Лука – подценяваната част на Тоскана

   Исках да осъществя една своя мечта и да посетя едно място, което открих случайно, но се влюбих в него. Бе като любов от пръв поглед – силна и истинска. Едно място намиращо се на хиляди километра от мен – нещо като чат любов. 😉 Естествено, щом става дума за чужбина и мен, то шанса въпросното място да е в Италия е много голям. :) Е, така е, там бе. И тъй като мястото бе специално, то трябваше да отида там не с когото и да е, а със специални хора. А, опита ме е научил – става ли въпрос за пътуване в чужбина оптималната група трябва да е максимум 5-6 човека. Повече ли са – все се получават някакви леки „дрязги“. Четирима бяха ясни – все пак това бе моята мечта и желаех да я споделя, с хората, с които през последните месеци бяхме споделили множество пътувания и хубави моменти.  Оставаше въпроса дали да предложим и на други хора – исках това да е единодушно наше решение и без да се замисляме предложихме на други двама ентусиасти. Защо те? Ами, достатъчно бе че са готини, но имаше още нещо натежало в решението ни. Те бяха, двойка от известно време, влюбени, наслаждавайки се на себе си и хубавите неща около тях, а мястото на което исках да ги заведа определено бе много подходящо за двама влюбени.

1.Pisa2.Pisa   Самолетът ни кацна в Пиза, на едно не много голямо, но много симпатично летище. Този път полета ни мина без никакви инциденти, за разлика от предходната година, когато бяхме предприели обиколка из красивата и неповторима Тоскана. Бързахме да стигнем до ж.п. гарата, тъй като преди същинската част на пътуването ни имах още нещо, което да свърша. Вече стана дума, че година по-рано си бяхме спретнали обиколка на Тоскана, в която участваха 5/6 от сегашната ни група и тогава в маршрута ни попадна Пиза със своята красива катедрала и известна наклонена кула. На повечето от нас обаче ни се размина една друга цел, която бе в тогавашните ни планове – градче на около 26 километра от претъпканата с туристи Пиза, градче което не е толкова известно сред туристите и които в повечето случай му отделят едва няколко часа от времето си. Това е Лука.

   След около 40-ет минутно пътуване с влака, достигнахме до гарата на Лука. Вече минаваше 9 часа вечерта и бързахме да намерим квартирата си, първо да се настаним, а след това да се отдадем на италианските специалитети за вечеря. Реално става ли дума за Лука – туристите имат предвид стария град, ограден със запазените си крепостни стени. Всичко, което привлича вниманието им се крие зад тези стени – ние не бяхме изключение.

   Навлязохме през една от портите на крепостните стени, която е най-близо до гарата – Baluardo San Colombano, отвеждаща до една от големите забележителности на града – катедралата Сан Мартино. От там без да се бавим продължихме п/з площад Наполеон до църквата построена в чест на Архангел Михайл, зад която в една от малките улички бе мястото, където трябваше да отседнем.

3.Lucca   Захвърлихме багажа и се заехме да търсим място в което да хапнем – набързо се спряхме на едно ресторантче до нас. В Италия, ако започнеш да търсиш най-подходящото рискуваш да прекараш вечерта в безкарайно обикаляне и да си легнеш гладен. Има толкова много страхотни местенца, че да избереш най-доброто е “mission impossible”. Но въпреки бързия ни избор – нямахме грешка, бе вкусно, бе красиво, бе … като в Италия. А, аз бях доволен, че отново можех да си поръчам от любимия микс с колбаси и сирена.

                    4.Lucca  5.Lucca

   Преди лягане част от нас направиха една малка разходка, за да видим града и в малките часове на нощта, но за повече май просто нямахме сили. Явно, самия аз бях леко превъзбуден от това, че отново бях в любимата Италия и не можех да заспя, а на вън … започна да вали и то ако се съди по капките, които се удряха в прозореца, то валежа си беше доста сериозен. Започнах да се замислям, дали пък времето няма да ни поднесе кофти изненада този път.

