Севиля – столицата на красивата Андалусия – II част

   … И ето, че отново се бяхме озовали на емблематичния Plaza Triunfo – мястото на което са разположените символите на Севиля, включени в световното културно наследство на ЮНЕСКО – Главния архив на Индиите за който споменахме, Алказар – Кралския дворец на който се спряхме подробно в предния ни разказ, както и Катедралата.

23.Sevilla-Plaza del Triunfo   Няма как погледа на човек да не бъде привлечен и да не се задържи от севилската катедрала – определено доста внушително здание, което заема една голяма част от площада на който се намирахме. А, сякаш за допълнителен ефект, ако случайно не сме били достатъчно впечатлени, в първия момент когато се изправихме пред този храм, слънцето сякаш беше огряло единствено и само него. Определено имаше някакъв „божествен ефект“. 😉

   Но за да не съм голословен, ще призова малко статистиката на помощ. Та значи Cathedral de Santa Maria de la Sede, както е пълното й име, има защо да използва определения като „грандиозна“, „забележителна“ и т.н. Тя претендира да е третата по-големина църква … и не само в Испания, а в целия свят. Разбира се, правя уточнението, че класации „бол“, по какви ли не критерии – площ на сградата, с прилежащата външна площ, обем, дължима, широчина, височина и т.н. Но в случая когато става дума за площ на самия храм, то повечето от тези класации са обединени, че „бронзовия медал“ се пада на севилската катедрала. 1.Seville II-Cathedral de Santa Maria de la Sede За около един век м/у 1528г.-1626г. е била първенец в класацията, преди да бъде завършен безспорния лидер – „Свети Петър“ във Ватикана, а от второто място е изместена само преди около 30-ина години от бразилската „Националния храм на Дева Мария от Апаресида“. Тъй, за мен имат късмет, че братята (северно) македонци, са заети с други неща или нещо им се е изплъзнала тази класация, че иначе са изпаднали от „топ 3“. 😉 3.Seville II-Cathedral de Santa Maria de la Sede

   В интерес на истината не ми изглеждаше като да е „топ“, в смисъл толкова голяма. Е, не че имам голяма база за сравнение, но само няколко дни по-късно имах късмета да зърна основния подгласник на тази катедрала, а преди това съм виждал и няколко от поставени по-надолу в туйто подреждане и ако някой ме бе попитал, коя е по-, по-… нямаше да заложа на севилската. Е, госпожата ми по математика, би казала „Е, като знам как се справяше по геометрията, то какво да се изненадвам от отговора му“. :)

   И за да се почувстват севилци все пак „номер 1“, то може да кажем, че това е най-голямата катедрала в света, защото другите две са базилики…Каква е разликата ли? Ами за да може един храм да е „катедрала“, то той трябва да е седалището на епископа, който се грижи за съответната епархия, тоест да е епископална църква, каквито не са нито „Свети Петър“, нито бразилската, с онова дългото име. Ами, нямаше как ,трябваше да се изтъкнем, че сме посетили нещо дето е „най-„ 😉

3a.Seville II-Cathedral de Santa Maria de la Sede   Интересна е историята на катедралата. Преди да се превърне в един от най-големите християнски храмове, на това място е имало голяма …джамия. Ха, каква изненада – колко ли много са тези случаи, като винаги ми е било странно, аджеба ако дадена религия е единствена и правилната, както се е проповядвало и се е налагало, а тогава да ми обяснят как може да използваш построените други религиозни храмове – туй не омърсява ли, неосквернява ли „правилната“ религия?! Ама това са си едни мои разсъждения, в които няма да навлизам надълбоко.

