пещера Орлова чука и крепостта Червен

   В промеждутъка от няколко часа, които имахме между велоразходките ни около с.Нисово, решихме да се запознаем, с други от основните забележителности на природен парк Русенски Лом. След като сутринта се бяхме изкачили в скалите, където бе разположен скален манастир, то сега ни предстоеше да се потопим дълбоко в недрата на същите тези скали в Поломието.

   Нашата нова цел бе пещерата Орлова чука. За целта се насочихме към гр. Две могили , след което се отклонихме към с. Пепелина в близост до което се намира пещерата. Не ни отне много време, все пак с.Нисово, се намираше на около 30 км, които без да бързаме особено взехме за малко над половин час. А, там бе видно, че хората са се събудили и също като нас са решили да се възползват от почивните дни. Бяхме пристигнали навреме, след 10-ина минути имаше час за влизане. Може би тук е момента да уточня, че посещенията, са само организирани и с водачи. Някъде бях прочел, че групите са максимум до 15-ет човека, но това правило явно е важеше в празничните дни, тъй като групата ни бе доста по-голяма от посочената бройка. То наистина е гадно, да си дошъл преди часа, в който е насрочен за посещение на група, но да не можеш да влезеш, защото бройката е попълнена, но пък и толкова народ като са вътре, няма как да чуеш „беседата“ на водача, а нашия смея да твърдя беше доста интересен.

   Имахме десетина минути за едно кафе, да се посъбудим, след като се бяхме одремали в колата, докато пътувахме – денят беше топъл за сезона и слънцето припичаше страхотно. Имахме време и да се „заземим“ за малко – да се излегнем на полянката и да се припичаме, наслаждавайки се на скалистия пролом на река Черни Лом.

                     1.Orlova Chuka  2.Orlova Chuka

   За да се влезе в пещерата, се слиза по стъпала надолу под скалния венец. И като казвам стъпала, то не си мислете, че става въпрос само за няколко – дори слизането по тях ни накара да се задъхаме. Входа е изкуствено прокопан и сигурно много се различава от този, през който овчарят от далечната 1941г. е влязъл за първи път в пещерата. Казвам за първи път, но разбира се става въпрос за последните няколко столетия, тъй като в недрата на пещерата са открити останки от оръдия на неадарталци, което е ясен знак, че някога тази пещера се е ползвала за дом от нашите предшественици. Иначе, това май е поредната пещера, за която чувам, че е открита от овчари – явно тях може един вид да ги обявим и като основателите на спелеологията в страната ни.

   Пещерата носи своето име на това, че на скалния венец над нея е имало силна популация на орли, който са гнездели там. В настоящето тя е дом на няколко различни видове прилепи, част от които са защитени видове. Например там научих за съществуването на голям и малък подковонос, за които като чух смятах, че е някакво екзотично животно, а то се оказа, че си е вид прилеп.

3.Orlova Chuka

   Веднага след като се влезе в пещерата се попада в така наречената Концертна зала. Ха, да видим дали ще може някой да познае защо се казва така? Да, оказва се, че и тази зала е подходяща за изпълнения на класическа музика, като това е установено от Русенската филхармония в средата на 70-те години на XX век и ако се вярва на гида ни, то тази традиция продължава и до наши дни, като се спомена м.Август и някакъв събор, но както казах, групата ни бе голяма и част от информацията трудно достигаше до ушите ни. И ако приемем, че овчарите са си потенциални спелеолози, то пък явно на всяка филхармония генетично и е заложено да свири по пещерите, тъй като не само тук има Концертна зала, а и на други места и са наречени по този начин, именно защо в тях са се състояли концерти.

                     5.Orlova Chuka  4.Orlova Chuka

   Ако приемем, че това с концертите е доста „рядка“ забележителност, то си има и една постоянна такава, с която пещерата се гордее и не се свени да я показва на всичките си посетители – „големия сталактит“, които е с височина три метра и половина и с диаметър около 50 см. За хора посещавали не една пещера, този размер едва ли би събудил сериозен интерес, но за Орлова чука си е наистина постижение, тъй като тя е от пещерите, които аз обичам – не от обилно накичените със сталактити, сталагмити и сталактони, а с просторни галерии.

