За десерт в плана за днешния ден, бях оставил едно място на което бях попаднал съвсем случайно при разглеждане на това какво може да видим пътьом. Оказа, се че е съвсем близо от мястото, където бяхме спрели колата си преди да се изкачим по хилядите стълби водещи ни при страшния Влад Цепеш и останките на крепостта му Пойенари. Общо взето след един завой и Read more
След като миналата година покорихме още един от планинските първенци на Балканския полуостров, то започваше в главите ни, да се заражда една идея – да превземем всичките им подобни на полуострова. Едни мои познати ми дадоха идея за Румънския Молдовяну. Елате с нас – поканиха ни те, но гледайки плана им за бясно препускане, отговорих Read more
Втори ден от волейболния ни уикенд в Бари. Но докато станеше време да стискаме палци и да викаме на финала за нашето момче, имахме други планове, не като волейболни фенове, а като ентусиасти.
Бях планувал да се озова в Южна Италия, представях си го да е през пролетта, когато всичко е разцъфтяло и преди да са паднали непоносимите жеги, но … Както много пъти правим си планове, а нещата се развиват малко по различно. Получих оферта да отидем в Пулия през месец Януари. „Абе, не ме занимавайте“ – е обичайния отговор щом стане въпрос за разходки Read more
Тръгвайки рано сутрин, още с изгрева и докато спътничките ми все още се пробуждаха си мислех как без напрягане се стигна до това пътуване, макар че ако хронологически погледнем, то не би изглеждало така. Преди около 4 години ме беше споходила една мисъл „Абе, дали да взема да се разходя до Олимп?“ и бързо зачезна. Година по-късно пак мислите ми се насочиха по темата и си казах „Ще отида някой ден при Read more
Гимараеш – това знаех, че е програмата ни за деня. Идея си нямах къде отиваме, но Адаша каза, че е едно страхотно градче в близост до Порто, където се подвизавахме през последните дни. Трябваше да хванем влака, но това се оказа, че ще се случи едва в по-късните сутришни часове.
През този ни трети ден, имахме отново половин свободен ден, преди да се отдадем на хобито си, заради което се бяхме озовали отново в Рим и не искахме да го похабим, както предния ден. Тогава уж трябваше да го посветим на припомняща обиколка из центъра на Рим с групата с която бяхме дошли, за да не се цепим все, но така се случи, че май нищо съществено Read more
След като събрахме сили с похапване, което бе нещо средно между обяд и вечеря и след като краткото преваляване ни отмина, беше време да продължим с разходката ни из това страхотно местенце наречено Тиволи.
Бхме видели, че в близост до площад Пиаца Гарибалди, се издига крепост, която нямахме против да поразгледахме. Read more
Бях отново на път за Рим. Преди няколко години имах щастието да посетя „вечния град“, но бе толкова за кратко, а аз бях толкова впечатлен, че си дадох едно обещание – да се върна отново и да го разгледам както трябва. И изпълних обещанието си – преди две години се върнах и обикалях и обикалях, къде ли не в града и Read more
Богиня Атина Палада била родена от самия Зевс – излязла от главата му и вместо да проплаче като новородено, тя издала боен вик, който разтърсил до основи Олимп. Нейните символи са щит, копие, маслиновото дърво, совата и змията. Тя е символ на вечната чистота, т.к никога не е имала любовна връзка. С едно изключение, за което ще ви разкажа по-късно.
Може би се досещате, че посоката на нашето поредно пътешествие бе столицата на южната съседка Гърция – 664-хилядната Атина. Групата бе от шестима ентусиасти, които познавате от другите пътеписи. Най-известният – „Парфюмето“, също бе тук разбира се. Read more