4.Seville II-Cathedral de Santa Maria de la Sede   Да се върнем нейде към 1172г. когато маврите са считали тези земи за своя изконна територия, а Алмохадския халиф Абу Якуб Юсуф решава, че трябва да изгради нова голяма джамия. За десетина години тоз „молитвен дом“ бил съзидан, но не е завършена едва до 1198г. Ама не и било писано за дълго да е мюсюлманска светиня, тъй като Фердинад I, превзел града през 1248г. и съответно джамията се превърнала в църква, след леко преобразуване, за да отговаря на католическия канон. В последствие градските първенци, за да демонстрират просперитета на Севиля, решили през  1401 г. да построят нова катедрала на мястото на голямата джамия, като се цитират думите на един от първенците „ Ще построим такава църква, че хората като я видят, ще мислят, че сме били луди“. Строежа й продължил малко повече от едно столетие, като в началото на XVI в. част от купола се е срутил, което удължило малко строителните работи, както и наложило смяната на архитекта. Но пък като се има предвид епохата, когато е строена, както и размера на катедрала, може да се каже, че времето, което е отнело построяването й е доста прилично.

5.Seville II-Cathedral de Santa Maria de la Sede   Разбира се, различни подобрения и промени са продължили да се случват през следващите векове, та докато се стигне до наши дни, в които вътре може да се видят 80 отделни параклиса. Ти да видиш… Безспорно обаче, най-изящния от всички е Кралския (главния) параклис – грандиозно произведение на изкуството отнело десетки години работа, изцяло позлатено с 2.5 тона злато донесено от Перу и Мексико. Там се намират и останките на трима крале – Фернандо III, Алфонсо X и Педро I,  чийто имена на нас едва ли ни говорят кой знае колко, но определено едно име би предизвикало интерес. Христофор Колумб – име което всеки един пътешественик по душа знае много добре. Тук е погребан великия мореплавател, чийто останки са пренесени някъде около 1890г. от Хавана и положени в специален саркофаг, който се поддържа от 4 фигури – символизиращи четирите испански кралства – Кастилия, Леон, Навара и Арагон.6.Seville II-Cathedral de Santa Maria de la Sede

   От някогашната джамия, все пак е останало нещо – една от портите на църквата, която води до някогашния вътрешен двор служещ като място за ритуалното почистване, което мюсюлманите извършвали преди да влязат в молитвената зала. Сега вътрешния двор е известен като “Patio de los Naranjos” или „Дворът с портокаловите дръвчета“.

6a.Seville II-Torre Hiralda   Камбанарията на катедралата и един символите на града – кулата Хиралда, също е била част от голямата джамия. Преди да се превърне в част от католическия храм, то тя е била минаре на някогашната джамия на Алмохадите, проектирано да наподобява минарето на джамия Kutubiyya в Маракеш (Мароко), но до колко двете имат прилика днес не мога да кажа – зная само, че „Старшия“ и „Покахонтас“, които се бяха разходили по онези географски ширини, не споменаха нищо подобно. 😉 Именно кулата е забавила някога завършването на джамията, след като земния път на халифа и архитекта й, свършил в кратък период от време и едва след това техните наследници я завършват. Не знам доколко е вярно, но някъде прочетох, че тогава в кулата имало стръмна пътека, по която с кон се изкачвал викач призоваващ мюсюлманите към молитва. Е, нищо чудно, като се има предвид, че е трябвало това разстояние да се изминава по няколко пъти. :) 7.Seville II-view from Torre Hiralda

   Разбира се някогашния й вид е претърпял промени, за да я видим в сегашния й вид. Може би на това се дължи и разминаването в информацията за това колко, аджеба, е висока кулата. Може да попаднете на разнопосочна информация – от 98 , та до 104.5 метра. Лично аз си го обяснявам с това, че при първоначалната й функционалност като минаре е била – 98 метра, но след конструирането и като камбанария, а и след поставянето на върха й на статуята “El Giraldillo” явно достига котата от 104.50 метра.

