Европа

С усмивка на лице и лека носталгия се връщам назад към румънското ни великденско пътуване, за което другите ентусиасти намекнаха тук. Желанието ми е да започна този пътепис с чувствата, с които напуснах Румъния. Може би защото зная за живота по Румънско по време на управлението на Чаушеску, може би защото ми стана мъчно в някои моменти заради липсата на самочувствие на северните ни съседи, но някак си румънците ми станаха по-симпатични след тази тридневна обиколка – заради добротата си и простотата си в най-чистия смисъл на думата и следите, или по-скоро необратимите все още последствия, от комунистическо време. Някак си точно на място ми идва да цитирам част от „История” на Никола Вапцаров: Живот ли бе – да го опишеш? Живот ли бе – да го разровиш? Разровиш ли го – ще мирише и ще горчи като отрова. Read more

Все още сме в Копенхаген. Събуждаме се гладни. Едва дочакваме закуската. Хапваме на бързо, но обилно, че навън си е скъпарско. Вчера се наточихме на едно малко, симпатично ресторантче, но като видяхме цена от 90 евро за порция аржентинско говедо, подвихме опашки и се врътнахме към най-близкият хранителен магазин.

Read more

Не знам, как започна всичко, вече не си спомням. Но мисля, че бе нещо от сорта:

Телефонът извъня и последва бърз въпрос: „Искаш ли да прескочим за няколко дни малко по на север – пуснаха евтини билети? Ще бъдем по мъжки“. „И защо не?“, зададох въпроса на себе си и след секунда вече бях потвърдил.

Read more