По стъпките на цар Иван Шишман – между крепостта Боженишки урвич и Чекотински манастир

   Идваше поредния уикенд на лятото и бях леко раздвоен. Хем не ми се пътуваше отново нейде надалеч, а пък от друга страна мисълта два дни да остана в София в нищо правене, бе непоносима за душата на един ентусиаст. Затова и стигнах до Соломоновско решение за себе си – единия ден да си почина, а другия да оползотворя с разходка до някоя по-близка дестинация. И изглеждаше, че този път всичко ще се нареди от самосебе си, тъй като един колега пусна оферта за еднодневно изкачване на Пирин, от което реших да се възползвам. Казвам му, че съм навит да дойда с други двама от ентусиастите, но се започна, ама какви са, що са, ама еди какво си… Изнервих се, признавам си и отказах да ходя на тази организирана, явно ВИП оферта. Реших сам да си намеря нещо в околностите. „Околностите“ – до 100-ина километра около столицата ни.

   Не ми трябваше много време, за да ме осени идея. Видях информация за крепост в близо до Ботевград, което съвпадаше с поставения критерии „до 100 км“, а в близост се оказа, че има и манастир – на около 4 км. За манастира обаче се минавало откъм гр.Правец. Мисля си аз – няма как да няма някоя пътечка щом са толкова близо. Поразтърсих се за информация и на едно-две места бе загатнато, че евентуално има някаква пътека. Това ми бе достатъчно, за да начертая плана за предстоящата събота – разходка от крепостта Боженички Урвич до Чекотинския манастир. Промяната в плана, не се отрази на моите другарчета – то предложението ми към тях бе под формата на „Да отидем някъде съботата?“ и отговора бе „ОК“, без да се пита къде, какво има там, защо точно там… Не зная дали имате такива приятели с които да пътувате и с които да е достатъчно единствено да се подхвърли идея и веднага да бъде възприета, без стотици уточняващи въпросчета. Ако имате, то сте наясно какво богатство са те.

   Групата ни обаче си остана от трима – споделих идеята си с други приятели и макар че промотирах разходката като „лека“ и „приятна“, никой не се върза. Всеки си намери някакъв ангажимент – някои се постараха повече, като си намериха я работа да вършат, я на палатка с други люде да ходят, а пък други, за да не са директни минаха с не много убедителното, че искат да си поспят повече през този ден.

   И тъй „тримата мускетари“ (ама наистина трима, а не както в романа уж трима, пък те реално четирима), яхнахме верния Фильо и газ по магистралата в посока Ботевград. Направих една промоционална панорамна обиколка през града на моите спътници – защо ми трябваше да влизам в града и аз не знам. Къде по удобно и бързо щеше да е да продължа по пътя за Монтана и Враца, тъй като реално отбивката за село Боженица, е почти на излизане от Новачене. Това къде се намира разклона го разбрах по трудния начин – след като сигурно поне десетина пъти казвах, че отбивката за Боженица е някъде при Новачене, си я подминах без да ми мигне окото и добре, че беше моя навигатор в случая, че като нищо щях да стигна до Монтана. От мен едно да знаете – ако решите на този път да правите обратен завой, по време на съботния трафик – не е много приятно. Но пък след това по пътя до селото не видяхме почти никакво движение и бе много приятно да се размотавам по пътя. Общо взето нагласата ни бе за доста лежерен ден или както би казала нашата липсваща „майна“ – айляк.

1.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Достигайки до центъра на селото, до пощата, една указателна табела ни подсказа, че трябва да завием към реката, където се налагаше да преминем през един тесен мост, през който не можеше да се разминат два автомобила, но пък веднага след това ни очакваше един гладък асфалтов път, в доста по-добро състояние от този по който се движехме до момента. Това се оказа, че си има своето обяснение – в близост до крепостта бе разположена почивна станция на община Ботевград, като в един общ проект на общината с помощта на евросубсидии, почивния дом е превърнат в доста симпатично хотелче с басейн, направена е пътека до крепостта с някои подобрения по нея и е рехабилирана пътната настилка. В последните години обаче тази общинска собственост се ползвала като лично владение на бившия кмет и достъпа до „хотелчето“ ставало само с личната му благословия. Е, след като общината се е освободила от него след някакъв корупционен скандал (явно доста нагъл след като не му се разминало и е свален), то общинския съвет е гласувал почивната база да се предлага на хотелски начала и всеки да има достъп до нея.