8.Seville II-view from Torre Hiralda   А, предполагам вече е ясно откъде идва и името на кулата – Хиралда, именно от статуята на върха й, символизираща победата на християнството над исляма. Към момента тя е една от основните атракции и символ на града, като дава страхотна възможност да се хвърли поглед на града от високо. Чрез съответното „дарение“ за градската хазна (вход), желаещите може да поемат по тесните стъпала към върха на камбанарията, за да може да се насладят на реката минаваща в близост и мостовете, които я пресичат, на извисяващата се в далечината модерна кула, на някои от останалите „съкровища“ (забележителности) на града. А и ако някой не е бил проучил или предупреден преди това, то каква би била изненадата му, установявайки колко много от покривите на сградите наоколо всъщност са малки спретнати тапас-барове и ресторантчета. :)

   9.Seville II-view from Torre HiraldaИ сега внимание – всичките прерасни неща за които споменах, че крие катедралата, както и великолепната гледка от кулата бяха пренебрегнати от нас… :) След като излязохме от Алказар и видяхме каква опашка се вие за влизане в катедрала и другата не малка опашка пред кулата, решихме че няма да губим време в чакане. Не, не сме луди бе хора… Вече бях споменал в първата част на туй повествование, че идвахме от нашите географски ширини, където зимата все още бе в разгара си и през предните дни имаше температури около „минус 10“ градуса, а сега ни посрещаше едно слънчице, което упорито подкарваше живачния стълб на термометрите към „плюс 20“. О, трябваше да сме луди да се лишим от божествените му ласки. J Кой знае, ако се бяхме озовали на този площад няколко месеца по-късно през пролетта, лятото, то най-вероятно предпочитанията ни биха били съвсем различни – в Севиля е била измерени една от най-високите температури в Европа, като градусите са били достигнали до „изпепеляващите“ 50-ет. Е, в един такъв ден, 100% щяхме да предпочетем хладната атмосфера на катедралата и олтарите й. :) Но, за впечатленията за кулата, мога да кажа, че не са само взета информация от туристическите справочници, а са пресъздадените емоции на „Майната“ и „Покахонтас“, които в последния момент все пак се бяха качили на върха й.

 10.Seville II-Plazza Virgen de los Reyes  Та, притегляйки дължината на опашката и нашето желание да сме под ласките на слънчевите лъчи, то продължихме нашата разходка преминавайки покрай Plazza Virgen de los Reyes, където в интерес на истината се опитахме да се направим на луди и да не следваме опашката за кулата и да влезем през един от входовете за организирани групи, но явно човека бе свикнал, да се занимава с такива дето се правят на интересни и заплеси и учтиво ни насочи към опашката. :) Самото пък площадче, също бе много симпатично, с малък фонтан в средата му, на което се намираше и „архиепископския дворец“.

12.Seville II-City hall   Заобиколихме катедралата и излязохме на Avenida de la Constitución или дето аз я нарекох „оная улица с трамвая“, заради това, че трябваше да внимаваме докато се заплесваме по огромното здание пред нас, да не ни бутне този „железен кон“. Всъщност като се замисля там не видяхме от обикновените конски впрягове, които също се считат като атракция за туристите и алтернативен начин за обиколка на центъра на града – кой знае може би има някаква непримиримост м/у двата вида. :)

13.Seville II-City hall   Бяхме се отправили към сградата на кметството, когато със „Старшия“ чухме оттам някаква духова музика. Нежната и по-красивата половина от нашата групичка, бе нахлула в един сувенирен магазин, а ние със „Старшия“ дочули „джангъра“ не се стърпяхме и веднага се насочихме в посоката, от която се чуваше, зарязвайки прекрасните девойки. Дето се казва, знаем си се, тъй че бяхме сигурни, че и те като чуят данданията и те ще се насочат в същата посока. 😉 Викаме си ние, ей сега хванахме некакъв атракцион, може би щяхме да попаднем на някакво честване. Приближихме се, като се беше събрала голяма тълпа, ама бързо осъзнахме, че няма да е някакъв купон.

