Гимараеш – родното място на Португалия

   Гимараеш – това знаех, че е програмата ни за деня. Идея си нямах къде отиваме, но Адаша каза, че е едно страхотно градче в близост до Порто, където се подвизавахме през последните дни. Трябваше да хванем влака, но това се оказа, че ще се случи едва в по-късните сутришни часове.

   Е, аз лично не го разбирам онова постоянно мрънкане с което се сблъсквам, когато отидем някъде в странство и все има недоволни, че трябва да се става по-рано. Ми де да знам, когато имам малко време и искам да разгледам възможно повече от новите места, не мога да си представя, че ще се излежавам до късно. Да не говорим, че лично аз мога да компенсирам по-ранното ставане с поспиване в транспортното средство докато се озовем до следващото място към което сме се отправили. Култов е случая в едно от пътуванията ми до Рим и околията – в един ден успях да подремна в самолета, в автобуса в който пътувахме до центъра и във влака до съседното градче, до което се разходихме. :) Само в метрото не можах да поспя, но не защото ми липсваше желание – просто пътувахме доста кратко, само няколко спирчици. 😉

1.Porto railway station4.Porto railway station   Та макар, че другите от трупата ни да бяха решили да поспят малко повече, мен сън не ме ловеше и не ми се седеше в квартирата, затова излязох на малка сутришна разходчица из втория по големина град в Португалия и заявих на Адаша, че ще отида направо на гарата. Дето се вика – от съм спомени няма.

   Разбира се, по никакъв начин не съжалявах, че излязох преди другите – винаги съм твърдя, че един град, за може да се каже, че си го усетил трябва да го видиш през деня, вечерта и когато се събужда. Е, аз имах щастието да видя, как Порто се разбужда в този делничен ден. Разходих се по вече познатите улици и някои непознати и се отправих към гарата, където останалите вече бяха пристигнали. Самата гара в Порто си е своеобразен музей и една от задължителните спирки за туристите, тъй че дори и да не пътувате за някъде оттам, то пак си е задължително да се посети.

                                3.Porto railway station  2.Porto railway station

   След около час-час и малко се озовахме на гарата в Гимареш, като след кратка справка за разписанието с влаковете в обратна посока, последвахме няколко от табелките, които ни  упътваха в посока центъра на града, като бързо се озовахме на един от главните булеварди на града – Alameda Sao Damaso, с приятна градина обособена между двете платна на движението. Тук е разположена и една от многобройните църкви в града – Sao Francisco, готическо здание построено през XVв., но дължаща днешната си визия при обновяването си два века по-късно.

 4a.Guimaraes  5.Guimaraes-Sao Francisco church  6.Guimaraes-Sao Francisco church

   Времето се беше доста смръщило, което явно допринасяше за това да е доста спокойно,макар да бяхме в центъра на града. Намерихме и едно-две магазинчета за сувенирчета, като всеки бе зает да търси от своя си вид – един събира стъклени преспапиета, друг картички, трети особен вид магнити и т.н. Аз също си имам свои „странности“ в това отношение, но не можах да си харесам и го оставих за по-късно. В интерес на истината всички се заглеждахме в чадърите, които търговците предвидливо бяха извадили, но пък все се надявахме да ни се размине дъжда и сякаш никой не искаше да предизвиква съдбата с една такава покупка. :)

7.Guimaraes-Lardo do Toural   С леко напътствие се запътихме в западна посока, като в края на улицата, където се съединява с площада Lardo do Toural, бе запазена между сградите една малка част от някогашната крепостна стена на града, с голям надпис „Aqui nasceu Portugal”, което в буквален превод означава „Тук се роди Португалия“. Доста високопарно изявление от страна на града, но както ще стане ясно по-нататък в повествованието ни, то си има доста силни доводи за едно подобно изказване от страна на местното население.