   Посрещна ни гора от „беседки“ – сигурно имаше десетина разположени една до друга. Честно казано не можах да разбера какъв е смисъла от струпването им на едно място – все пак ако някой иска да отиде на пикник сред природата се предполага, че иска и малко уединение, а не „съседите ни“ да са на една ръка разстояние и да не може да си чуем мислите дори. Може би идеята за тях е добра един-единствен ден в годината – 27 Август, когато е традиционния събор в чест на защитниците на крепостта.

                                           2.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  3.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Там измежду беседките нямаше как да се пропусне и една каменна пътека, на която много от градските паркове биха завидели – това е пътеката, която трябваше да ни отведе до останките на крепостта. И тази пътека ми беше странна – къде, къде по-би прилягало на това място една горска пътечка да се направи, но явно в идеята да се усвоят повече евросредства се случват странни неща. Но пък ако имате малко бебе и сте тръгнали на разходка с количката, то пътеката ще е много подходяща за целта ви. За има няма 15-20 минути достигнахме до крепостта, като определено видяхме интересни обозначения на нея.

                        4.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  6.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  5.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   И ако до тук може да съм звучал леко скептично, относно подобренията, то навлизайки в крепостта, мога чистосърдечно да призная – останах изключително удовлетворен от това което видях. На входа (ако може да се изразя така) вниманието ни бе привлечено от скала на която табела ни информираше, че има запазен скален надпис. Послание, което може би ни е завещано от последния владетел на крепостта – севаст Огнян, за когото се предполага, че бил кефал на цар Иван Шишман. Подписалия се всъщност е някой си Драгомир, може би васал на управляващия крепостта. Самата крепост е открита през 20-те години на XX-ти век, след като при буря едно дърво е повалено и отдолу под корените на явора се е разкрил надписа, за които учените са категорични, че е много ценен исторически паметник. Към момента въпросния надпис е, сложен зад решетки, като това му арестуване“, освен да бъде предпазен от природните стихии, най-вероятно цели и да бъде защитен и от някои съвременни творци, които биха се изкушили да напишат и своите мисли до тези на Драгомир.

                      7.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  8.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Всъщност до този надпис има и друг – зазидано е послание на хората работили на разкопките на крепостта през 80-те години, като повелята им е то да бъде отворено след сто години през лето 2081-во. Ние имахме късмета да се запознаем с една от участничките в тези разкопки, която в момента е управител на близката общинска станция-хотел. Моите приятели я попитаха какво всъщност са изписали под бетонната плоча и сякаш госпожата се зачуди, дали да сподели с нас, но аз реших да променя темата. Съвсем умишлено при това. Може би никога няма да разбера какъв е завета на тези хора, оставен там на крепостта – ако се изпълни точно повелята им, то аз ще съм над 100-така, а за разлика от един друг ентусиаст, не вярвам да го откарам дотам. Приемем, че това послание е за едно друго поколение, не за нас.

9.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Друга атракция досами „входа“ бе много добре запазен един от резервоарите на крепостта, а зад него се виждаха основите на крепостната стена и на някои от постройките, които са били във вътрешността. Едно от хубавите подобрения е направената с чакъл пътека опасваща цялото възвишение и осигурила ни панорамни гледки на всички страни.

                      10.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  11.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Останахме възхитени и от скалната църква находяща се на най-високото място в крепостта, вдълбана в скалата, някога служела за наблюдателен пост. Вътре ясно може да се различи изсечения в скалата олтар. Предполага се, че всъщност тази скала е била светилище още от времето на траките, ако се съди по изсечените в скалата стъпала и издълбаните върху и дупки, служещи най-вероятно за различни обреди. Пак зад тази скала можеше да се види, къде се е намирало скално жилище.

                        12.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  13.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  14.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Може да се каже, че ако нямате цял ден на разположение или наистина искате разходката ви да е лежерна, това е перфектен вариант на който може да се заложи.