                     6.Lucca-  7.Lucca

   На сутринта не е чудно – бях най-нетърпеливия и станах пръв, докато всички все още се излежаваха. Бе 7 часа, но БГ-време. Лука, все още спеше и не се бе събудил за новия ден. Но нямах търпение да го видя такъв – събуждащ се, с отварящите се магазинчета, учениците които тръгват за училище, с празните си улици… Направих едно кръгче из улиците – без да зная къде отивам, без карта, просто накъдето ми видеха очите.  След един час обикаляне, реших че моите дружки вече са се събудили и исках да направя и тяхното утро приятно – взех за всеки едно италианско късо кафенце. И успях да постигна целта си – невероятно е как няколко капки от тази кофеинова напитка зарадваха компанията. :)

                                            8.Lucca  9.Lucca

   Нашата разходка започна от площад Свети Михайл, до който се намирахме, като там на фона на едноименната църква и двореца Преторио (изпълняващ ролята на градски съд в наши дни), решихме да заредим и да стартираме обиколката си опитвайки още някой от деликатесите на италианската кухня, която ни предлагаше за закуска.

                    10.Lucca  11.Lucca

   Междувременно отново леко се смрачи и започна леко да ръми. Но това видимо не притесняваше жители на града, които продължаваха по пътя си, без да се забързват или да подтичват. Струеше едно страхотно спокойствие от тях, което се предаде и на нас – бяхме убедени, че това, че вали няма да ни развали разходката, а и настроението.

13.Lucca

                                            14.Lucca  14a.Lucca

    Вървейки из уличките на стария град нямаше как да не се сетя за думите на една госпожа, която обяснявайки ми преди време функциите на една програма и обяснявайки за графичните й възможности, каза че в едната част на екрана са функциите за дизайн както ги разбират италианците, а в останалата част са тези които използваме всички останали. :) Определено много точно изказване, защото тези хора сякаш се раждат с по-развито естетическо чувство, което можеше да се види от подредбата на магазините, от украсата по улиците, по начина по които ни поднасят храната дори.

15.Lucca

              16.Lucca  17.Lucca  18.Lucca

   Отправихме се към мястото, което се свързва с Лука, но преди това преминахме по тесните улички около музикалната академия и статуята на Луиджи Бокерини, един от синовете с който Лука се гордее. Знаменит композитор и виолончелист, които е роден в града, но творчеството му се проявява в далечна Испания, чийто поданик става в последствие.

                               20.Lucca  21.Lucca

    И ето, че достигнахме и символа на Лука – катедралата Гуиниджи или по-точно високата й 45 метра кула. В Тоскана може да се видят много кули, тъй като назад във времето е било модерно сред богатите родове да се строят кули към къщите им. Кулата на Гуиниджи е единствената запазена, принадлежала на някой от знатните родове. Това което я прави уникална е, че на върха и можеше да се види една мини-гора.

     22.Lucca  24.Lucca  23.Lucca

   Някога сем. Гуиниджи е решило да посади седем дъба на върха й. Твърди се, че дъбовете символизират обновлението и възраждането. Броят на дърветата не е подбран случайно, а символизира 7-те братя на рода. Семейството е най-влиятелното и известното през XIV век, като легендата гласи, че най-високите дъбовете са посадени от най-малкия брат  Паоло през 14 век. Съдбата на Паоло е трагична, както и на повечето братя, но историята гласи, че при осъждането му на смърт и точно преди екзекуцията му всички листа от дървото на върха паднали. Дали това е само легенда или не – не може да се твърди със сигурност. Факт е, че първите източници в които се споменава за кула, на върха на която има седем дървета е от XV-век, но най-вероятно през вековете дъбовете са били пресаждани и не са оригиналните дървета посадени от Паоло и неговото семейство.