                                  7.Orlova Chuka  6.Orlova Chuka

   Там можахме да видим и останки от древни гигантски пещерни мечки, които явно също са припознали в пещерата добро убежище, където да живеят и да създадат семейство. Зачудих се, дали обаче неандерталците и мечките са припознали пещерата за свой дом по едно и също време и ако е така, дали това не е породило леки дрязги в общуването им. Е, ако е имало такива междувидови спорове, то ако се съди по откритите скелети, става ясно кои са били победители в този конфликт.

   Разходката ни отведе до най-голямата и благоустроена зала – „Големите сипей“, където водачите изпробваха нашето въображение демонстрирайки ни различни скални образования на змии, дракони, футболист, тронове и т.н. Мисля си, че според това на кой от гидовете се попаднехме, то щяхме да видим различни тематични скулптурни композиции. В тази зала ни съобщиха, че в пещерата ще започне да се предлага и допълнителна услуга – сключване на граждански брак, като ни предложиха и промоция – за първата двойка ентусиасти, да е безплатно. Не зная от цялата група, колко несемейни двойки имаше, но лично от нашата дружина имахме една двойка, но макар и да ги наблюдавах как ще реагират на предложението, то не забелязах, то да предизвика сериозен интерес в тях. Явно няма аз да съм този, който ще пише разказ за първата сватба състояла се в Орлова чука.

8.Orlova Chuka

   Това, което безспорно най-много ми хареса и ме впечатли в тази пещера бе една много дълга галерия през която минахме. Там си представих как наистина в пещерата е имало подземна река, която е изваяла този страхотен релеф. Поглеждайки тавана на този „коридор“, сякаш виждах огледален образ на вълните на течаща река или море.

                     9.Orlova Chuka  10.Orlova Chuka

   В края на този „коридор“ на излизане, височината рязко падна и на моменти трябваше да се провираме. Интересното бе, че над главите ни се бяха образували своеобразни ниши, като ни уверяваха, че ако всеки си намери тази, която е точно по неговия размер, когато се изправи, или както аз сам за себе си го нарекох, ако открием точната „каска“ за ръста и главата си и намислим някакво желание, то ще се сбъдне. Е, това поне при мен не подейства, смея да заявя, тъй като това, което си пожелах, не само че не се случи, ами даже шансовете да се сбъдне в близко или далечно бъдеще съвсем намаляха и твърдо клонят към „нулата“.

   Посещението на пещерата бе много приятно и я препоръчвам, особено в летните жеги, там ще е рай. Важно е да се знае, че все пак заради популацията на прилепите, тя не е отворена за посещение целогодишно. Достъп до нея за туристи като нас има в периода от април до октомври. Но пък ако предпочетете да посетите Орлова чука в някой по-студен пролетен или есенен ден, то ще откриете предимството на това, да се изкачвате по обратния път до колите си – тези над 120-ет стъпала доста бързо ще ви загреят.

   Метнахме се на колата и веднага отпрашихме към следващата ни цел – крепостта Червен. Пътьом спряхме да й хвърлим един поглед отдалеч и отвисоко към селото и крепостта над него. Изглеждаше ни доста обещаваща и примамлива. Не губихме време, а продължихме да се запознаем отблизо с нея.

 11.Cherven

                    12.Cherven  13.Cherven

   Докато се придвижвахме, както често ни се случва, влязохме в дебат, как точно се произнася името на въпросния град, село, местност, забележителност… Тъй като общо взето сме от четирите краища на България, то всеки си има своя интерпретация, къде да поставя ударението в наименованието. Накрая спора се решава, с допитване до местните хора, които все пак би трябвало най-точно да знаят как се произнася името на дадения обект. Оказа се, че ударението в случая е на първата сричка.

   Крепостта, както и пещерата, бе разположена по поречието на р. Черни Лом, на високо плато над днешното село носещо името на тази славна в миналото ни крепост. Пристигайки пред входа на крепостта първото, което ни лъхна бе миризмата на кебапчета и ритъма на поп-фолк хит от последните години (или поне аз предполагам, че е такъв). С други думи, кръчмата в подножието бе пълна с народ и купона си течеше, но колкото и примамливо да ухаеше скарата, то ние за друго бяхме били път до тук. Залепихме се до информационната табела, за да се запознаем малко с историята на както се оказа, доста славна в миналото ни крепост, която заслужено си е била спечелила славата на една от най-трудно превземаемите по земите ни.