                                       15.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  16.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Но тъй като ние имахме цял ден на разположение, а и все пак бяхме решили да стигнем до следващата ни цел – Чекотинския манастир, нашата разходка не приключи до тук. Върнахме се до беседките в началото на пътеката за крепостта. От беглите напътствия, които получихме трябваше да продължим по черния път водещ към близката махала състояща се от няколко стари къщи, като след това да го следваме изкачвайки се към билото.

   Махала Урвич и нейните изоставени къщи отново ни накараха да се убедим, как една гледка може да е толкова тъжна и красива. Гледайки тези сгради, в които видимо бе, че много рядко стъпва човешки крак, който сякаш с последни усилия са закрепени да не се разпаднат и да не се оставят съвсем на произвола, нямаше как да не ни налегне тъга, но пък същевременно имаше и нещо наистина неповторимо и страшно красиво в това как природата завзема това място.

17.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  18.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  19.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Спуснахме се до дерето, до мястото в което пътя се извиваше и поемаше към билото. На това място имаше и импровизиран навес, явно изграден от някоя ловджийска дружинка – като място за отдих и място където може да си споделят своите смели ловджийски истории. Не зная защо се сещам за онзи виц, в който някакъв ловец отишъл да лови мечки. Върнал се той при своите ловни другари, опърпан, измачкан, изпокъсан…Попитали го какво се е случило, а той заобяснявал – изведнъж пред него излязла мечка стръвница и той вдигнал пушката, но тя засекла и не можал да стреля. Опитал да използва пушката като бухалка и да пребие мечката, но тя го обезоръжила. Какво се случи след това? – облещи ли се другите колеги. Ами хвана ме за гърлото – омърлушено измънкал ловеца – и ми каза, че или ще и пусна да ме е.. или ще ме убие. И какво? – продължили да любопитстват останалите от ловна дружинка. Е, как какво – още по-унило измънкал „мечкоубиеца“ – Уби ме! :)

20.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Да спомена нещо, което се оказа, че сме пропуснали там около заслона. В близост се намира така наречената „Училищна гора“. Откъде произлиза името на този резерват не стана ясно, но там на площ от над 136 ха, може да види единствената естествена дъбова гора в Предбалкана, като се твърди, че средната възраст на дърветата е над 110 години, а височината им се простира на над 20 метра на земната повърхност. Това ще е едно райско място за посещение в периода на „златна есен“, като само мога да си представя какви страхотни цветове би имало, а би имало възможност да се видят и някои от естествените му обитатели, които поне според закона са защитени в тази територия. Но дали? Малко съмнително ако се съди по ловджийската явка в близост.

   Нашия маршрут продължаваше по черния път към билото, като на няколко места имаше разклони, които ни караха да се замислим накъде трябва да поемем, но вече си бяхме избрали ориентир – тук там се появяваше някаква зелена маркировка и решихме да следваме нея. Не че бяхме сигурни, че ще ни отведе до желаното от нас място, но някак си логично ни звучеше да е към манастира. И тъй появеше ли се разклон, то единия от нас тръгваше по единия път, а другия продължаваше по съседния разклон. И след като отново попаднехме на „зеления маркер“ се уведомявахме за правилната посока. Така достигнахме до билото, където отново имаше разклонение, но този път нямахме дилема накъде да поемем, следвайки инструкциите, че трябва да превалим билото.

   А, че пътят се използва бе видно от боклуците, които срещахме по пътя – предимно ПВЦ бутилки от бира, оставени я от овчари, я от горски работници или ловци. И тъй като това е нещо, което много ни дразни, извадихме чувала за отпадъци от раницата и се заехме да свършим и малко полезна работа, докато се радвахме на разходката.

