Алберобело – в селото на приказките

   Бях планувал да се озова в Южна Италия, представях си го да е през пролетта, когато всичко е разцъфтяло и преди да са паднали непоносимите жеги, но … Както много пъти правим си планове, а нещата се развиват малко по различно. Получих оферта да отидем в Пулия през месец Януари. „Абе, не ме занимавайте“ – е обичайния отговор щом стане въпрос за разходки в зимните месеци, та дори и да става въпрос за южните части на континента.

   Е, да ама сега получих предложение на което нямаше как да устоя. То по принцип ми е достатъчно да се спомене Италия и вече стягам багажа. Ама става ли въпрос и за италиански волейбол – то тогава и багаж не ми трябва. J А офертата бе място в Италия, в което не съм бил, с посещение на “Final four” за Купата на Италия – с участието на четирите най-добри волейболни отбори… С участието на най-титулувания български треньор… С участието на най-добрия ни волейболист… Нямаше как да откажа подобно изживяване.

1.Bari

    Турнира бе предвиден да се проведе в Бари, но като едни истински ентусиасти, нямаше как да се задоволим само с посещение в спортната зала, а трябваше да опознаем и някое страхотно място в околността. И тъй като имахме ограничение от гледна точка на времето, понеже следобедите бяха запазени за волейболните страсти, то избрахме за разходките си най-близките сред топ дестинациите на Пулия.

   Първия ден бе предвиден за Алберобело – градче на около 60-ина километра южно от Бари. Сформирахме група от 7 човека – един пълен състав за волейбол (като се включи и либерото). И как да стигнем до там освен ако не с влака. Транспорта, които винаги ме е откарвал до желаното място в Италия. Станахме рано и добре, че имах предварителни напътствия от приятели, които бяха пътували до там – реално трябваше да хванем регионалния влак, за който билети не се продаваха на централната гара, а в специално офисче, до което се стига преминавайки по подлеза под всички коловози. Бяхме точно минута преди тръгването на влака – доволни и запъхтяни, че сме достигнали навреме. Но явно подтичването ни бе напразно – влака закъсня поне с 10-ина минути.

2.Conversano

   Настанихме се удобно в него – аз вече бях готов да се отдам в „царството на сънищата“, но няколко спирки по-нататък влака се изпълни с тълпи ученици. Хм, беше събота, но явно бе учебен ден, като се има предвид как бяха изпълнени раниците им. И точно напипах „ваксата“ да се изолирам от шума, който вдигаха и влака спря на поредната спирка. И всички взеха да слизат.

5.Conversano   Странно – според информацията ни трябваше да сме на директен влак и не трябваше да има прекачвания. Кондукторите обаче ни подвикваха да тръгваме с тях и скоро излязохме от района на ж.п. гарата и закрачихме по една стръмна улица. Озовахме се при една бензиностанция и добре, че в групата ни имаше едно момиченце полиглот, което поназнайваше и италиански, та разбрахме, че трябва да чакаме някакъв автобус, който да ни откара по нататък до съседния град, откъдето отново да се метнем на влака. Колко време – никой не знаеше.

   Според информация на спирката се бяхме озовали в Conversano, градче наполовина на пътя ни. И се намирахме в сърцето на това китно градче. Историческия център е „втъкан“ в средновековен замък и макар да бяхме на метри от него не можеше да се впуснем в разглеждането му, тъй като очаквания автобус трябваше да мине съвсем скоро. Ама да имам крепост „под носа“ и да си седя мирно и тихо… Не става…Затова и бързо се спуснах да пообиколя малко, но все пак запазил „здравия разум“ и можещ да хвърлям по един поглед към спирката, за да спринтирам ако автобуса се появеше.

                               3.Conversano  4.Conversano

   Видях малко, но мога да препоръчам някой минава ли оттам, да се спре за едно капучино и да се разходи около старите крепостни стени. Едва ли ще съжалява. Но аз трябваше да тичам – задаваше се един автобус. Оказа се нашия.