                                 25.Lucca  26.Lucca

   А, гледката – какво да кажа – страхотно бе, че имахме възможност да хвърлим поглед от високо на града. Виждаше се катедралата, часовниковата кула и т.н.

                       27.Lucca  28.Lucca

    Билета ни бе комбиниран и включваше три обекта – освен кулата Гуиниджи, можеше да посетим часовниковата кула и ботаническата градина. Насочихме се по тесните улички към следващата панорамна гледка от която можеше да погледнем на града от високо.

   Часовниковата кула – Torre Delle Ore – това бе мястото по-което пак се катерихме по едни стотици стъпала, за да се насладим на гледката отгоре. Кулата е построена някъде през XIII век, като няма да е изненада, като спомена, че е принадлежала на някои от важните родове в Лука, докато през 1 390 година е закупена от „града“, с цел да се превърне в това, което е и до днес – часовникова кула. В началото механизмът е известявал за часа, само чрез звукови сигнали, докато през 1 754г.  не е „преработен“ и се сдобива с циферблат с римски цифри, с познатите стрелки със звезда в средата.

                                              29.Lucca  30.Lucca

   След като дълго време кулата е била в ремонт, то от около 2 години отново е отворена за посещение и ние можехме да се насладим и да друго типично за италианците арт изкуство. Украсените балкони, на които ти се иска да се усамотиш с любим човек, докато си сръбвате по едно „рестрето“ … или пък един Aperol Spritz. :)

                      32.Lucca  33.Lucca

   Има и една легенда свързана с кулата. За суетната Лусида Манси, която продава душата си на дявола, за да остане млада и красива. Но както при всяка сделка с дявола и тук имало уловка – след 30 години Луцифер щял да се върне и да си изиска дълга, да вземе душата на Лусида. Това щяло да стане на в нощта на 14 август, когато камбаната удари точно в полунощ. Минали 30-ете години и във въпросния ден, Лусида опитала да се измъкне, изкачвайки се на кулата и опитвайки да спре часовника, блокирайки камбаните известяващи полунощ, но не могла да се изкатери по гладката повърхност навреме  и дявола взел своята част от сделката. Какъв е извода от тази история – когато са нямали пластични хирурзи си е било кофти. 😀

31.Lucca

   Слязохме от часовниковата кула на главната улица Филунго (via Fillungo) и се насочихме към друго култово място в града – Piazza dell’Anfiteatro. Този „овален“ площад е изграден на мястото на някогашния амфитеатър, като контурите на някогашната древноримска арена, са послужили за линия по която да бъдат построени сградите, които опасват този площад. Може да се каже, че там бе „сърцето“ на града, с многото заведения, което е и „арена“ на много културни събития провеждащи се в града. Основата на някогашния амфитеатър сега се намира 3 метра под земята, като някога е имал 18 реда с места и е побирал около 10 000 зрителя. Има четири входа към площада, по един на всеки един от върховете на „овала“, а в средата е издълбан кръст, като всеки от „лъчите“ му сочи по един от входовете.

                         34.Lucca  35.Lucca

    Отново заваля, а ние потърсихме скривалище в една от големите църкви в близост до „Амфитеатъра“ – Сан Фредиано. Базиликата, чийто патрон е ирландския монах „донесъл“ през християнството в Лука през VI век. Не зная, дали някой каза молитва, но минути по-късно дъжда окончателно спря, а облаците отлетяха надалеч. За нас Сан Фредиано бе светеца на хубавото време. :)

  36.Lucca  37.Lucca  38.Lucca

    Там в пресечките около базиликата сме преминали покрай двореца Пфанер, но за съжаление тогава не предполагахме какво сме изпуснали. А, сега не бих повторил тази грешка, защото зад малките, тесни улички се оказва, че се крие една страхотна градина. Е, нищо де, next time или както би казал „Старшия“  – la próxima vez.