                                     22.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  21.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Малко след като започнахме да спускаме от другата стана, то видяхме, че маркировката се отделя от пътя и се впускаше в гората. Най-после – казахме си ние. Имахме желание да се поразходим точно през горска пътечка. След рязко спускане по пътеката, в даден момент сякаш маркировката, която следвахме изчезна и се озовахме на нов черен път. За разлика обаче от този по който се движехме, новия пред нас бе видимо неизползван и запустял. Бе обрасъл с разни драки и бодливи храсти и само за 100-200 метра на долните ни крайници се появиха доста нови украси – всякакви резки от разните му трънаци. Имаше и кръв… Една трънка така се стегна около крака ми, като капан и бодилите се вклиниха в кожата ми. Май освен кръв имаше и вик. От моята уста. Вик от болка. Доста време след това вървях и вадех по някое трънче. За момент загубихме вяра, че сме на верния път. Отново се спуснахме в проучване – аз се върнах назад, за да се уверя, дали някъде не сме пропуснали маркировката, а „старшия“ продължи напред. Този път сигналът, за вярната посока дойде от него. Кофти – помислих си – пак трябваше да мина през трънаците. Но преминавайки още малко в доста гъсти трънаци, скоро излязохме, отново на пътеката, която под дърветата беше екстра, но по на откритите места, видимо бе занемарена и обрасла с всякакви нелюбими на туриста бодили. Добре, че тези места не бяха много.

23.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Освен обраслите с буреняци участъци имаше и нещо друго, което ни саботираше да имаме перфектната разходка. Сякаш имаше хиляди мушици. А дали не бяха милиони, се питахме от време на време. Нали ги знаете от онези малките, нахалните, еднодневките. Които сякаш са като камикадзета – щуруват те и ти влизат в очите, в устата, дори и ушите, без да се замислят, че това ще е последното нещо, което ще направят в краткия си живот. О, а колко е гадно да се мушнат в очите ти, някъде навътре, сякаш искат да проникнат в мислите ти. В една такава ситуация, когато отряд от тези крилати гадчета, решиха да използват очите на моите другарчета за летище, се сетих за една книга, която бях чел, за мисли на деца по разни сериозни теми. Една от тези теми бе „любовта“. И какво за тях бе любовта – според едно от дечковците това е „когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето“, според друго „когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат“, а според трети дребосък любовта е „когато обичаш някого, а клепачите ти подскачат нагоре-надолу и очите ти излъчват звездички“. А всичко това какво общо има с предходните редове… Ами просто като гледах спътниците си и аз се сетих за определение за любовта в този детски стил – „любовта е това, когато взаимно с половинката си нежно си ровичкате в очите, за да си извадите наглите мухички попаднали там“. Бяха големи сладури, моите спътници, застанали един срещу друг пощещи се по този начин. Тази картинка излъчваше една неподправена нежност. :)

   Никаква нежност обаче нямаше, когато настъпих една мокра скала и погледнах на заобикалящата ме среда от съвсем друг ъгъл. Подхлъзнах се и направо се размазах на пътеката, добре че раницата й боклука, който бе закачен на гърба ми, омекотиха падането и се разминах без никакви контузии. Този път кръв нямаше (поне не прясно изцедена), но се разхвърчаха боклуците, които бяхме събрали. Веднага бе изваден нов чувал и всичко бе събрано отново, но вече не ми бе гласувано доверие дори да нося боклука… Какво падение само… Но явно нямахме повече налични чували за смет и решиха да не рискуват с моята нестабилност. :)

                                                 25.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  26.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  27.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Някъде около тези събития у нас започва да се прокрадват съмнения, дали наистина това бе нашия маршрут към целта. Да маркировка имаше, щом я имаше най-вероятно пътеката щеше да ни изведе някъде, но дали това някъде щеше да е манастира, Вече бяхме вървяли над 2 часа и си казахме, че ще продължим още максимум 30-ина минути и ако не сме стигнали никъде, се връщаме.

   За щастие малко преди да се откажем, то пътеката излезе на улица с къщи. Типично селце, като много други, обезлюдено, със занемарени и рушащи се къщи, но дали това бе Чекотина-махалата на с.Калугерово, в което се намираше манастира?! Вървяхме по улицата, но не можехме да отговорим на въпроса си… Нямаше кого да попитаме „Къде сме?“. Все пак в една от къщите дочухме детска глъч и с помощта на една баба, успяхме да се локализираме. Бяхме на правилното място. След малко видяхме дувара на манастира, а след това и самия манастир.