  След кратка разходка из провинциалните пътища, ето че се озовахме в друго градче, което фигурираше в разширените ми плановете за посещение на Пулия, но което отпадна заради съкратена ни програма покрай волейбола. Имах чувството, че някой си прави кофти шега с мен – показвайки ми от какво съм се лишил в името на любимата игра. Всъщност Кастелана Гроте (градчето в което ни остави автобуса) е свързано тематично с играта заради, която се бяхме озовали в тази част на страната – един от елитните отбори в „Серия А“ е именно от тук , макар да играе мачовете си в залата в Бари, в която предстоеше да отидем следобеда. Но не заради това бях включил Castellana Grotte  в своите маршрути, заради една от големите природни забележителности в тази част на Италия – пещерата дала името и на самия град. 6.Castella Grotte

7.Castella Grotte   Само че нас автобуса ни остави в близост до ж.п. гарата и освен една разходка по ж.п. линиите до самата гара друго не успяхме да видим, но и вече закъснявахме с програмата и единственото, което живо ни вълнуваше бе дали ще може да продължим скоро пътя си. За наш късмет след 15-ина минути от посока Алберобело пристигна един влак. Кондукторите, които чинно пътуваха с нас дадоха наставление на нашата спътничка назнайваща италиански да се качим в последните вагони. Оказа се, че първите продължаваха за Бари, а за тези в които ни насочиха закачиха един локомотив и поехме към нашата цел.

8.Castella Grotte    Някъде впоследствие ми попадна информация, че това неудобство е било причинено, от до болка познат и по нашите ширини проблем – откраднат кабел по трасето, кой знае може и от наши мургави събратя.9.Castella Grotte Но ако си мислите, че това е било съпроводено с някаква паника от страна на кондукторите, то няма такова нещо – и те не бяха много наясно какво се случва, получава информация мимоходом, но всичко си мина без да се създават някакви излишни драми…Ей, така се живее по 100 години… че и отгоре. :)

   А пейзажа наоколо леко-полека започваше да ни подготвя какво да очакваме съвсем скоро. То и затуй не се бавихме много при пристигането си и направо се насочихме към центъра. Няма да се правя на интересен, от многото снимки, които бях виждал имах известни очаквания пред какво ще се изправим.

10.Alberobello-map   Озовавахме се на площада пред общината на градчето, но нямахме време дори да хвърлим по един поглед наоколо, а се насочихме към църквата „Света Лучия“ 11.Alberobelloнамираща се на един хвърлей място, нетърпеливи да следваме табелите за Rione Monti , един от „кварталите“, в който се стичат туристите от цял свят.

   И там до църквата на една понорамна тераса пред нас се разкри, буквално приказна гледка. Сякаш ни предстоеше да навлезем в някоя приказка, гледайки тези еднакви, белосани къщички подредили се на отсрещния склон. Определено гледката беше над моите очаквания, а трябва да призная в случая те не бяха никак малки. Даже нямах търпение, да се наснимам от тази страхотна позиция, исках час по-скоро да сляза долу и да се потопя в този приказен свят на трулите. Оставих останалата част от „отбора ни“ да се снимат и селфират (това трябва да е термин за човек, правещ си „селфита“)  и се запътих с бърза крачка да се изгубя из малките улички.

                                    12.Alberobello  13.Alberobello

   Всъщност улицата, която разделя тази „стара част“ от модерния град някога назад в годините, в доста далечните години, е била река от която местните са черпели  вода за нуждите си. Макар че имайки предвид геоморфоложката структура на района, то едва ли е ставало въпрос за някаква постоянно пълноводна река.  Сега обаче ако не знаете тази информация, едва ли бихте предположили, че китното площадче Largo Martellotta се е намирало на брега на преминаваща река.

                                     15.Alberobello  16.Alberobello

   Насочих се по може би най-посещаваната пешеходна уличка в квартала via Monte S.Michele, но преди да отдам вниманието си изцяло на десетките, а може би и стотици различни магазинчета, работлнички и заведения разположени по нея, станах свидетел на нещо което не може да се види всеки ден. Няколко човека, местни жители се бяха скупчили около един приклекнал мъж, всичките с доста разтревожени физиономии.14.Alberobello Оказа се, че човека се бе надвесил над телцето на едно мъничко кученце, с размерите на пинчер, което лежеше по гръб и беше опънало крачката си. За моя голяма изненада, човека му правеше сърдечен масаж, а клетата животинка не проявяваше никакъв признак на живот. Една от госпожите пък се развъня по телефона, явно търсейки помощта на някой ветеринар – не бих се учудил ако се окаже, че има някаква „Спешна ветеринарна помощ“. Но докато госпожата се обясняваше по телефона, то усилията на човека, влязъл в ролята на парамедик, дадоха резултат и мъника се завърна сред „живите“. Е, как да не се почувстваш в „царството на приказките“ ми кажете.

