На гости на древните траки -Глухите камъни, Кромлех и Маджарово

   Бяха няколко почивни дни – страхотен повод да се съберем и да открием някое „ново“ (за нас) място от чудната ни Родина. Бе повод и да се върнем към една идея – всеки от нас да представи на останалите забележителностите от родния си край.

   Затова и дестинацията ни бе към … Ивайловград. За мен този край бе една загадка, от която не знаех какво да очаквам. Единствения ми досег до този миг бяха трима човека, които познавам и имат връзка с този край. И тримата страхотни хора. Това и че се намираше в любимите Родопи, ме изпълваше с много хубави очаквания.

1.Gluhite kamyni   Отново както много често се случва, нашата група се събра в Пловдив. С изключение на организаторката ни, никой не знаеше какво точно ни предстоеше да видим. Отправихме се към Любимец – за разлика от повечето хора, които вече предпочитат да пътуват до Ивайловград по магистралата за Свиленград и оттам през Гърция да достигат до града, то нашия маршрут бе по „стария“ път през „света Марина“. А за това си имаше причина както се оказа. Нейде там на „превала“ на пътя между Любимец и Ивайловград бе първата ни спирка. Щяхме да посетим едно от големите тракийски светилища по нашите земи. Местността известна като „Глухите камъни“. И за да не стане така, че някой да се почувства обиден, то трябва да подчертаем, че тази местност териториално е в землището на Любимец.  2.Gluhite kamyni

   Там някъде където шосето преваляше планината, води началото си черен път, които обещаваше да ни заведе до наследството на древните траки. Няма как да се обърка човек – имаше указателна табела, беседка за отдих, все ориентири, които привличат вниманието на човек. За момента бяхме единствените ентусиасти, нямаше други коли на импровизирания паркинг. И по-добре, някакси не ни блазнеше мисълта да споделяме преживяванията си с други тълпи. Може би е егоистично, ама какво да се прави… :) Тръгнахме по пътя, през широколистната гора, където тук-там вече есента започваше да рисува невероятните си пъстри шедьоври. Хубава и приятна разходка, следвайки малкото, но пък поставени на точните места табелки към светилището.

 3.Gluhite kamyni  5.Gluhite kamyni  4.Gluhite kamyni

   Глухите камъни са системна от четири скални блока, на които се оказва, че са обособени над 80 групи с общо от 459 скални ниши. Всеки, които се е сблъсквал някога с подобни тракийски скални ниши, знае за какво става дума – високо на някоя скала, има издълбани трапецовидни отвори, или повечето, с които аз съм имал вземане-даване са били под тази форма. Още в началото ни посрещнаха няколко отвесни, може би 30-ет метрови скали, които бяха прорязани с такива ниши. 6.Gluhite kamyni Когато за първи път видях нещо подобно, ни бяха обяснили, че това са урни, в които да се съхранява прахта на тракийските войни, след смъртта им. Даже тогава бяха подчертали, че всеки войн лично сам трябва да изкопае, своята ниша, в която в последствие да се положат тленните му останки или поне това, което е останало от тях. Не зная, дали това е точно така или дали въобще някой може да твърди със сигурност, че тези ниши са имали точно такава употреба, макар че повечето учени са се обединили около тази теория, че в тях се съхраняват урните с тленния прах на тракийските войни.

7.Gluhite kamyni   Някъде бях чел за една теория в която се казва, че тези ниши се ползвали вечер да се палят свещи, като по този начин да се изпълнява специфичен ритуал. Но това, може би е хрумване, на някого, излъчил своята теория около 14-февруари и на  когото явно му е писнало всички легенди да са свързани със смърт. Искал е да вярва в това, че траките са били „романтични натури“ :) Малко трудно обаче е да се „доверим“ на тази теория, тъй като в онези времена далеч от рицарството и ренесанса, по-скоро главната задача е била оцеляването и запазване на рода и едва ли е имало кой знае какви „купидонски“ настроения. А, и няма следи от опушване в самите ниши. 8.Gluhite kamyni