14.Seville II-City hall   Военния оркестър бе строен в единия край на Plaza de San Francisco и звучеше някакси, прекалено тържествено … нямаше весели празнични нотки, в мелодията. Бързо стана ясно, че повода за всичко това бе да се почете някого … посмъртно. За това говореха и трите катафалки, чинно строени отпред. За момент ме побиха тръпки, да не бе станал някакъв масов трагичен инцидент, но явно не така стояха нещата. От кметството изнесоха един-единствен ковчег, последван от опечалените, а в останалите две траурни коли бяха натоварени, всички цветя и венци – явно присъствахме на последна почит към някой от най-уважаваните членове на севилската общност. За мен бе странно преживяване – обикновено, когато съм пътувал някъде в чужбина съм попадал на радостни събития – не помня вече в колко града случайно съм ставал свидетел на някоя сватба. Но за първи път ставах свидетел на траурно събитие – но явно в това ни пътуване бе писано, да се сблъскваме с подобни поводи. :(

15.Seville II   Е, не го приех за лоша поличба…тъй де, както стана дума доста „менделсони“ съм засичал, пък не ме е застигало венчило, така че и сега нямах намерение да си вкарвам някакви драми. 😉

 16.Seville II  Решихме обаче, да не седим до края да гледаме сеир, а се впуснахме сред околните улички – явно се бяхме оказали в „меката“ на зоната за хапване – всичките малки улички наоколо бяха заети с маси на околните ресторантчета. И макар че бе настанало вече обедно време, то решихме да се поразходим към някой от парковете, които виждахме на картата, около реката. Аз лично все още не бях огладнял след като бях опитвал от местните закуски, но имаше и друга причина, която ни накара да продължим .

 17.Seville II  Наоколо бе почерняло от хора, най-вероятно погледнато от високо центъра би приличал на мравуняк. Нагледно разбрахме, че сме в четвъртия по големина град в Испания, чието население е близо 700 хиляди души, а с предградията достига до 1.5 млн. То само това е достатъчно да е пренаселено, а като се вземе предвид, че бяхме в една от най-предпочитани туристически дестинации на Иберийския полуостров, всеки може да си представи за каква тълпа говоря.

18.Seville II   А тенденцията при нас напоследък е, че гледаме да страним от места, в които е струпан толкова много народ, та затуй разгърнахме отново картата и решихме да се отправим към реката, която разсича града. Или по-скоро към едно паркче, което там (на картата де) изглеждаше много съблазнително – имаше едни езерца обозначени и предположих, че ще е много приятно място, а пък си мислех, че там ще открием някое хубаво местенце за хапване, по нашенски си стереотип – казах си е няма как на такова място някой да не се е преборил да отвори някое вървежно заведенийце.

20.Seville II-Puente de Isabel II   Та туйто, криволичейки по няколко улички и излязохме до един от мостовете на река Гуадалкивир – Puente de Isabel II (по известен може би като Triana, тъй като е връзка с едноименния квартал). Най-стария мост в града. Построен през 1852 г. – доста късно според мен, като се има предвид „богатата“ история на града. Но явно заради терена, дълго време никои от владетелите на града не се е решавал да построи масивен мост. Преди да бъде построен този, е бил използван, нещо като понтон – за брод са били използвани тринадесет лодки, вързани с вериги, като върху тях пък са били положени масивни дървени греди. Доста несигурна  конструкция, която нееднократно се е „разкъсвала“ и била трудна за поддържане. Е, в средата на XIX век най-сетне се намерили средства, мераклии и подходящите (френски) инженери, които да изградят така необходимия им мост.

 19.Seville II  За нас бе ценно да установим, че покрай реката е направена „крайречна“ алея, за разходки, за спортуване, за разтуха… Идеално, значи можеше да се разходим, до набелязания парк, без да търсим някакъв транспорт… А, Гуадалкивир определено ме изненада. Бях видял, че през града минава някаква река, но не си бях научил урока и не предполагах, че е толкова голяма. То и самото име, ако се проследи до арабския му корен, означава именно това – „голяма река“.  Римляните пък я наричали Baetic – за всички феновете на футбола, това разгадава една мистерия свързана с произхода на името на единия футболен отбор от града – Бетис. :)

   Тя е една от най-големите реки в Испания, с дължина 657 км – дали 4-та или 5-та най-дълга река, няма кой знае какво значение, но безспорно това, което я отличава от другите реки е, че е единствената плавателна река в родината на Дон Кихот, в участъка си от Севиля до вливането си в Атлантическия океан, в Кадийския залив. Има предположения, че в далечното минало плавателната част е била до Кордоба.