   Самия Lardo do Toural е един от най-централните и важни площади на града. Считан днес за „сърцето на града“, през XVII в. е било широко място пред главната порта на града, което е било използвано за търговия на добитък и други стоки. Век по-късно на мястото е имало изграден градския парк, който в последствие е изместен в покрайнините, като в днешно време може да се каже, че е една от главните търговски зони.

8.Lardo do Toural-Basilica de Sao Pedro   В началото на „ларго“-то можеше да видим красив фонтан – още едно нещо, с което може би щяхме да запомним това симпатично градче. Навсякъде човек можеше да се натъкне на множество фонтани и фонтанчета, които не мога да крия много ме радват, тъй като дават един допълнителен колорит на всяко място. А, ако са повечко – само може да адмирирам това.

9.Lardo do Toural-Basilica de Sao Pedro   Разбира се на такова място няма как да не е разположена и някоя църква – в случая Базиликата св.Петър (Basilica de Sao Pedro). Тя не може да се похвали обаче с добра съдба – строежа и започва през първата третина на XVIII в., но е трябвало близо век и половина до окончателното й построяване, като това дори е условно, тъй като по план е трябвало да бъде изградена още една, втора камбанария, която и до ден днешен не е построена. 10.Lardo do Toural С църквата е свързан и един от най-трагичните инциденти в новата история на града, когато на 1-ви декември 1942г., след сутрешната меса, стотици вярващи влизат в църквата за да получат милостиня от комат хляб, в онези гладни години на Втората световна война. Под тежестта им обаче, няколко дървени греди поддават, като част от конструкцията се срутва, като има много ранени, а за съжаление десетима (половината от които деца) намират смъртта си под руините.

   След площада свърнахме по една от пресечките, за да се натъкнем на поредната църква в града – Sao Domingos, а за да се има предвид, колко голямо значение са отдавали местните на вярата си е достатъчно да се  спомене, че дори красивата сграда до самата църква, в която дни се помещава частна социална институция, специализирала се в подпомагане на възрастни хора, има собствен параклис, буквално на метри от входа на самата църква.

                                                11.Guimaraes-Sao Domingos church  12.Guimaraes

   Върнахме се на „главната“ улица и продължихме в търсене на туристическия център – разбира се следвахме не шестото си чувство , а една табела. :) Намерихме го без проблеми, малък офис, но с много любезни служители, които ни съдействаха и ни въоръжиха с готина туристическа карта, с която можеше да се ориентираме по добре.  guimaraes-tourist-map

14.Guimaraes   Разбира се на кръстовището до информационния център можеше да се види поредната водна „композиция“ с фонтан със статуята на Мария да Фонте – жена която се смята за подбудител на народно въстание срещу управниците на Португалия през 1 846г. – Революцията на Миньо. Тогава възникнало сериозно социално напрежение в следствие на народното недоволство, породено от новите военни закони, касаещи набирането на войници, изменението в данъчната система и забраната за извършването на погребения в църквите. Бунтът бил толкова сериозен, че се достигнало до 8-месечна гражданска война, която била потушена с намесата на чуждестранни военни сили.

 34.Guimaraes  Въоръжени с „помагалото“ в ръце веднага се насочихме към главните забележителности на града – някогашната крепост и дворец, около които има обособен красив парк. За съжаление обаче, времето реши да ни поднесе неприятна изненада – освен че облаците се сгъстиха, започна да ръми, като трябваше да вадим чадъри, дъждобрани – кои каквото си има, като се очертаваше приятната разходка да бъде потопена в реки от дъжд. :( Но пък замисляйки се не мога да се оплаквам кой знае колко, тъй като се получи добре, тъй като и без това ни предстоеше да посетим двореца, където щяхме да сме на закрито и сухо.