   Оставих хорицата и домашния им любимец да се радват един на друг и поех по уличката, хвърляйки по един поглед в ляво и в дясно, наслаждавайки се на тази причудлива архитектура. Бях опиянен, че цялата тази красота не я споделях с никого и нямаше кой да ми се изпречва пред погледа, а и пред обектива. Все пак си има и предимства да се посети някое място извън сезона, когато няма тълпи от туристи, от които понякога не може да се докоснеш до атмосферата. Е, сега всичко наоколо сякаш бе за мен, сякаш имах VIP-билет, сякаш бях на частно посещение…

              17.Alberobello  18.Alberobello  19.Alberobello

   … е не чак толкова сам. :) Имаше едно куче, което проверяваше качеството на материите на продаваната стока в едно от дюкянчетата, на припек бяха излезли и продавачките от магазините, тук-таме се забелязваше и по някой турист, а разбира се току се появяваше и някой от спътниците ми. Но явно и те като мен имаха нужда да останат за малко сами сред уличките и да се насладят на тази атмосфера. 20.Alberobello

   В моментите в които оставах сам, сред тези приказни „трули“, имах чувството, че съм попаднал в света на смърфовете. Хич нямаше да се изненадам, ако от някоя врата се покажеше Смърфът Мърморко, мрънкащ, че някакъв си български волейболен запалянко, се шляе по улицата му… Или пък поглеждайки в някое от магазинчетата да видя Очилатия Смърф да майстори нещо… В някое тъмно кътче да се спотайва и дебне лошия Гаргамел…При всеки шум да си мисля, че Непохватния Смърф е изтървал нещо… И в един момент като че ли наистина се озовах в този свят на Смърфовете – зад ъгъла към мен се задаваше красивата Смърфиета, обляна от слънчевата светлина зад нея, а аз като Храбрия Смърф наперено закрачих срещу й. И както се случва в онези идилични моменти в рекламите и комедиите … след като се чуе един дращеш звук от рода на „гръъъъъ“… се оказа, че не съм се пренесъл в света на анимациите, а съм в настоящето, а красивата Смърфиета, се оказа „майната“, която ми подвикваше „Абе, къде се запиля?!“ :)

22.Alberobello  Но да се върнем назад към историята… Произхода на тези красиви къщички – „трули“, се приписва на древна Елада и Анадола. Самата дума произлиза от гръцката „толос“, което означава кръгова куполна конструкция, каквато са имали гробниците в Крит и на Агаменон в Микена. Подобни къщи с конични куполи е имало и в Анадола, като все още може да се видят в древния град Harran. Не е чудно, че тези архитектурни решения са достигнали по тези земи – да не забравяме, че все пак мореплаването е било добре развито по тези географски ширини и е било нормално да се обменят идеи дори в строителството.21.Alberobello

   За налагане на трулите като повсеместно строителство в областта Пулия, след XVI век имало буквално, ама буквално много благоприятна почва. Имайки предвид варовиковата структура на скалите и възможността им лесно да се моделират в строителни блокове, позволявайки да се изгражда така нареченото „сухо“ строителство – без  да се прилага спойка от хоросан и цимент. Политическата обстановка също дала своя дан. По онова време областта била под короната и управлението на Неаполитанското кралство, като имало закон, че не може да се създават нови населени места без предварителното одобрение на краля. 23.AlberobelloЯвно обаче, управляващите областта графове не са си падали по „бюрокрацията“, та затова се спрели на тези тип „постройки“ за работниците си изпратени да разчистят тези земи от горите, с цел повече обработваеми земеделски площи.  :)  За изсичането на същите тези гори, които са дали името на това невероятно градче. Алберобело, в превод означава именно „красиво дърво“. Един малък парадокс. 😉 24.Alberobello

   Друга причина да се наложат тези жилищни конструкции е вечната игра на „котка и мишка“ между населението и бирниците. Този пуст мерак да се излъжат данъчните и държавата, да не се плати някой данък, кара хората да измислят какви ли не заобикалки на действащия закон. Та и тогаз, след като постройката не е иззидана с хоросан, не се е считала за масивна постройка и съответно не са се плащали данъци на неаполитанския крал. Ако дойдат на проверка, колко му е да махнеш част от покрива и да твърдиш, че това не е къща и си живееш под звездите. ☺ Предполагам обаче, че в последствие са настъпили разни изменения в данъчните закони и днешните собственици едва ли може да се възползват от технологията на сухото строителство, за да не плащат налози. И пак някакъв парадокс – „трулите“ някога построени за да не влиза пара в хазната, а днес носещи бая финанси в общинския бюджет.