   Пихме вода от Fontana della Pupporona, който представлява една мацка, с разголена гръд, намираща се досами една от църквите на Пиаца Салваторе. Някакси да се чуди човек, дали точно там трябва да е мястото й – влизаш в църквата да си пречистиш помислите и излизаш и хоп, ето ти насреща веднага изкушение. Аз затова и не влязох в църквата, предпочетох да си остана с мръснишките помисли 😉

 39.Lucca  40.Lucca  41.Lucca

   Завъртяхме отново към стартовата ни точка – Piazza San Michele, като точно преди него се оказа, че се крие един друг площад, много специален за града. Нямаше как да го подминем, там гордо бе застанал паметника на може би най-известния лукезин – Джакомо Пучини. Мястото на паметника не е избрано случайно, просто да се запълни с нещо площада. Вляво от г-н Пучини можеше да видим родната му къща и балкона на който най-вероятно е гледал дали другите деца са излезли навън. Там, на площада бе и музея посветен на известния композитор. Той както и другия известен композитор роден в Лука за който споменах по-горе (маестро Бокерини), напуска града в посока Милано, където в началото бил смятан за посредствен композитор, представете си. Но, явно синьор Пучини си е бил перде, освен като добър композитор е бил известен и като луда глава, почитател на скоростите и изобретател на първия оф-роуд автомобил, както и един от първите в Италия с лиценз за правоуправление. Тоест от първите с шофьорска книжка. Изненадах ли ви с тази информация? 😉

                           42.Lucca  43.Lucca

   Но в онзи момент това което ни впечатли на площада бе, не това че тук е родното място на големия композитор – то ние малко си падаме „музикални инвалиди“ ставайки дума за оперно изкуство. За нас бе интересно, че там попаднахме на пазар на “handmade” неща. Имаше какво да се види, а с особен интерес наблюдавахме нашата „Мадам Бътърфлай“ (хей сега ми дойде да я нарека така, ставайки дума преди малко за Пучини), която след два дни имаше празник. Следяхме я внимателно, за да видим дали нещо ще я грабне, за да й направим подарък, които би харесала, но уви… Нямаше нещо което да има видим „уау“-ефект върху нея, тъй че не можахме да изпълним една от задачите си.

                        45.Lucca  46.Lucca  47.Lucca

   Време беше да похапнем. Минаваше пладне и бяхме решени да се посветим на една пица с чаша тосканско вино. Седнахме на централния площад – Piazza Napoleone. И що пък баш центъра да не е кръстен на Наполеон, след като сестра му Елиза Бонапарт управлява града заедно със съпруга си, когато Лука става княжество. Не случайно именно по време на нейното управление града е преживял един от най-добрите си дни. Друго си е „батко ти“ да е император. Иначе не бе зле фона на нашия обяд да е на фона на отсрещния Palacio Ducale di Lucca, където в днешно време се намира администрацията на провинция Лука.

48.Lucca  49.Lucca  50.Lucca

   След като похапнахме продължихме с обхождането на други от забележителностите на тосканския град – „чекнахме“ театъра, базиликата Сан Джовани и Репарата, както и катедралата Сан Мартино. Интересно е че, базиликата първоначално е изпълнявала ролята на катедрала на града, но в последствие Сан Мартино е извзела тази функция. Не помислих да видя интериора на двете духовни сгради – не съм от най-набожните хора, харесвам християнските духовни обители, но като архитектурни обекти по-скоро. Въпреки това ми се струваше не добра идея да нахълтаме в тези свети места за някои, натъпкани с пица и вино от скорошния ни обяд. Но колко съм бил наивен моля ви се – реално и базиликата и катедралата май в по-голяма степен изпълняват ролята на туристическа атракция отколкото на духовни средища – оказа се, че и двете се посещават срещу съответната входна такса.