20.Guimaraes-the fortress   Но с цел да проследим историческия път на Гимараеш, а не нашия собствен, първо ще се спра на посещението ни, не на замъка, а разположената в близост крепост. През X в. околните земи са били управлявани от графиня Мумадона Диаш, най-влиятелната жена в северозапдните земи на Иберийския полуостров. След смъртта на съпруга си решава да основе манастир в долната част на Вимаранеш (както тогава се е наричал града), които заради благосклонното отношение на тогавашните първенци се е радвал на благоденствие и множество дарения, което пък от своя страна е привлекло и други хора да се установят около него и така да се поставят основните и заселването на бъдещия град. Доброто материално състояние на манастира била притегателна сила и за честити нападения от страна на маври и норвежки племена. За да може да се опази манастира от тези непрестанни набези, графинята нарежда да бъде изградена крепостта, която да защитава манастирската обител.

 17.Guimaraes-the fortress  Един век по-късно замъка се разширява при управлението на граф Хенри и графиня Тереза, която е била незаконна дъщеря на Краля на Леон и Кастилия. Провъзгласена от баща си за графиня на Португалия, заедно със съпруга си Хенри е назначена за владетелка на тази област. След смъртта на краля, се провъзгласила за Кралица на Португалия, което от своя страна довело до остри брожения с нейната полусестра и нова кралица на Кастилското кралство – Урака, като в крайна сметка Тереза била привикана в кралския дворец и принудена да признае васалната си роля към кралство Леон и Кастилия.

16.Guimaraes-the fortress   Междувременно в началото на XI в. (няма да уточняваме годината, че и там историците си имат спорове) графа и графинята на Португалия се сдобиват с наследник – Афонсу Енрикес. За родно място се смята именно замъка в Гимараеш. Макар и с подкастрени „криле“, графиня Тереза не престанала да мечтае за собствен трон, като продължавала да изисква да се обръщат към нея като „Кралица на Португалия“. Графинята явно успяла да предаде мечтата и на своя син Афонсу, които също мечтаел за своя собствена корона, но ако тя правела сложни планове, включващи и сделки с „врага“ в лицето на един от най-силните кастилски благородници Фернандо Перес де Прада, то сина спечелил уважението на местните благородници, които застанали зад него. 18.Guimaraes-the fortress

   Стигнало до битката при Sao Mamede на 24 юни 1128г., в близост до Гимараеш, в която едни срещу друг се изправили поддръжниците на Афонсу срещу армията на Тереза и кастилския й любовник… Битка между син и майка… Битка за Португалия… Победата в тази семейна война била за младия наследник, битката е приета за основополагането на Португалия, като независима държава, а Афонсу Енрикес за първия португалски крал. 21.Guimaraes-king Afonso IЕ, докато последното станело факт щели да минат 11 лета, през които Афонсу щял да се титулува като „Принц на Португалия“, до поредната голяма победа над маврите, когато единодушно е провъзгласен за ‚Крал“ от своите войници. През 1143г. този му статут е признат официално и от останалите му съседи – кралете на заобикалящите го кралства.

   Та ето защо са претенциите на Гимараеш, че е родното място на Португалия. Реално обаче, града е бил столица на новата държава за много кратък период, като след това тя (столицата) е изместена в Коимбра и Лисабон, но пък никой не може да отнеме гордостта на Гимараеш, че е дала първия португалски крал и именно там се е родила държавата им.

19.Guimaraes-the fortress   В наши дни посещението на замъка е свободно, с изключение на кулата, но за там важеше билета, които имахме за замъка, тъй че можехме да се запознаем с историята му, но най-вече да хвърлим един поглед от високо наоколо около крепостта – виждаше се и малката църква Sаo Miguel do Castelo, за която се твърди, че е извършено кръщенето на бъдещия крал Афонсу.