   Има някакъв чар и внушителност, когато се изправиш сред тези, издълбани скали и няма как да не се възхитиш на труда на някогашните предци, та дори и да си задаваш въпроса „И за какво им е трябвало да се катерят там горе и да дялкат скалата с примитивните си сечива?“. Там на една от скалите, в една ниша се помещава и така наречения „петроглиф“ – издълбана в скалата изображение, което аз поне определих на усмихнато човече. Оказа се, че тази изсечена рисунка е много ценна и това, което аз възприех на нещо подобно на емотикона, учените представят като „ладия, която пренася Слънцето“. Добре, че не съм някой учен, че просто не ми се мисли какви теории можеха да се появят в следствие на изкривения ми светоглед както в случая. :) Но поне си признавам, наистина мислех, че тази ценна находка е дело на някой наш съвременник и не я удостоих с фотозаснемане, за да я споделя с вас.

   Съвсем на един хвърлей място, при да ги наречем съседните скали, сякаш в подножието имаше пещера, която ни приканваше да надникнем. Оказа, се че е просто ниша – пещерата бе само в нашето въображение. Леко се разочаровахме, язък дето сложихме челник и се настроихме на авантюристична вълна. Попаднах някъде, че тез скали в които съзряхме миража на пещера, ги оприличават на Караджов камък, тъй като и тук между две скали, сякаш противно на логиката един камък се е заклещил и провиснал във въздуха. Това сравнение, мога да го приема и да си го представя, ама дали има нещо общо идея си нямам.

                                       9.Gluhite kamyni  10.Gluhite kamyni

   Последвахме изградените дървени перила и се озовахме в най-интересната част – място с разкопки, на което са открити останки от църква, което демонстрира, че това място освен за траките, е имало по-особен статут и за последващите ги религии.
Там се намира и каменния блок в които има издълбани две ниши, за които пак има разминаване каква е била целта им. Някои твърдят, че са гробници на знатни тракийски владетели, но пък други им опонират с това, че са много малки (особено една, в която трябва да се превиеш на две за да се побереш в нея) и в тях няма място за всичките неща необходи на владетеля за отвъдния свят. Други твърдят, че те са свързани с църквата, издигната в по-късни години, като се използвали за баптистерии – място където се извършвало кръщенето на вярващия.

                  13.Gluhite kamyni  14.Gluhite kamyni

   Току-до тези „килии“ пък в скалата са изсечени стъпала, водещи до върха на скалата, където пък имаме запазен скален резервоар за вода, изсечен в скалата. За някой мъник това може би би приличало на малък басейн в който някога са се плацикали в топлите летни дни, но едва ли някой преди време го е използвал за своеобразно джакузи, а по-скоро за по-практични цели – събиране и запазване на дъждовната вода.

   Ама сякаш някога много отдавна тези древни траки са имали пророчески способности, тъй като на това най-видно туристическо кътче от светилището се разкрива приказна гледка към началото на язовир Ивайловград при село Бориславци. Място покрай което се оказа, че предстоеше да минем след час-два. Имахме визуален контакт и с друга забележителност, която предстоеше да видим в тази няколко дневна обиколка – връх Шейновец.

                     15.Gluhite kamyni  16.Gluhite kamyni

   Поседяхме, поснимахме, наслаждавахме се на гледката и разбира се поздравихме нашата „организаторка“ на този тур за удачния избор. Дето се казва, само заради леката, разтоварваща разходка и тази красива гледка си струваше отбиването ни на това място. Всичко останало, което видяхме беше допълнителен бонус, заради което горещо препоръчваме и на други ентусиасти това място.

   Всъщност оказа се, че там явно някога е имало селище, с множество къщи, улици … място на което е кипял живот. Доказателство за това, бяха разкопките, които спорадично са правени на склона в посока р. Арда. Явно там още години на ред ще има занимавка за археолозите.