   Тъй разхождайки се по уличките достигнах до края на „кварталчето“, където се оказа че има църква. Е, то в Италия църкви да искаш, ще каже някой…Факт… Ама тази си бе определено по-различна. И няма как все пак в града на трулите, то и църквата Parrocchia Sant’Antonio di ALBEROBELLO, някакси предполагаше вместо с куполи, да е с … трули. :) 25.Alberobello

26.Alberobello  Преди век и малко, тогава Италия си е била монархия и са си имали крал дето е командвал парада – Виктор Емануил III. Ама да не се бърка с онзи дето в центъра на Рим са му спретнали онзи чутовищен, бял монумент – онзи е бил II (втори). Та третия от поредицата или дето чичо Митко Пенев би го нарекъл Виктор Емануил Три, издал указ с който Rione Monti (дето аз тука му викам „квартала“) се обявява за национален паметник и се забранява изграждането на модерни сгради. Но един от свещениците в региона се притеснил, че протестантството се разпространявало и вярвал, че ще го възпре с построяването на нова църква в района. Ама освен, че трябвало да се умилостиви „онзи на небето“, не трябвало да се предизвиква и гнева на „онзи с короната“, та така през 1945г. се появила „църквата с трулите“. А, разправят, че църквата била много старомодна и закостеняла. :)

27.Alberobello   Време беше да намеря моите хора. И къде мислите, че ги открих? В едно от магазинчетата, но ако си мислите, че избираха сувенири, много се лъжете. Бяха на дегустация на едни ми ти ликьорчета. С едни такива съсредоточени физиономии, все едно гледате журито на някое от онези тв-сапунки тип „master chef“. Викам си и аз ще се включа. Пробвам две-три (май че направо си бяха четири-пет), ама труден избор ви казвам – не може да се прецени толкова лесно. Викам пак да пробвам, да не вземе да подценя някое. Мръдна госпожата до касата, да продаде някой сувенир и си викам, да потретя, да не стане някоя грешка. Последното ми колебание бе между два вкуса – бадем и пъпеш, та трябваше пак да се опита… 28.AlberobelloАко го бях оставил до това положение без да излъча победител, то все едно щях да съм някоя пиянка, а не жури. Накрая отсякох – пъпеша е „нумеро уно“. Ама ми стана и едно такова съвестно – викам си дай да си взема една колбичка от 200 ml, дето се вика, жената поне да е на себестойност от моята дегустация. :)

   Въпреки задълбочената „дегустация“, излизайки навън, се оказа, че погледа ми не е замъглен и разфокусиран. Но може да  бъркам и именно от този момент да е било усещането ми, че се намирам в селото на Смърфовете, а не от самото пристигане. :) Ама все си мисля, че имам достатъчно богато въображение и не ми трябват разни ликьорчета, за да се отнеса в „света на приказките“ :) То по-скоро си е въпрос на диагноза. :)

    Някой от компанията спомена да отидем да похапнем в някое заведение – да, бе да – викам си аз. Дошъл съм в тази красота и ще взема да се забия в някоя тратория – как ли пък не. Аз ще обикалям – им заявих, майната и тя тръгна с нас, а пък някой от нашите,  явно от журито от преди малко, също участвал активно в дегустирането, се провикна „Да обиколим и другите магазинчета, дето предлагат дегустация на ликьорчетата…“ :) Ей, това вече си мязаше на някаква форма на алкохолизъм .

33.Alberobello  34.Alberobello   Продължавайки разходката си, обаче си мислех и за негативите на посещението на Алберобело извън сезона. Все пак зима бе по този край и макар да нямаше студ, с които свързваме този сезон по нашия край, не можахме да се насладим на цветната ферия, която италианците успяват да създадат с всичките саксии с цветя, сложени навсякъде за украса. Лозичките, които се срещаха тук-там също не се бяха разлистили… Представям си просто каква красота щеше да е да попаднем по време, когато всичките тези растения разцъфтят в цялата си прелест на фона на белотата на къщичките. Но така е в живия живот – няма пълно щастие.

37.Alberobello   В съседните улички попаднахме на поредното дюканче, в което отново се разливаха ликьорчета за дегустация. Влязохме, но не съблазнени от алкохолните изпарения, а от възможността да се запознаем по отблизо с това архитектурно постижение – коничните покриви на трулите. От задното дворче на магазинчето можеше да се покачим на един от покривите и да видим майсторството на местните строители. 38.Alberobello

   И освен изработката, другото което прави голямо впечатление по заострените покривчета е, че тук-там са изрисувани с разни рисунъци. Макар и не на всички къщи, то на не малко от тях може да се видят странни символи.

