компания можех да кажа „Пеперудите и цветята на моя мислост“, ама няма да уточнявам коя е пеперуда, коя е цвете, че съм си докарал скандал със сигурност. :) А, слънцето как яко си напичаше. как ни домързяваше…На косъм бяхме да се откажем, ама явно никой не се престраши да го каже на глас – със сигурност щеше да се подкрепи единодушно идеята. :)

                                      17.Yavornishki waterfall  18.Yavornishki waterfall

   Достигнахме до реката и бидех очуден – колко маси и пейки имаше там, направо не е истина. То ако лятото, толкова хора се крият там на хлад, си е направо като на „Витошка“ и би приличало на мравуняк от хора.  Ама, от това ли, от друго ли, защо решихме да хванем по черния път пресичащ  реката, не зная. Добре, че се усетихме, та попитахме един възрастен човечец, седящ на една от пейките иначе кой знае къде щяхме да тръгнем.  И оказа се, до водопада се стигало … покрай река. Брей, каква изненада, моля ви се. Явно сериозно ни беше напекло, след като бяхме тръгнали да го търсим в полето.

                     20.Yavornishki waterfall  19.Yavornishki waterfall  21.Yavornishki waterfall

   И тъй яваш-яваш по пътеката покрай Яворнишка скала стигнахме до водопада. Той си няма някакво специално име – носи това на реката и селото. Но ако предния бе „Срамежливеца“, то този можеше сериозно да претендира за название от рода на „фукльото“ или нещо подобно, тъй като се забелязваше отдалеч по пътеката и все едно казваше „елате ме вижте“. Отидохме, видяхме го , харесахме го. Препоръчвам го, заслужава си да се направи тази лека разходка, а пък в летния пек, най-вероятно тук е рай.

                     22.Yavornishki waterfall  24.Yavornishki waterfall  25.Yavornishki waterfall

                                   26.Yavornishki waterfall  27.Yavornishki waterfall

   Останах изненадан, че дори и по това време на годината в рекичките си има вода, а водопадите не са някои си капчуци, а са си красиви. Но явно за това трябва да благодарим на местните хорица, които преди време, когато е имало сериозна идея да се направят ВЕЦ-ове, твърдо са се противопоставили, заедно с еколозите, именно за да не се стига до пресушаването на реките за определени периоди от годината – вреда често срещана на места където има изградени такива съоръжения.

                                28.Yavornishki waterfall  29.Yavornishki waterfall  30.Yavornishki waterfall

     Връщането ни отново беше като бавно, провлчавайки нозе в падналите есенни листа, като не пропускахме да се насладим на отиващата си есен и на нейната пъстра палитра от цветове, която се показваше тук-там. „Църната маца“ дори си спомни за детството и си спретна един прелестен букет от разнообразни и разноцветни есенни листа. А, няколкото възрастни жени, които ни срещнаха ни питаха, дали сме ходили да събираме кестени (които са често срещани в този район) и леко се озадачи, като и казахме, че целта ни е била само водопада. Трудно е на отружените селски хорица да разберат душата на туриста и това, че има някакви си луди, дето са готови да бият сума ти път, за … нищо. :)

  36.Yavornishki waterfall  37.Yavornishki waterfall  39.Yavornishki waterfall

   В плана ми имаше включен още един водопад в околността, но сякаш се бяхме наситили вече… Мързелуваше ни се и ни домързя… това е истината. А, и имахме нужда да отидем някъде, да седнем отвън на хубавото време и да похапнем някоя вкусна гозба, да дадем наслада и на други наши сетива, затова направо се насочихме към последната точка от плана ни – една проверена от мен крайпътна кръчма, в която бях хапвал страхотна рибена супа и още се облизвах от нея. :) Отново не бях подвел групата  и мисля, че цялата ни група бе доволна и този лежерен ден.