                      28.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  29.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Определено ако не сте се интересували за манастира, ще останете доста изненадани. Определено „светата обител“ отново е в период на разцвет и изглежда наистина страхотно и прави впечатление. Изненада ни и размера му – доста голямо сдание, чак у нас се прокрадна мисълта, че може да си имат и собствена магерница, магазинче от което да задоволим жаждата си с … биричка. Нищо духовно в мислите ни биха казали някои. Е, ние не сме се представяли и за ангели, нали?

                              30.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  31.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Насочихме се към портата водеща към вътрешния двор на манастир и преди да се осмелим да прекрачим прага се спряхме. На чардака пред нас бе седнал отеца, който е … не зная как е правилното название и титла, затова ще го нарека „отговорник“. Всъщност църковната титла е „игумен“, а отец Михайл, бе името с което се представи малко по-късно, когато се запознахме. Беше с книга в ръка, явно доста вглъбен в това, което четеше, тъй като не ни усети. Ние се заковахме на място, явно всеки един от нас се чудеше, дали да пристъпи нататък и да наруши уединението му. Опитахме да го снимаме – не можахме да устоим на изкушението да запечатим този образ, които се разкри пред нас и който сякаш олицетворяваше образа на божи служител. Звука от пускане на апарата, обаче ни издаде и наруши идилията на момента. Светия отец, се изправи и ни посрещна. Виждайки пораженията и засъхналата кръв по крайниците, веднага се досети, че идваме от крепостта в съседство. Бе изненадан, че сме избрали пътеката. Явно много отдавна никой не я бе ползвал, дори и той сподели, че е ходил до „Урвич“-а, но по горския път. Поинтересува се за състоянието на пътеката и ни разказа, как имал идея да се опита да кандидатства за отпускане на средства за възстановяването й, но това се оказало невъзможно, поради това, че тя преминава през земи, които са частна собственост, което възпрепятства възможността да се кандидатства по разни обществени програми. В интерес на истината едва ли е необходимо кой знае колко – малко доброволен труд на 5-6 човека, подсигуряването им с няколко селскостопански инструмента (лопати,кирки,мотики, а ако се намери и резачка още по-добре), няколко кутии боя и за два дни ще е като нова. Мисля, че ако се намерят ентусиасти за това и отец Михайл би съдействал да преспят в манастира,  но желаещите задължително трябва да са мъже, тъй като манастира е мъжки и не е прието там да отсядат жени.

   Духовникът ни обясни, че макар манастира да разполага с много спални помещения, то те не се предлагат на хотелски начала. Но всеки, който иска да избяга от лудницата на забързания живот и да се посвети на поддържането и развитието на манастира е добре дошъл да остане за известно време. Така се е случило и с него. Открил манастира, тогава в окаяно състояние, останал там, почувствал, че това е неговото място. Тогава все още не бил духовно лице, но разбрал че това е мисията на неговия живот и … определено резултата се вижда. Попитахме го как успява в тези трудни години, а отговора бе „има ли вяра, има и начини“.

                                             32.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  33.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Игуменът ни покани да разгледаме светата обител и да се разходим из двора й.Хвърлихме един поглед на наскоро ремонтираната църква – най-автентичното място в целия манастир. Само част от нея реално е от времето на някогашния манастир преди да бъде опожарен на два пъти – при падането на крепостта Боженишки урвич, а след това и по времето на кърджалийте, малко след като манастира е бил възстановен за първи път. Сегашния си вид храма придобива след възстановяването му от местното население след 40-те години на XIX век.

                                              34.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  35.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Отправихме се към Аязмото – манастирския извор, на който се приписват чудеса и който според легендите е излекувал не един и двама с болежки и недъзи. И аз пих от този извор, за да утоля жаждата си и си пожелах да се изпълня с неизчерпаема енергия, която да ми позволи да обиколя всички прелести на родината ни.

   Там обаче попаднах на най-голямата си изненада свързана с този манастир. Видимо до естествения му дувар от едната страна – високите скали, се виждаше, че преминава рекичка, която през летния сезон пресъхва. Реката всъщност е Малък Искър и там до манастирското аязмо се виждаше, че манастира разполага със собствен водопад. Поне аз не зная за друг, който може да се похвали с нещо подобно. Можех само да си представя каква красота е през пролетта, когато всички се раззеленява и разцъфтява, а водопада е пълноводен и създава неповторим допълнителен колорит. Ако бях на мястото на игумена, дните ми по това време на годината щяха да преминават в размисли, молитви и четене именно там на това неповторимо място.