36.Seville II   Именно реката е причина за заселване на хората на това място, още от древността. За най-старото име на Севиля се счита Hisbaal, дадено още от финикийците и се свърза с техен бог. Казват, че основател на града е Херкулес (или по-скоро неговия финикийски еквивалент Мелкарт), които е плавал по „голямата река“. В последствие древните римляни, разполагат свое селище на което дават името Hispalis. И ако митологията свързва Херкулес като “баща“, на града, то пък някои историци смятат римския император Юлий Цезар за такъв, тъй като именно на него се приписва обграждането на града с крепостни стени. При настаняване на маврите на Иберийския п-в през VIII в. пък името на града се преименува на Ishbiliyya, а в последствие как точно се превръща в Севиля май не схванах – обяснения за някакво произношение, за някакви звуци на арабски и на испански звучащи по различен начин и ето ти Севиля. :) 21.Seville II

   Имаше много хора, които бяха излезли да спортуват или да се разхождат, дето се казва бяхме се смесили с местните, тъй като едва ли от хората, които срещнахме имаше туристи като нас. Хареса ми, че освен алеите около реката, на места имаше и допълнително изградени площадки и игрища, на които децата, а и техните родители можеха да се забавляват – с ролери, с колела …

22.Seville II-Puente del Cachorro Crista de la Exparicion and Torre Seville   Тъй наближихме следващия мост на реката – Puente del Cachorro Crista de la Exparicion, по който можеше да стигне до една от най-модерните постижения – кулата Севиля или Torre Cajasol – висока 180.50 метра офисна сграда, на последните етажи на която е разположен и хотел. Първата й копка е дадена през 2008г. и е завършена през 2015г., като също е предизвикала множество полемики, че вида й не се „връзва‘ с историческия облик на града. 23.Seville II-Torre Cajasol and Torre Triana Дори от „ЮНЕСКО“ са били заплашили да извадят от техните списъци двореца, катедралата и главния архив. До крайности все пак не се е достигнало и кулата макар и трудно е приета и вече е неизменна част от Севиля.

24.Seville II-Torre Triana   В близост до нея пък се намираше Torre Triana – друга офис сграда, разположена на територията на която някога се е провеждал международния панаир „Експо 2012“.  В интерес на истината ми се струваше някакси позната тази сграда. И се оказа, че има защо да свързвам сградата с някакви спомени – архитекта, конструирал я, е ползвал за прототип един от емблематичните замъци, разположен до една друга река – Тибър , в италианската столица Рим – дворецът Sant Angelo. Заглеждайки се наистина може да се намери някаква прилика.

25.Seville II   На това място реката прави завой, но ние продължавахме напред, трябваше да достигне до по-следващия мост, където най-сетне смятахме да пресечем реката и би трябвало да стигнем до набелязания от мен парк. А, в реката бе обичайна гледка да срещнем множество трениращи каякари, дори присъствахме на своеобразна надпревара, явно от някой клуб сериозно се готвеха за някое състезание.27.Seville II-Puente de la Barqueta Въобще реката е страхотна предпоставка за развитието на този спорт, но като се замисля, не мога да си спомня за някой известен испански гребец  или пък да имат някаква водеща роля в тези дисциплини. Но за момент се получи интересна ситуация – станахме жертви на „зрителна измама“ – гледайки как младежите гребат, си мислихме, че наблюдаваме състезание на „двойки“, но подминавайки ни, се оказа, че всеки един от двойката, всъщност си има собствена … лодка. :) И, не този път нямахме бира в ръце, тъй че не може някой да ни упрекне, че сме били изпаднали в „алкохолно“ опиянение. 😉