  51.Lucca  52.Lucca  53.Lucca

    Нашата разходка продължи през Via del Fosso, разсичаща стария град по оста север-юг, като платната й бяха разделени от канал с вода, в който безгрижно си плуваха малки рибки. Nice, a? :)

                     56.Lucca  57.Lucca

   Бяхме се отправили към ботаническата градина, но както често се случва „старшия“ видя една отворена порта, зад която надничаше нещо като градина и нещо като вила. Що пък да не надникнем – идея пак дошла от човека от нас, които може да отиде да живее на другия край на света, хей така като на шега. Оказа се, че наистина сме попаднали в някогашна вила на някой от знатни първенци на Лука – villa Bottini. Видимо бе, че тя отдава е изживяла своята младост, но все пак си имаше своя чар, който нашата група оцени подобаващо.

58.Lucca  59.Lucca  60.Lucca

   В близост имаше и друга отворена врата, която примамливо подканяше „старшия“, тъй че се озовахме в още един двор – комплекса San Michelotto. Някогашен манастирски комплекс, сега дал подслон на един от филиалите на Държавния университет. Та затова не бе никак чудно, че в двора се сблъскахме с разни странни статуи от рода на „човеко-костенурка“.

61.Lucca

                                          62.Lucca  63.Lucca

   Повече нямаше къде да „кривнем“ – бяхме вече на входа на ботаническата градина, за да използваме и трета си опция за билета, които си бяхме взели за атракциите на Лука. И тъй като вече прекарвахме не малко време заедно и изчерпахме темите кой-какво е свършил докато не сме се виждали, то знаете достигнахме до онзи момент с безмислените спорове, по какви ли не теми. Е, така се започна и с нашата тема – аджеба, може ли да се разберем с хората в чужбина като им говорим само на български с натъртваща интонация и жестове. „Старшия“ каза – да, другите бяхме в опозиция. 64.LuccaРеши веднага да ни докаже теорията си. Още с влизането в градината се отправи към няколко работника и с тон на афектиран италианец, тоест леко подвикващ и размахващ ръце като вятърна мелница се опита да ги попита дали може да влезе в едно от явно сервизните помещения. Хич, не го и разбраха италианците, а в очите им се четеше по-скоро някаква загриженост, дали не са попаднали на някакъв човечец с някакви психически отклонения. :) 65.LuccaНа нас пък ни заприлича на онзи култов образ на Алеко Константинов – Бай ви Ганя. Нашата група виждайки тази неповторима комуникация – изпадна в истеричен смях. А, в погледите на италианците започна да се чете загриженост за още петима човека. :)

   Леко посърнал „Старшия“ се отдаде на разглеждане на флората в градината, докато му се налагаше, да слуша шегите ни на негов гръб, но ако някой си мисли, че това го е разубедило от идеята му – просто не го познава. :) Но да се върна на градината – три неща които ме впечатлиха. Първото бе табелките за слепи, които имаше до повечето екземпляри, за да може незрящите хора да придобият представа за това как изглежда даден екземпляр. Евала.66.Lucca

   Друго, бе малкото езерце с лилии, в което небрежно си плуваха десетки (а може и стотици) костенурки и рибоци. В интерес на истината, аз тогава се сетих за нашето си софийско езерце с лилиите в Борисовата градина. За съжаление там нямаме животински атракции, ама като се познавам, ако имаше костенурки и рибки, то щяха да се навъдят и рибари около него. Около езерото в Лука в този ден имаше две влюбени „гълъбчета“… От нашите си ентусиасти … Симпатяги. :)67.Lucca

   И третото – фен съм на кактусите, а там имаше десетки видове. Останалите май минаха транзит сред стъклените оранжерии, станали дом на кактусите и се поналожи да ме чакат малко, докато аз им обърнах нужното внимание. Казват, че кактусите били попивателни за негативната енергия и лошотията. Бяха ми подарили преди време един кактус и на предната ми работа, в която има бая „усойници“, този кактус растеше като разпран, а и колко много бебета имаше само – целия ни екип се беше сдобил с по едно малко бебе-кактус. След това пък като се преместих на място със страхотен екип, същия този кактус скоропостижно си замина. Кой знае, може би пък наистина има нещо в това, че ядат гадостите около нас.