                        17a.Gluhite kamyni  17b.Glyhite kamyni

   На връщане се опитахме да намерим алтернативен маршрут към колата си, хей така да се запази традицията да не повтаряме пътечките, но нещо този път изчисленията ни не излязоха особено точни. Което едва ли е изненада, като се имат предвид резултатите ми по геометрия от ученическите ми години. :) 11.Gluhite kamyni Оказахме се на същия път от който дойдохме и там обърнахме внимание на една от информационните табели, на която бе обяснено, че местността е наречена „Глухите камъни“, тъй като межди скалните блокове няма ехо. Разбира се, не приехме тази информация за „чиста монета“, ами я проверихме лично – всеки един по няколко пъти. :) Имаше викане и крещене, но наистина никой не ни отговори. А, пък че бяхме на „територията“ на една от ентусиастките ни, то веднага си пролича – до Филката имаше спрял друг в автомобил и се оказаха, не само нейни познати, ами близки роднини. :)

18.Madzharovo   Следващата ни спирка в програмата – Маджарово. Явно все още ни бе рано да се представим на Ивайловград и този ден бе за периферията около него. :) А, какво щяхме да правим там – това бе оставено да решим на място – да има малко изненада и за нашата организаторка. Видяхме отблизо началото на язовира и поехме по пътя следващ течението на р.Арда. И малко преди да достигне до Маджарово – ето ти нещо познато от много снимки – може би най-известния меандър на Арда. Веднага го разпознахме и набих спирачките. Но сякаш и Фильо нямаше нищо против от това рязко спиране, явно и той искаше да поспре на това място да се наслади на гледката. Там където спрях в скалата е оказа, че има вход на пещера, явно все пак ни бе писано да се сблъскаме с такава през този ден. И докато останалите нахлузиха челника и се отправиха навътре в тъмните недра, то аз имах съвсем други планове. Задрапах право нагоре по ронливата почва на скалите, за да се изскача възможно по-нагоре и да си осигуря възможно най-добрата гледка към меандъра. Положих не малко усилия, но без особен резултат – не това бе гледката, която исках да видя.

                             19.Madzharovo  20.Madzharovo

21.Madzharovo

   Слязох, прашен, на места се попързалях и създадох неудобство на задните си части, но най-вече леко разочарован, че явно не това е мястото, откъдето съм виждал онези панорамни снимки. Долу, заварих горе-долу същото, с изключение, че моите дружки бяха пощадили д-тата си, но настроението бе подобно – челника не бе свършил никаква работа, било е тъмно като в … онова дето го споменах малко по-нагоре, на два пъти :)

                                      23.Madzharovo  24.Madzharovo

   Но пък ставайки дума за меандри, то този може да е най-често помещавания в интернет пространството, но безспорно нашия любим си остава онзи завой на Арда, над язовир Кърджали м/у Рибарци и Стар читак.

   Стомасите ни вече се обаждаха и решихме да похапнем в Маджарово. Макар и град, се изненадахме от размерите му, тъй като сме минавали през много по-големи села. Оказа се, че всъщност се намираме във втория най-малък град в България, след Мелник. По официални статистики градчето е м/у 500 и 700 души, но по-скоро постоянно живеещите са към долната граница. Някогашното село Ятаджик, било преименувано в Дупница?! Е, не казвам си, винаги съм се чудел откъде му е дошло на ум на някого да кръсти по този начин град в Югозападна България, а ето ти сега и тук се сблъскваме с подобно наименование. J Но след като установих, че произхода на името идва от старобългарската дума „доупина“, което ще рече дупка, отвор. Е, значи подходящо име си е било, като се има предвид, че града е мястото на някогашен кратер на вулкан. Именно поради тази причина се е дължало и някогашния икономически разцвет на градчето – развило се минното дело и добива на руди. Със затваряне на мината, района се е обезлюдил, но ако има нещо хубаво, то е че с изселването на хората, са се заселили едни стари обитатели на района, които се били махнали след идването на миньорите – лешоядите. И ако някога района е бил пълен с „ловци“ на скъпоценности, то в момента в топлите месеци може да се натъкнем на любители орнитолози „на лов“ с фотоапаратите си, да заснемат перфектната снимка на тези и други видове птици. 22.Madzharovo

   В центъра на градчето попаднахме на две заведения – избягахме от едното веднага, течаха ремонтни дейности и се слагаше навес, съответно това беше съпроводено с много шум. Предпочетохме отсрещното заведение на припек в градината. Оказа се, че хората имали работа да вършат, но първо взеха поръчката ни, сервираха ни храната и тогава изчезнаха доверявайки ни посудата си. Благодарим им за което, че не ни изгониха и натириха гладни. Явно в градеца има все още чест и достойнство съпоставимо с човека дал сегашното име на града – Димитър Маджаров, български войвода спомогнал за спасяването на много български бежанци от Беломорска Тракия в района.