28.Seville II-Puente del Alamillo   Достигнахме до заветния мост, по които щяхме да преминем. Моста Puente de la Barqueta.  От там се виждаше и следващия забележителен мост на реката – Puente del Alamillo.  Някъде по средата на моста обаче взех да осъзнавам нещо – заветния парк към който бях насочил групата ни, май нямаше да се окаже точно това, което предполагах. Но може би трябваше да се досетя, гледайки картата, че има нещо подозрително, че все пак това място не е сред основните туристически атракции.31.Seville II-Isla Magica Мдааа, оказа се, че е атракция и то каква, но увеселителна. Лятна увеселителна атракция или с други думи голям аквапарк. И всичките тези езерца, които си мислех че ще видим, са всъщност разни басейни с пързалки и други подобни атракциони. :) Предполагам, не е нужно да споменавам, че не си носехме бански, а и да ги бяхме взели, дали според вас аквапарка работеше? 32.Seville II-Isla MagicaВсе пак и там бе зимния (студения) сезон, та макар термометъра да показваше доста над „0“-та, а пък за последните 500 години Севиля е виждала сняг едва … 10 пъти.

33.Seville II-Puente de la Barqueta   Мисълта ми бе, че яко се прецакахме – нямаше никакъв парк в които да се разходим и да хапнем. Викам си, ей сега ще ме почнат моите дружки, ще бъда залят от „леки“ и „хапливи“ бъзици. Но, за моя изненада това не се случи. Е, нямаше как да бъда подминат и имаше разни смешки на мой гръб и разни спомени за други пъти, когато съм ги водил с карта в ръка и да кажем, леко сме се обърквали. 😉 Очаквах да са много по „цветисти и колоритни“, но това не стана. И не, не, това не бе защото ги бях омалощил от дългото ходене, а напротив, защото и те се наслаждаваха на тази разходка на топличкото (за нас) време.

35.Seville II   Даже решихме отново да се върнем пеш, но този път по другия бряг на реката. Видяхме, че и там имаше крайбрежна алея и се надявахме, че поне от тази страна на реката може и да намерим някое ресторантче на което да опитаме от „тапас“-ите за които „Старшия“ и „Покахонтас“, все ни споменаваха. 34.Seville IIНо бързо разбрахме, че това едва ли е възможно – от тази част на реката, трафика от хора бе почти минимален – едва ли срещнахме и една дузина хора, тъй че едва ли можеше да се надяваме да ни споходи подобен късмет. Скоро се убедихме лично в това – преминахме покрай останките на някогашно, явно доста добре изглеждащо заведение, но изоставено във времето.

37.Seville II   Бях се загледал в речните параходи, които превозваха туристите по реката – не бих отказал да се кача на някой от тях, но за мое съжаление не можах да разбера къде са междинните спирки по реката. Не ми се вярваше само и единствено да тръгват и спират в центъра. Отново достигнахме до моста Pasarela de la Cartuja, като там можеше да разгледаме и манастира Santa Maria de las Cuevas, но решихме да се върнем на отсрещния бряг и да търсим място за хапване. А, там имахме безброй единомишленици – излези да се наслаждават на слънцето, в компанията на приятелите си.

39.Seville II-Puente de Isabel II   Отправихме се директно към Puente Triana, където бяхме видели изнесени множество маси –оказа се, че е по-скоро пазар, само дето можеше да си купиш нещо от многото щандове и да си поседнеш отвън на масите. Е, защо не се развъртяхме там и не си намерихме някакви неща за хапване – не зная, но може би защото отново имаше много народ. 40.Seville IIРешихме да се върнем към едно от заведенията, което бяхме подминали на идване и да седнем на него. Със „Старшия“ си направихме една лека следобедна закусчица с различни сирена и „хамончета“, а и „Покахонтас“ избра салата, която доста съблазняваше, като само „Майната“ го играеше гладна и поръча някакви мръви.

   След като похапнахме „уж“ набързо се отправихме по един от главните булеварди, които минава покрай реката – Paseo de Cristobal Colon. Е, там вечер със сигурност кипи бурен живот, имаше много, един до друг различни барове. Там се намираше и една от най-старите арени за бикоборство – Plaza de toros de la Maestranza. Строежа й е започнал през XVIII в. и е завършена напълно едва в края на XIX в.