                            72.Lucca  71.Lucca

   А, след като се поразходихме из кулите, тесните улици, гардините на старинния Лука, то оставаше да направим още нещо, за да може да си тръгнем напълно доволни от този тоскански град. Разбира се – разхода по крепостните стени. Ако някой си представя, че това означава, че ни предстоеше промъкване по безброй бойници, изкачване на кули и т.н., то би бил в голяма грешка. Крепостните стени, никога не са били използвани за защита и са превърнати в кръгова улица опасана с големи дървета, под чиято сянка туристите и местните може да се разхождат, да спортуват, да карат велосипед. Via delle Mura Urbane е едно страхотно място за забавление и поддържане на форма. Лука е един от четирите италиански града, които са запазили крепостни си стени непокътнати – Ферара, Гросето и Бергамо, също се предпочели разрастването на градовете им да не бъде за сметка на някогашните външни граници на градовете им. И доста добро решение – поне моето мнение.

74.Lucca

                         75.Lucca  76.Lucca

   Нашата обиколка на крепостната стена бе … полувинчата. Достигнахме до отсрещната точка площад Света Мария и решихме, че бе време да си отдъхнем малко, да се освежим и…да побързаме към едно от заведенията на Piazza dell’Anfiteatro. Там според програмата, която видяхме ни очакваше, концерт. Е, какъв по-добър завършек можеше да има престоя ни в Лука. Щяхме да имаме възможност да видим как се забавляват местните и да послушаме на живо италиански песни, от обичани в региона певци. Сравнително рано се „кордисахме“ на площада –  все пак трябваше да се вредим в някое от ресторантчетата и то на места от които да може да виждаме и сцената и изпълнителите.

77.Lucca   Оказа се обаче, че „представлението“ не е само на сцената издигната от организаторите на концерта в центъра на площада. Нашата маса също се бе превърнала в „сцена“ с главно действащо лице – „старшия“. Той отново бе готов да демонстрира идеята си, че може да се разбере без проблем с италианските сервитьори говорейки си на български. Фиаското от ботаническата градина, явно по никакъв начин не му бе повлияло. Дори напротив, бе още по-убеден. И твърдеше, че има успех – посочвайки бутилката вино и възкликвайки „още една бутилка вино, моля“ или поднасяйки фотоапарата си към сервитьора с думите „ще ни щракнеш ли“, то да получихме вино и да бяхме снимани… Е, да ама поръчвайки си салата и обяснявайки „без лук“, или по-скоро „б-ЕЕЕЕ-З Л-У-К“ хората идея си нямаха представа какво им говори този странен човек, а да не говорим, че всичките бутилки вино, които ни донесоха бяха напълно различни (а в сметката и повече). :) Определено ние много се забавлявахме със шутовските му изпълнения, но не така го приемаха всички. И ако единия от сервитьорите-усмихнат младеж се забавляваше и влизаше в роля, то негова колежка, видимо се обиди и започна да ни обслужва доста нервно и говореща и тя само и единствено на италиански. Бяхме малко като епизод на „Бай Ганьо … в Европа“, но беше весело.

                             78.Lucca  79.Lucca

   Някои от нас отидоха пред сцената и да потанцуват. Не и аз – иначе рискувахме с моите танци да обидим и изпълнителите и да провалим вечерта на много хора. :)

80.Lucca

   Не съжалявахме по никакъв начин, че избрахме Лука за наша отправна точка в пътешествието ни. Тоскана отново бе гостоприемна към нас, отново очарователна, отново съблазнителна и отново караща ни да мечтаем да се върнем в някое от нейните съкровища.

81.Lucca