36.Alberobello     Тези символи може да ги разделим на три вида. “Primitivi” или такива който се свързват с древни култове, почитащи най-вече гората (дърветата). Поне по мои наблюдения, тази група от символи не бе от най-предпочитаните, ама за това според мен си има чисто практично обяснение – то тези символи са най-много втъкани орнаменти в тях и съответно най-сложи за правилното изрисуване върху такова голямо „платно“ каквото се явява покрива на къщите. Втория вид символи са „Cristiani”  или тези свързани с християнската религия. Именно към този вид спада и този наподобяващ сърце пронизано от стрела. Предполагам, че за мнозина, както бе и за мен, то туй ще да е некакъв „либовен“ символ, ама нейсе.  Този знак се свързва с Дева Мария, но пък може да се счита и за любовта на майката към сина й, видяла го разпънат на кръста. 32.Alberobello

   Третия вид се свързва със астрологичните (зодиакалните) знаци  – групата  „Magici”. Интересното е, че моят зодиакален алберобелски символ, съвпадаше с този на „майната“ – и двамата се оказваше, че сме подвластни на Марс – викам си не е случайно явно, че сме предприели заедно това ми ти пътуване. Дето се вика на един акъл сме си – то и затова обикаляхме по покривите там. :) Това с изрисуваните покриви обаче, доколкото разбрах е „традиция“, възникнала доста по-късно, с модата да се реставрират старите трули и обявяването им за забележителност, тоест може да ги сложим по-скоро като добър „маркетингов“ подход за привличане вниманието на туристите. :) Нямам против за такива възникнали в последствие традиции, след  като се вписват толкова добре. :)

    29.Alberobello  30.Alberobello  31.Alberobello

   Но има и нещо друго, отличаващо покривите на трулите, един от друг. На всеки един от тях има връх (като на коледна елха) – „pinnacoli”. Върховете са от ръчно изработен камък, като заглеждайки се в тях, установихме, че има голямо разнообразие. Твърди се, че всеки един от тези “pinacoli”, е своеобразен подпис на конструктора, подписвайки по този начин своя шедьовър.

                             40.Alberobello  41.Alberobello  42.Alberobello

   Има и друга особеност на някогашните „трули“, които не се виждат. Характерно за тях било, че в земята под тях, са се изграждали цистерни, като по този начин се е решавал проблема с набавянето на вода за нуждите на хората, населяващи го.

   Глада се обаждаше осезаемо вече и решихме да хапнем нещо на бързо, на крак. Влязохме в една пекарна от която се разнасяше божествено ухание и ето, че отново се събрахме с останалите от групата. Явно и те бяха подушили благоуханието и не бяха останали равнодушни. Подкрепих се набързо с две “panzerotti“, прокарвайки ги с моя отколешен „приятел“ по тези земи синьор Moretti и докато другите отидоха да се насладят на джелатото или някое капучино, аз реших да направя последна обиколка по някои от уличките, по които не бях минавал.

       43.Alberobello  44.Alberobello  47.Alberobello

    Отборът ни вече се беше събрал и ме чакаха на Largo Martellotta, за да направим и една разходка през новата част на градчето. Махнахме за довиждане на симпатични трули, а чувството което изпитах аз, не бе като на сбогуване, а по-скоро на временна раздяла ако ме разбирате какво имам предвид. 😉

                      48.Alberobello  49.Alberobello  45.Alberobello

   През една криволичеща уличка се качихме до площада пред общината, на който е разположена странна „шапка“ от зелени храсти, осигуряваща живителна сянка през летните парещи дни. Продължихме разходката си по една от главните търговски улици на града – Corso Vittorio Emanuele привлечени от камбанариите виждащи се в далечината.

50.Alberobello   А те принадлежаха на базиликата Свети Козма и Дамян – внушителна и великолепна сграда построена в края на 19 век в прослава на Господ. Намираща се на площад Curri, носещ името на архитекта-баща на базиликата. Интересно е, че на двете и кули-камбанарии са разположени часовници, от които може да се осведомим за времето. Но за единия часовник са необходими малко повече познания, за да може да се ориентираме – часовника е слънчев и добре, че не разчитахме на него, че щяхме да изпуснем влака. А „нормалния“ часовник безмилостно показваше, че престоят ни в Алберобело бе в самия си край.

                          52.Alberobello  53.Alberobello  54.Alberobello

   Имахме време само за по едно “rиstretto” на гарата надявайки се проблема с влака да е оправен и да успеем да пристигнем на време за българското дерби. Оказа се, че всичко е наред, този път нямаше нужда от прекачвания и отклоняване от маршрута и бяхме точно навреме в залата в Бари, за да се насладим на страхотния волейбол, които ни поднесоха 4-те топ отбора в Италия.