   Имахме време да запитаме все пак какво може да се види в района – казаха ни няколко маршрута и пътеки, но за съжаление ние имахме вече само половин ден за околността. Не обичаме да претупваме нещата, особено когато става въпрос за любимите Родопи, затова бе решено, че ще има и друг няколкодневен тур в околностите. Но все пак имахме малко време и нямахме намерение да го пропиляваме.

   Затова продължихме по пътя – казаха ни за Кромлекс-а в посока Хасково, между селата Долни Главанак и Тополово. Не че знаех какво е Кромлекс, ама след пояснението, че е българския „Стоун Хендж“ си казах „ХА!“. Ако сте се сблъскали с героинята на Фредрик Бакман – Брит Мари, сте наясно че това е универсално възклицание, което може да изразява всичко – изненада, упоритост и какво ли не. В моя случай, имаше по-скоро значение на „Ти да видиш“. Това определено трябваше да се посети, мислехме си ние.

   Началото на пътеката към това поредно тракийско светилище, няма как да се сбърка, тъй като по средата на пътя м/у двете села, в нищото дето се казва, има изграден информационен център и паркинг. От там се поема по много добре очертана и застлана с чакъл пътека, с малко странна траектория. Защо и трябваше да вие тази пътека си е загадка за мен, но си го обяснявам с това, че може би не е трябвало да минава през нечии имот.

                                     25.Kromleh  26.Kromleh

   Разходката е кратка и приятна, може би затова е и толкова посещавана от стари и млади обикалящи района. Разминахме се по пътеката с няколко човека, на самото светилище имаше още, а преди да тръгнем пък други идваха. Имаше си трафик един вид. Но пък имаше момент в които все пак успяхме да останем сами и да се изпружим на скалата. Чухме някой да казва, че не било хубаво да се излегнем там, защото нямало хубава енергия, тъй като се ползвало за обреди и жертвоприношения. Споделям съм и друг път обаче, че аз не съм много по разпознаването на разните му енергии, нещо не ми се отдава да ги усетя. Ама там си ми беше екстра – енергията идваше отгоре, от хубавото септемврийско слънце ни действаше екстра.

   Иначе самото светилище представлява няколко побити в кръг, изправени камъка, разположени върху каменна плоча. Честно казано не зная колко точно са, не съм ги броил и не ми се цитира суха статистика, която всеки може да си намери. Името – кромлех обаче ми беше странно, но то си имаше логично обяснение – „кром“ – означавало кръг, а „лех“ – камък. Логично защото побитите камъните си бяха разположени в окръжност.

29.Kromleh

   Не ни се отдаде много да се припичаме излегнати на камъните по средата на светилището – „старшия“ нали си има тръни на д-тото и не го свърта на едно място, та се беше покатерил на едно дърво да направи по-добри снимки и след като ни беше запаметил на няколко кадъра се чу „Хайде сега махайте се, да направя и една хубава снимка“. Представяте ли си?! Не, че се гордея, ама след тази реплика ми идваше да взема някой камък (разбира се които не е част от светилището) и да го закопитя към дървото на което се беше покатерил. Може би, добрата ми душа, ме спря, а може би и присъствието на възрастна двойка, която се появи при нас. 😉 Така и така обаче беше „горе, горе на черешата“ (дървото не беше овошка, ама се сетих за песента), та поне направи фотосесия и на хорицата. Ама и те сигурно се замислиха дали да не захвърлят някой камък по него, но вече след като слезе и им каза „Ето ви снимките, дължите ми 20 лева“. Може би го спаси това, че ние се разсмяхме, а може би че хората бяха възпитани. Мъжа се оказа известен лекар и направо си станахме дружки с тях, след като се срещахме с тях и по други пътечки в следващите дни. :)