22.Guimaraes-Palace of the Dukes of Braganza   Както стана дума, в близост бе друга от основните атракции на града – Двореца на херцозите на Браганса. Построен до крепостта, в първата четвърт на XV в. от съименика на първия португалски владетел – Афонсу, граф Барселос. С кралска кръв във вените си, бил незаконен син на тогавашния крал Жоау I Паметливия, тогавашния граф решава да се установи в Гимараеш с втората си жена, след години прекарани в дипломатическа служба в чужбина. Предполага се, че именно живота му в странство се е отразил и на самата архитектура на двореца, които е със северен, нормандски привкус. 23.Guimaraes-Palace of the Dukes of Braganza В периода в които започва строежа на двореца Афонсу става първия херцог Браганса, титла дадена от регента на непълнолетния тогава крал (пак) Афонсу V, като се счита за основател на династия, която в последствие дава някои от кралете на Португалия, както и някои от императорите на Бразилия.

24.Guimaraes-Palace of the Dukes of Braganza   В интерес на истината замъка не може да се похвали, че е бил „домът“ на херцозите на Браганса за дълго време – още към края на века те са избрали за своя „база“ друг свои дворец, като постепенно запада, докато се стигне до там, че през XVII в. официално е позволено да се използват камъни от фасадата му, за строежа на един от манастирите, като през следващите векове, примера бил последван от множество други хора, които си „беряли камъни“ (както казваха едни роми, хванати в крачка да крадат тухли от една постройка). Мълвата гласи, че бая къщи са били изградени с камъни от двореца. През XIX в. пък руинитему са били използвани за казарма и настаняване на кавалерийски полк. 28.Guimaraes-Palace of the Dukes of Braganza

27.Guimaraes-Palace of the Dukes of Braganza   През XX в. двореца е обявен за паметник на културата и започва неговото възстановяване, както се твърди, в оригиналния му вид. Други сведения пък посочват, че замъка, така и никога не е бил завършен напълно или че никога не е имал подобен блясък – това оставям на португалските историци да си уточняват, аз приемем, че реставрационните дейности са имали за цел да покажат ценни експонати и начина на живот в едни други времена, преди няколко стотици години.

29.Guimaraes-Palace of the Dukes of Braganza   Та първия етаж си е истински музей с балната зала, залата на изгубените стъпки, спалните на херцога и херцогинята, като там може човек да види  колекцията от хладни оръжия и гоблените. Никоя от вещите не претендира да е била собственост или част от ежедневието на първите херцози Браганца, но експозициите бяха интересни, особено за нас, дошлите от хиляди километри разстояние, от място със съвсем различен бит.

30.Guimaraes-Palace of the Dukes of Braganza   Дворецът разполага със собствен параклис, които също е една от големите му атракции, но любопитно е да се знае, че всъщност втория етаж си е действаща резиденция на президентското семейство и може да отсяда там при посещения в града. Е, там разбира се посещенията са ограничени – допуска се само португалския елит и техните гости, а ние не бяхме нито от едните, нито от другите. 😉 31.Guimaraes-Palace of the Dukes of Braganza

   След като приключихме с някогашните „твърдини“ дъждът бе поспрял. Но явно облаците само ни чакаше да се покажем на открито, тъй като отново започна да пръска. Трябваше или да продължим не много приятната си разходка под дъжда или отново да намерим някакъв подслон. И тъй като вече бе настанало обедно време, то решихме да дадем още един шанс на слънцето да се покаже, докато ние похапнем някое местно ястие. За целта решихме да отидем „на гости“, на Мумадона, но не известната г-жа Диас, основателката на някогашния манастир около който се е зародил града, а на близкия ресторант. Е, оказа се, че не сме сбъркали, тъй като това ресторантче, се оказа много добро попадение. А аз този път заложих на морската кухня и си поръчах риба, която беше страхотна на вкус и си заслужава всеки един цент (а те центовете бяха повечко 😉 )

                                35.Guimaraes-restaurante Mumadona  36.Guimaraes-restaurante Mumadona

   А след страхотния обяд, се оказа, че отвън вече не вали и имахме страхотно време за доразглеждане на града. Точно покрай ресторанта ни преминаваше една от най-старите (ако не и най-старата) улици на Гимараеш – rua Santa Maria. Създадена някога да свързва манастира създаден от Мумадона, разположен в долната част на селището и крепостта находяща се в горната му част. Улицата в която се спуснахме без да се замислим, улица която ни пренесе сякаш назад в миналото, улица около която можеше да видим няколко забележителни сгради-символ на архитектурата, спечелила на историческия център на града да бъде включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