                                  41.Seville II-Plaza de toros de la Maestranza  42.Seville II-Plaza de toros de la Maestranza

   По-нататък по булеварда пък се намираше друг от символите на града – Torre del Oro или златната кула. Построена от маврите през 1220г., като част от защитната система на няколко кули, по поречието на река Гуадалкивир. Интересното е, че тя се е наричала по един и същ начин и от араби и християни, като името  й идва, от златистите плочки, с които е била облицована и на слънце е блестяла като от злато. 43.Seville II-Torre del OroСлед откриването на Америка, в нея се помещава морската администрация – корабите плаващи до  „Новия свят“, задължително тръгвали и  пристигали в Севиля, като изсипвали именно тук несметните богатства, които идвали от презокеанските испански колонии. За дълго време Севиля държала монопола за търговия с Америка, като по това време града преживява своя ренесанс и са изградени едни от най-важните обекти в града. В днешно време там е подслонен музея на корабоплаването, което ще е интересно за някого, който има афинитет към макети на някогашните кораби, морски карти и важни документи.

47.Seville II-Puerta de Jerez    На близкия площад Puerta de Jerez, групата ни се раздели на две – на мъжка и на девическа. :) Със „Старшия“ поехме в посока хотел Алфонсо XIII и сградата на старата тютюнева фабрика, тъй като трябваше да отидем да вземем колата си под наем, с която щяхме да продължим разходката си на другия ден, а дамите се насочиха към кулата Хиралда, за да хвърлят един поглед от нея.

48.Seville II-Alfonso XII hotel   Но да кажа и две думи, за сградите покрай, които преминахме – хотел Алфонсо XIII е построен през 1928г.за Иберо-Американското изложение и изглежда наистина много красива сграда, в която всеки би искал да отседне за престоя си в андалусийската столица. А пък огромната сграда на бившата тютюнева фабрика в момента е седалище на местния университет. 45.Seville IIНякога това е била първата тютюнева фабрика в Испания, толкова огромна, че и до днес това си остава втората най-голяма обществена сграда в цяла Испания, след двореца-манастир Ел Ескориал. Построена в средата на XVIII в. фабриката е имала дори собствена детска градина, тъй като там по някое време е имало до 10 000 работнички.

49.Seville II-Piazza de Espana   И докато ние със „Старшия“ имахме своите си малки перипети, с колата която трябваше да вземем, най-вече с едно кръстовище пред един търговски център, където GPS-а ни и знаците съвсем си противоречаха и се въртяхме в кръг няколко пъти, че чак озадачихме един човечец, които се опитваше да насочва хората към търговския център. :) През това време момичетата си прекарваха доста по-добре отскачайки отново до красивия площад Испания.

   След като отново се събрахме, решихме да си направим една разходка и по малките централни търговски улички в Севиля, със стотиците различни магазинчета, за каквото се досетите – за парфюми, за подправки, за сладкиши, за дрехи и т.н. Бяхме много доволни, всичко бе толкова добре подредено, че на места  си мислехме, че сме попаднали по скоро в търговски музеи.

                            50.Seville II  51.Seville II

      Тези криволичещи улички ни изведоха до площад Encarnacion, където се изправихме пред изненадващо и странно … нещо – Metropol Parasol или както самите севилци са го кръстили „гъбите“. Това всъщност има претенциите да е най-голяма дървена конструкция в света, като разполага с четири нива – на най-долното може да се видят археологическите разкопки открити на това място, на второто и третото ниво се помещават търговски център, има зала, ресторант, а най-горното ниво дава възможност да се разходите по змиевидните пътеки и да огледате града от високо, от което се възползвахме и ние.

52.Seville II-Metropol Parasol    Именно на откритите разкопки се дължи изграждането на това съоръжение – дълго време площада е бил използван за паркинг, след като пазара, които е бил разположен там е съборен. След като е решено да се построи нов пазар с паркинг, се натъкват на тази историческа находка, което дава ново виждане на това какво да се изгради на мястото, че да се запазят и намерените исторически находки.