   Някога обикновените хора и пътниците трябвало да се изкачат по тясна скална пътека, за да достигнат до славния град. Ние също поехме по пътеката със стълбите, но не зная дали сегашната пътека бе по същия маршрут, където са били изсечени 235 стъпала.Признавам си, не съм броил колко стъпала сме изкачили, докато се озовем пред източната крепостна стена, но сякаш ми се струва, че са по-малко от онези оригиналните 235. Но както сега и някога е имало по-специални хора – знатните боляри, духовници, богатите търговци и занаятчии използвали по-обиколен, но широк и полегат път, разположен от северната страна на крепостта. Използвали са го защото най-вероятно не са ходили пеш, а са ползвали кой кон, кой магаре, кой луди да го носят…

                                 14.Cherven  15.Cherven

   Всъщност някогашния град-крепост се е състоял най-общо казано от две части – цитадела и същинска част. В цитаделата реално са живеели първенците и знатни особи на онези времена, а в същинската част – останалите хора. Реално това, което може да се види в момента е разкритата част на цитаделата, като нашата разходка започна от източната й крепостна стена, където за наше улеснение бе поставено табло на което нагледно можехме да си представим как е изглеждало някогашното селище.

                    16.Cherven  17.Cherven

   Навлязохме във вътрешността на цитаделата, устремени да видим незабравима гледка и … останахме много разочаровани. Мястото е уникално. Това, че с течение на годините, селището се е установило долу в долината на реката, е било предпоставка да се разкрият доста от основите на сградите в разкопките, които са се реализирали през годините. Но безхаберието, което заварихме, не ни даваше възможност да усетим духа на мястото – растителността беше доста избуяла и тревата бе станала толкова висока, че напълно бе скрила, това което е било разкрито с толкова много труд на археолозите.

                    18.Cherven  19.Cherven

   Признавам си – бях бесен и се чувствах ограбен. Не заради 4-те лева, който бяхме платили като вход, а за това, че нямаше да можем да видим истинската красота на това място, да можем да си представим какво е било преди няколко столетия, тогава когато тази крепост е преживявала своя ренесанс. Отдавна не си бяхме позволявали подобно нещо и то пък по време на почивките ни, които си организираме, но избълвахме хули по адрес на всички грижещи се за това място.

   Видимо във всеки от нас имаше разочарование, а като че ли най-голямо, то бе в „старшия“ – все пак той единствен беше идвал и бе виждал по-добри времена на този туристически обект, а и нали все пак бяхме в неговия роден край и на него му се искаше да ни покаже всичките красоти в пълния им блясък.

   Хвърлих един поглед през крепостните стени и се убедих колко стратегически е избрано местоположението. Как добре е съобразено, че реката и долината й осигуряват естествена защита, както от север….

                     20.Cherven  21.Cherven

…така и южната страна, откъдето имахме и допълнителен бонус – страхотна гледка към сегашното село Червен, което потомците на славната крепост, са изградили близо до водата и плодородните поля.

                     24.Cherven  25.Cherven

   Учените предполагат, че скалния рид е бил заселен още в края на II-то хилядолетие преди Хр. от траките, а след това след завземането на земите от римляните от I до V век, селището преживяло период на разцвет, докато хуните на Атила не опустошават земите наоколо. Сериозно увеличение на населението и развитие, крепостта преживява едва в края на Първото българско царство (около XI век), но това не продължило дълго, заради опустошителните войни водени с Византия.

   Най-големия си подем крепостта преживява по време на Второто българско царство, когато поради близостта си до столицата Търново, се превръща в основна защитна и отбранителна линия, както и в основен духовен център. Твърди, се че града е втори по значимост след Търново, като доказателство за това, е че населението му е достигнало до 10 хил.души – доста значима цифра за времето си.