                                    37.Guimaraes-rua Santa Maria  38.Guimaraes-rua Santa Maria  39.Guimaraes-rua Santa Maria

   На нея можеше да се види един от най-богатите манастири в града – Санта Клара, градската библиотека, нямаше как впечатление да не направи къщата с арката, под която можеше да минем като през тунел. Уличка по мой вкус, напомняща ми за една друга южноевропейска държава към която имам особена слабост. 😉 А в случая почувствах и едно от малкото предимства на това, че допреди минути се беше изсипвал проливен дъжд – нямаше ги тълпите от хора, които обикновено биха се стичали по тази уличка.

                                     40.Guimaraes-rua Santa Maria  41.Guimaraes-rua Santa Maria

   Следвайки rua Santa Maria достигнахме до едно друго емблематично за Гимараеш място – Largo da Oliveira. Красив площад заобиколен от красиви живописни къщи, които са характерни за северната част на страната. Това е предпочитаното място за гости на града (а за местните) на което да отдъхнат от разходките си или от (не толкова) забързаното си ежедневие, спирайки се на някое от многобройните заведения за по едно кафе, коктейл или нещо за хапване. 42.Guimaraes-Largo da Oliveira-Padrao do Salado Името си дължи пък на едно маслиново дърво, което расте на площада и за което легендата гласи, че е там от първите дни на съществуването на града, но истината е, че сегашното маслиново дърво е засадено там, след като старото не оцелява през годините. Но пък разбираемо е, че е нямало как площада с маслиненото дърво да остане без свой символ. :)

43.Guimaraes-Largo da Oliveira-Padrao do Salado   Около самия площад се намират не малко забележителности, които с струва да се видят. Точно до маслината е издигнат готическия паметник Padrao do Salado – малък павилион построен през XIV в. по заповед на крал Афонсу IV. Това е мемориал в чест на постигната голяма победа от португалци и кастилци срещу маврите от Гранада и Мароко при река Саладо.

44.Guimaraes-Largo da Oliveira-Padrao do Salado and Nossa Senhora da Oliveira chirch   Там се намира и църквата de Nossa Senhora da Oliveira – съзидана на територията на някогашния манастир изграден от Мумадона Диаз. Възникването на църквата в подобен вид (тъй като в последствие е претърпявала значителни ремонти и идейни изменения) може да се причисли след 1342г., но реално подема в строителството се случва към края на века, след една от историческите битки при Алжубарота между португалското кралство и кастилската корона,когато крал Жуао I насочва значителни средства за строежа й, в изпълнение на обет даден към светицата преди самата битка. Може да се досетим за какво и се е примолил и кой  е излязъл победител от  битката. 😉

45.Guimaraes-Largo da Oliveira-Nossa Senhora da Oliveira church   На този централен площад можеше да се насладим и на сградата с „арките“ (както аз си я нарекох), в която някогаш се е помещавало кметството, а днес е разположен Музея на примитивното съвременно изкуство. Странно име за музей, чак ми бе любопитно да видя какви са тези „примитивни“ и „модерни“ експонати, ама след като вече имахме слънчице което ни се усмихваше навън хич, не ни бе да се завираме вътре по музеите. :) 47.Guimaraes-Largo da OliveiraА пък защо кметството се е изместило мога само да предположа – с нарастване на града, явно се е увеличил и административния апарат, което е изисквало и по-голяма сграда, а пък и най-вероятно също е било проблем, че няма как „градските“ първенци да достигат до там с колите си – все пак едно време е, било лесно да се мине с коня по тесните улички, ама сега как да се проврат с лимузините и то по вече пешеходната зона. 😉