36.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Преди да тръгнем отец Михайл предложи да ни почерпи с „3 в 1“ – нямал кафе, но можел да сподели с нас, това което има. Стана ми приятно от поканата, но пък и сякаш ни досрамя да се възползваме. Отказахме любезно. Игумена ни посъветва по обратния път назад да се върнем по горския път, който минава над махалата и свързва селото с Боженица. Сякаш освен насоки за пътя, отеца ни даде и благословията си. Още не подминали и последните къщи на махалата и започнаха да се чуват притеснителни звуци откъм небето – някъде над Ботевград се бяха настанили буреносни облаци и припяваха тревожни песни. Но макар вече да бяхме се настроили, че по обратния път „ще ни върви по вода“, то ни се размина и не заваля. Именно затова си мисля, че бяхме получили благословията и застъпничеството на божия служител.

                     37.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  38.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Там зад възвишението се оказа, че е нямало кой да ги закриля – изпитали го бяха на гърба си мои приятели, които вече споменах, че отклониха поканата ми, за да отидат на палатка със свои познати. Е, разпънали ги тез палатки, там нейде в близост до нашия район, но се изсипал един проливен дъжд, мокри и унили си събрали багажа и се прибрали. Не пропуснах след това, да им го натяквам, не веднъж, че са взели неправилното решение, след като отказаха поканата ми. Явно досега ми със свят човек, какъвто бе отец Михаил, не ме беше направил по-добър и смирен човек. :)

   Крачейки по заобиколния път назад, използвах времето да се осветля по един въпрос – макар и християнин, то имам много празни петна относно религията си и в случая се възползвах да се ограмотя. Бях взел една брошура от църквата в манастира, озаглавена защо „християните палят свещ“. Ако преди това някой ме запиташе „защо“, то най-вероятно отговорът ми би бил „защото всички го правят“. А оказва, се че причините за това са не една, две, три, ами бяха описа цели осем: 1. защото нашата вяра е светлина; 2.светците са наречени „синове на светлината“ и това ни напомня за светлия характер на светеца пред когото палим свещта; 3.за да ни служи като укор за нашите тъмни дела и помисли; 4.за да плашим злите сили; 5. за да ни напомня, че Твореца първо е сътворил преди всичко светлината, с след това по ред всичко останало и т.н.

39.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   В късния следобяд, когато бяхме при колата си, имахме време да обърнем малко внимание и на самото село Боженица. Преминавайки през стария мост на р.Бабреш, табела приканяше туристите като нас да посетят църквата и килийното училище в селото. Спряхме пред една сграда в стар възрожденски стил, мислейки, че това ще да е килийното училище. Но, не. Това бе вилата на една жена, архитектка, възстановила тази възрожденска къща. Наистина страхотна къща. Тя ни насочи в правилната посока – и църквата и училището се оказаха, едно до друго в двора на траурния парк на селото. Не можахме да влезем да ги разгледаме отвътре, но им хвърлихме по един поглед отвън и надникнем през прозорците, за да си „откраднем“ нещичко и от вътрешността. Не разбрахме й откъде идва името на селото. Една от версиите, която по-скоро се разказва като забавен анекдот е, че когато френски кръстоносци преминали през селото и го видели, възкликнали „Боже, Ница“ :) Не съм имал щастието да посетя този крайбрежен френски град, но много се съмнявам, че има прилика с това иначе симпатично българско село. :)

                         40.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  41.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir  42.Bozhenishki urvich-Chekotinski manastir

   Както споменах вече, единствения леко нагарчащ вкус от разходката бе от онези нахални мушички, които не ни оставиха дори за миг спокойствие. Непрестанно трябваше да размахваме ръце, шапки, брошури и всякакви подръчни материали, за да може да се предпазваме поне малко от тях. Определено може да се каже, че на другия ден след нашето трипче имахме мускулна треска на горните крайници от това непрестанно размахване на ръцете, като перки на вентилатор. Но въпреки това си заслужаваше да минем, по един малко посещаван маршрут, но заслужаващ си по продължителния ход и леките неудобства.