                     22.Cherven  23.Cherven

     За значимостта му доказателство е това, че в крепостта е имала и свои „феодален замък“ – свързани административни сгради с вътрешен двор,от където се управлявал града-крепост, а около него пък били разположени жилищата на първенците боляри. А за какъв замък става въпрос само – бил е разположен на площ от 2 дка. И ние се пренесохме за момент в онова славно минало – „заземихме“ се на поляната, която някога е била вътрешния двор, ставал свидетел на най-важните събития в обществения живот на селището. Гледайки как нашата дружка се бе унесла в блаженство, сякаш можехме да видим трансформацията й от „горска фея“ в „болярска принцеса“, обикаляйки засмяна в и около замъка и закачаща се с най-смелите войни и посрещаща ги високо на кулата след победоносен поход.

                    26.Cherven  27.Cherven

   И ако нашата „фея“ се бе върнала назад във времето, за да се „превърне“ в болярска принцеса, то аз бях останал в настоящето и реших да изпробвам възможностите на съвременните постижения и по-конкретно оптическото приближение на фотоапарата, за да направя една скрита фотосесия на една съвременна принцеса.  :)

28.Cherven

   Завършихме разходката напускайки цитаделата през западната стена, където е реконструиран стар път към крепостта и където се намира почти напълно запазена една от кулите на крепостта. Твърди се, че тя е идеен прототип на възстановената Балдуинова кула на Царевец.

           29.Cherven  30.Cherven  31.Cherven

   Спускайки се по пътеката надолу към реката и паркинга можехме да хвърлим още един поглед към причудливите скални ниши, които най-вероятно някога са били манастири и можехме да се убедим отново колко трудно би било на всеки дръзнал да покори крепостта. Вече в подножието можехме да видим и една друга техническа забележителност на крепостта – един от двата тунела, които са достигали до извори, откъдето града е черпил вода. А легендата гласи, че в края на XIV век, когато ордите на султан Баязид I, обсадили крепостта, тя се е сражавала храбро и не се давала пред по-силния си противник и едва след като османците разбрали за извора и прекъснали достъпа до него, успели да покорят непримиримите крепостници. Едва ли е било точно така, но някакси придава героичен завършек на историята за крепостта.

                    32.Cherven  33.Cherven

   Виждайки на входа, човека който ни вземаше вход за посещение на тази забележителност, в нас отново се появи онзи гняв, който ни беше обзел при навлизане в крепостта и сблъскване със занемерената й поддръжка. Старшия явно бе набрал най-много, тъй като отиде да се разправя с него и да му обясни, че не е достатъчно само да се късат билетчета, но трябва да се полагат и грижи. Оказа, се че въпросния човек е общо взето човека-оркестър там и се грижи за всичко сам. Той е човека, който следи за таксите, за реда и някой да не руши, както и за поддръжката, включващата и косенето, но за зла участ косачката се развалила и била оставена в сервиз в Русе и от 3 седмици нямало никаква вест от монтьорите. Общо взето до полка позната история и от други места. Докато човека изливаше мъката си пред нашия приятел си мислех, за заведението до което бяхме застанали и как най-вероятно собственика му не взема никакво отношение към проблемите свързани с крепостта. Едва ли предлага помощта си за някой дребни неудачи и едва ли си дава сметка, че ако я няма тази забележителност, то няма да го има и бизнеса му.

36.Cherven

   Докато чакахме, нашия приятел да излее негативите ни, а човека срещу него да му се оплаче, намерихме една много интересна пейка до реката, наподобяваща българския трибагреник.

   Запитахме се и за произхода на крепостта – какво означава, откъде произлиза … На тези въпроси, тогава не можахме да намерим отговор, но в последствие в допитване до „чичко Гугъл“, то се оказа, че има няколко различни версии за произхода на името. Едната е, че града е основан от руски преселници от едноименния град в Галичка Рус. Други твърдят, че кръстници всъщност не са руски преселници, а украйнци. Трета теория е, че името произлиза от цвета на почвата в околността, съдържаща желязна руда. Народното предание пък е избрало далеч по лиричната версия, че името произлиза от неспирно работещите пещи за претопяване на метал, които през нощта осветявали небето в червено и това дало повод градът да бъде наречен така.

                                35.Cherven  34.Cherven

   Която и да е истината, за нас това ще си остане едно страхотно място, което си заслужава да посетим отново, в момент, когато косачката ще работи, хората ще са осъзнали колко ценно е това място за поминъка им и ще „запретнат ръкави“, за да го поддържат на висота, за да идват все повече и повече ентусиасти. А, ние ентусиастите има какво да видим там…