48.Guimaraes-Praça de Santiago   Ако пък случайно човек не си е харесал някое от заведенията на площада, то ако мине под арките, би се озовал на друго „култово“ за града място за отмора и бичене на „айляк“ – Praça de Santiago. Отново много приятно площадче, със заведения, на който туристите могат да се отпуснат между разходките си. Ама ако някой се сети да пита каква е разликата м/у “largo” и “praça” – идея си нямам. :) Споменавам го щото и аз самия сега се замислих по въпроса. :)  51.Guimaraes

   Ако се върнем към largo da Oliveira, то трябва да споменем задължително, че там зад маслиненото дърво, се бе скрил може би най-известния музей в града – Алберто Сампайо, кръстен на видния португалски историк и разположен в три от сградите на някогашния манастир Nossa Senhora da Oliveira, като целта е била хората да може да се запознаят със съкровищата съхранявани от манастира (а и не само там) – скулптури, дърворезби, църковно облекло, като може би най-интересния експонат е туниката на Жуао I от спомената вече битка при Алжубарота.

50.Guimaraes   Нашият път обаче както стана дума заобикаляше музеите на закрито и продължаваше сред малките улички на стария град – нещото което за нас бе ценно и най-хубавия експонат. Бе приятно да се любуваме на страхотната архитектура и да намерим поредното площадче, както в случая се бяхме озовали на Largo Joao Franco, където се намира апелативния съд и църквата на милосърдието, докато отново излезем на познатия ни Largo do Toural. 52.Guimaraes

   Направихме един полукръг обратно на първите ни стъпки в града, за да се озовем до едно друго largo – Largo Republica do Brazil – хем една от главните улици, хем една чудна цветна градина, място което имаше какво да ни покаже. В единия край може да се види един от уникалните за Гимараеш параклиси посветени на Страстите Христови – пътят и страданията, които Христос е принуден да изтърпи заради нашите грехове (поне така твърди една книга). Някога през 1727г. са били изградени седем такива параклиса из града, но с течение на времето с промените в устройствения план на града, те са били местени неколкократно, като в днешни дни са оцелели само пет. Всъщност малко по-рано бяхме попаднали и на втори от тях на rua Santa Maria.

                                                53.Guimaraes-Largo Republica do Brazil  54.Guimaraes-rua Santa Maria

   На отсрещния край пък гордо се извисяваше църквата Nossa Senhora da Consolação and Santos Passos – някогашния малък параклис от XVI в., които два века се превръща във внушителното бароково здание, което гордо пъчи снага в центъра на града. Няколцина решиха да я разгледат и от вътре, но явно заради досадните туристи, достъпа бе леко ограничен.

  55.Guimaraes-Largo Republica do Brazil-Nossa Senhora da Consolacao and Santos Passos church  56.Guimaraes-Largo Republica do Brazil-Nossa Senhora da Consolacao and Santos Passos church  59.Guimaraes-Largo Republica do Brazil-Nossa Senhora da Consolacao and Santos Passos church

   Имахме още малко до влака ни и решихме да се възползваме да хвърлим един поглед на града от високо. За целта трябваше да се качим до върха Penha, най-високата точка на планината Сера де Санта Катерина, която се простира до сами града. Принципно изкачването до там е лесна работа – има изграден кабинков лифт, които качва желаещите за десетина минутки. За съжаление  обаче работещите на лифта явно си бяха спретнали една следобедна „сиеста“ – лифта не работеше, а оправданието бе, че било много ветровито…ама тези ветрове май само те ги усещаха и бяха само в техните глави…гадове.

33.Guimaraes   И тъй еднодневната ни разходка извън Порто се оказа едно чудесно попадение, за което никой от над не съжаляваше, че сме предприели. Не случайно Гимараеш е бил избран за Европейска столица на културата през 2012г. и ако човек има път в близост си е направо задължително да се потопи в „люлката на Португалия“.