                                28.Kromleh  27.Kromleh

   Дойдоха още хора и тъй като не можехме да извършваме на спокойствие собствените си „ритуали“ – на припичане и заземяване, то решихме, че може би все още имаме време и за още една разходка. Отново се насочихме към Маджарово, по-точно на пътя на към Бориславци, откъдето ни обясниха, че води началото си пътека, която може да ни заведе до върха на скалите над красивия меандър на Маджарово. Перспективата все пак да видим тази гледка от птичи поглед бе прекалено изкусителна.

   Отбивката за пътеката намерихме, доста лесно, благодарение на обясненията, които бяхме получили, както и на това, че пътеката си беше направо черен горски път, които наскоро дори бе обработен много добре. Чак се зачудих да не сме поели към някое съседно село или ново сечище. J До 20 минути стигнахме един кът за отдих с маса и пейки за пикник и един бунар, дето му викаме по моя край, а иначе известен и като геран…Абе, кладенец с две думи. Хубаво местенце, да поседнем за малко, а още по-хубаво, че съответстваше на описанието дадено ни от жената в ресторанта. Бяхме на прав път.

               30.Madzharovo  31.Madzharovo

   Продължихме през гората, тук-там преминавайки през няколко заградени пасища, по които си личеше че животновъдството в района явно е възродено, даже стигнахме и до място на което имаше детски кът, с пързалка и люлки. Да насред гората имаше такова място. Може би местността бе свързана с някакво историческо събитие, на което се провежда ежегоден събор, но това не мога да потвърдя със сигурност, защото май не слушах жената точно в тази част.

                             33.Madzharovo  34.Madzharovo

   Малко след това достигнахме до поредната поляна, от която видно можеше да се ориентираме за маршрута ни. Оказа се, че пътеката по която бяхме поели бе доста заобикаляща към скалата към която се бяхме насочили. 35.MadzharovoПросто заобикалящия ни ландшафт го изискваше. Осъзнахме и нещо друго, че докато достигнем целта си ще ни е нужно поне още час-час и нещо и най-вероятно щяхме да сме там точно преди мръкване. А, макар и много пъти да съм използвал разни определения, че сме се изгубили или не знаем на къде сме тръгнали, то ние не сме безразсъдни авантюристи, все пак дори в ситуации в които сме се отклонявали от пътеките и маршрутите, сме били наясно, че ако до определено време не достигнем целта, то трябва да имаме време да се върнем по познатия маршрут и това да стане по светло. Затова и там разбрахме, че колкото и да имаме желание да погледнем от скалите към „извивките“ на Арда, то нямаше да е през този ден…36.Madzharovo Трябваше да се върнем ако не искаме да насилваме късмета си. Имаше разочарование, но не че сме били близо два часа път по черния път през гората – това си беше страхотна разходка. Лекото чувство на разочарование бе от това, че виждахме там близо до скалите село Горно поле, а ние бяхме преминали отбивката за него по-рано на връщане от Кромлех-а и ако бяхме спрели в него щяхме да имаме време да достигнем до целта си. Следващия път…

   Все пак чисто сърдечно нашия приятел в групата можеше да се похвали след тази ни разходка, че след екзотичните пътувания до Тайланд и Перу, е бил и на „Бали“. Е, не точно това Бали, известно от лъскавите туристически диплянки, по което мнозина въздишат. :) Неговите бали си бяха от слама и се забавляваше да прескача от една на друга – от „остров на остров“ :)

                          37.Madzharovo  38.Madzharovo

   И преди да отидем най-накрая да се запознаем с Ивайловград отново направихме едно спонтанно решение – решихме да се изкачим на едно възвишение в началото на язовир Ивайловград, точно преди с.Бориславци.

40.Borislavtsi

Добър завършек на деня, ден в който отново бяхме впечатлени от Родопите, ден в който отново се чувствахме на място, изпълнени с живот, ден в който усмивките не слизаха от лицата ни.

                    41.Borislavtsi  42.Borislavtsi

43.Borislavtsi