Европа

Богиня Атина Палада била родена от самия Зевс – излязла от главата му и вместо да проплаче като новородено, тя издала боен вик, който разтърсил до основи Олимп. Нейните символи са щит, копие, маслиновото дърво, совата и змията. Тя е символ на вечната чистота, т.к никога не е имала любовна връзка. С едно изключение, за което ще ви разкажа по-късно.
Може би се досещате, че посоката на нашето поредно пътешествие бе столицата на южната съседка Гърция – 664-хилядната Атина. Групата бе от шестима ентусиасти, които познавате от другите пътеписи. Най-известният – „Парфюмето“, също бе тук разбира се. Read more

   Отново трябваше да станем рано, е не колкото предния ден, но все пак рано. Каква почивка е това, би казал някой, но истината е следната – на никого не му и минаваше мисълта да прекара времето си в сън на едно такова райско място. 😉

  Read more

   Рано сутринта отново бяхме яхнали влака от Лука за Ла Специя, откъдето трябваше да хванем пък регионалния влак до началната точка на същинската ни разходка. А  в самия влак бе странно – няколко спирки след Лука, когато се прекачихме на Виареджо, сякаш бяхме попаднали в … Африка. С изключение на две тинейджърки целия вагон се препълни с чернокожи, от Read more

   Исках да осъществя една своя мечта и да посетя едно място, което открих случайно, но се влюбих в него. Бе като любов от пръв поглед – силна и истинска. Едно място намиращо се на хиляди километра от мен – нещо като чат любов. 😉 Естествено, щом става дума за чужбина и мен, то шанса въпросното място да е в Италия е много голям.  Е, така е, там бе. И тъй като Read more

С усмивка на лице и лека носталгия се връщам назад към румънското ни великденско пътуване, за което другите ентусиасти намекнаха тук. Желанието ми е да започна този пътепис с чувствата, с които напуснах Румъния. Може би защото зная за живота по Румънско по време на управлението на Чаушеску, може би защото ми стана мъчно в някои моменти заради липсата на самочувствие на северните ни съседи, но някак си румънците ми станаха по-симпатични след тази тридневна обиколка – заради добротата си и простотата си в най-чистия смисъл на думата и следите, или по-скоро необратимите все още последствия, от комунистическо време. Някак си точно на място ми идва да цитирам част от „История” на Никола Вапцаров: Живот ли бе – да го опишеш? Живот ли бе – да го разровиш? Разровиш ли го – ще мирише и ще горчи като отрова. Read more

Все още сме в Копенхаген. Събуждаме се гладни. Едва дочакваме закуската. Хапваме на бързо, но обилно, че навън си е скъпарско. Вчера се наточихме на едно малко, симпатично ресторантче, но като видяхме цена от 90 евро за порция аржентинско говедо, подвихме опашки и се врътнахме към най-близкият хранителен магазин.

Read more

Не знам, как започна всичко, вече не си спомням. Но мисля, че бе нещо от сорта:

Телефонът извъня и последва бърз въпрос: „Искаш ли да прескочим за няколко дни малко по на север – пуснаха евтини билети? Ще бъдем по мъжки“. „И защо не?“, зададох въпроса на себе си и след секунда вече бях потвърдил.

Read more