   53.Seville II-Metropol Parasol  54.Seville II-Metropol Parasol  55.Seville II-Metropol Parasol

   За нас бе време да намерим някое заведение за вечеря. Отново се спуснахме по малките улички и на една малка пресечка се спряхме на едно симпатично ресторантче. Беше прието добре от нашите „испаноговорещи“ спътници, има тапаси – казват те. Какво е това? – пък питам аз. Обяснението бе, че са различни хапки. Гледам менюто и викам, а тогава какво ще е платото – порция от хапки бе предположението. 56.Seville IIПо-късно разбрах историята как се е зародила „тапас“-културата. Всъщност „тапас“-а в началото е била една празна мъничка чинийка, която се е слагала върху чашата с виното, за да не я полазват мухите. В последствие някой решил да сложи в тази чинийка резен хамон, което било прието много добре, като идеята се е развила до какви ли не кулинарни постижения. :)

   Гледам аз менюто, опитвам се да си придам разбиращ вид, ама всъщност идея си нямах какво се крие зад наименованията там. Единственото,  което ми бе познато бе “meatball”, ама си представих как ще ми сложат в чинията една коктейлна хапка с малко кюфтенце, затова поръчах на сервитьора плато. Ама тъй като реших, че няма да ми стигне си взех  и плато със сирена, че и някаква доматена супа „гаспачо“, на която аз упорито казвах „карпачо“.57.Seville II

 „Покахонтас“ имаше проблем с хигиената на чашата си за вино и отиде да се разправя, като в резултат получи нова чаша вино, но за „отмъщение“ сервитьорката й поднесе порция от сирена, която бе буквално наполовина на моята. „Щото си скандалджийка“-казва й „Старшия“. :) Изненадата на вечерта обаче бе, след като моето плато от мийтбол-и се оказа една огромна порция от девет грамадански пилешки кюфтета с някакъв сос. „Тапас“ съответно бе „само“ от три. Леле, какво плюскане настана – всичко много ми хареса, ама девет кюфтаци лесно ли се изяждат. Успях да напъхам в стомаха си 5, с една бройка помогна „Старшия“. 58.Seville IIЕдвам дишах от такова преяждане и като мина сервитьора и виждайки трите останали кюфтета, ме попита „Ама не ви ли харесаха?“… Ако не ми беше толкова тежко, сигурно щях да го убия този, да съм се натъпкал не с едно, не с две, ами с цели пет от тези грамадански „мийтбол“-и, отделно гарнирани с доматена супа и сирена и да ми се чуди, защо не ми харесало…е, как да не ти мине през главата идеята за физическа саморазправа. :) Ние обаче много се забавлявахме, а може би това бе и момента, в които си промених мнението за испанската кухня.

59.Seville II-Torre Hiralda   След тази кулинарна фиеста, която си бях спретнал, имах нужда да се поразтъпчем преди да се приберем, като си направихме една по-дълга разходка през стария град, около катедрала и през еврейския квартал Санта Круз, в които се натъкнахме на вихъра на купона на местни младежи и туристи. Честно казано приветствам такова забавление, а не забиването в някакви подземни помещения. Определено бяха големи веселяци. :)

60.Seville II   Сигурен съм, че можеше да видим още доста неща в красивата Севиля – пренебрегнахме цели райони, като квартала Триана, района около La Macarena, но не съжалявам по никакъв начин как изкарахме малкото време, което имахме за това прекрасно място. Сигурен съм, че и моите приятели също са доволни от престоя ни и от маршрутите ни. 61.Seville IIНа следващата сутрин станах по-рано и исках да посетя отново превърнало се в любимо място в Севиля – Plazza de Espana. Исках да го видя, като изгряващото слънце го облива със светлина, но явно пак не бях проучил някой неща – в 7.30 часа бе все още тъмно, а слънцето предстоеше тепърва да се събужда. Единствено срещнах изтрезняващи младежи чакащи да градския транспорт, за да се приберат вкъщи.

А, това което не успяхме да видим, приемам като знак, че Севиля ни очаква да отидем отново. 😉